Фрида – създадена от болка и красота
Дали изкуството е нейният живот, или животът й е изкуство... Днес Фрида Кало е еднообразно известна и с двете. Десетилетия преди обществените медии и машината за произвеждане на „ звезди “ тя основала себе си от това, което бил животът й – болежка и хубост. По това време Диего Ривера бил надалеч по-известен, Фрида била просто неговата брачна половинка, която рисува. Днес е тъкмо противоположното – тя е популярна, а той е мъжът, който разрушил сърцето й.
Изложбата за Фрида Кало в Лондон е озаглавена Frida Kahlo: Making Her Self Up . Билети за нея към този момент въобще няма, аз самата си купих три месеца авансово. Всъщност в случай че изложбата беше единствено с картини на Фрида, обстановката щеше да е друга. Художнички има доста, само че Фрида е единствено една – ние живеем точно във времето, в което е доста по-важно кой си, в сравнение с какво си направил. В една много сериозна публикация вестник Guardian упреква музея „ Виктория и Албърт “ точно в това – че нахално експлоатира облика на Фрида за сметка на нейното изкуство. Дори в случай че това е по този начин, историята на Фрида, разказана в музея, е покъртителна и заслужава да бъде забелязана.
И все пак всяка заран, без изключение, тя се събуждала, сплитала косата си, гримирала се, слагала си пръстени на всички пръсти и се обличала цветно и красиво, с цел да посрещне деня като най-хубавата версия на самата себе си.
Фрида умира през 1954 година едвам на 47 години. Трийсет години от нейния живот минават в непрекъсната болежка и битка за физическо оцеляване. Страданията на дребната Фрида стартират още по-рано, на 6-годишна възраст, когато тя се разболява от детски паралич. Една година Фрида прекарва в леглото си. Това я научава на самообладание, което ще й е толкоз нужно отсега нататък. Бащата на Фрида е немец и е фотограф. Тя е неговата фаворитка и той я снима постоянно и я учи да театралничи и да стои неподвижна дълго време. Оттам потегля пристрастеността на Фрида към автопортретите и умеенето й да театралничи сама на себе си търпеливо и с часове. На 18 години Фрида претърпява злополука, от която не се възвръща в никакъв случай.
Всичко това е разказано в първата част на изложбата по-скоро сбито, с доста фотоси, документи и картини от ранния живот на Фрида. Баща немец и майка мексиканка, струва ми се, че тя е взела най-хубавото от тях – неговата желязна воля, нейното възприятие за цветове и жизнелюбие.
Фрида умира през 1954 г. и на последните страници в дневника й е записано, че живее единствено поради Диего.
Тяхната обич е странна – опустошителна и за двамата. След гибелта й Диего, безутешен, затваря нейната част от къщата и не разрешава да се влиза там в идващите 50 години. Когато през 2004 г. архивът на Фрида е открит, гледката е изумителна. Вероятно такава:
В къщата се съхраняват персоналните движимости на Фрида – мемоари, картини, боите и стативите, медикаментите, козметиката и стотици облекла, шалове, костюми, пръстени и декорации за коса. Фрида ги събирала през целия си живот и ги носела с горделивост и наслаждение – костюмите на родното Мексико.
Този списък в никакъв случай не е напускал Мексико и в този момент е първата възможност
Изложбата за Фрида Кало в Лондон е озаглавена Frida Kahlo: Making Her Self Up . Билети за нея към този момент въобще няма, аз самата си купих три месеца авансово. Всъщност в случай че изложбата беше единствено с картини на Фрида, обстановката щеше да е друга. Художнички има доста, само че Фрида е единствено една – ние живеем точно във времето, в което е доста по-важно кой си, в сравнение с какво си направил. В една много сериозна публикация вестник Guardian упреква музея „ Виктория и Албърт “ точно в това – че нахално експлоатира облика на Фрида за сметка на нейното изкуство. Дори в случай че това е по този начин, историята на Фрида, разказана в музея, е покъртителна и заслужава да бъде забелязана.
И все пак всяка заран, без изключение, тя се събуждала, сплитала косата си, гримирала се, слагала си пръстени на всички пръсти и се обличала цветно и красиво, с цел да посрещне деня като най-хубавата версия на самата себе си.
Фрида умира през 1954 година едвам на 47 години. Трийсет години от нейния живот минават в непрекъсната болежка и битка за физическо оцеляване. Страданията на дребната Фрида стартират още по-рано, на 6-годишна възраст, когато тя се разболява от детски паралич. Една година Фрида прекарва в леглото си. Това я научава на самообладание, което ще й е толкоз нужно отсега нататък. Бащата на Фрида е немец и е фотограф. Тя е неговата фаворитка и той я снима постоянно и я учи да театралничи и да стои неподвижна дълго време. Оттам потегля пристрастеността на Фрида към автопортретите и умеенето й да театралничи сама на себе си търпеливо и с часове. На 18 години Фрида претърпява злополука, от която не се възвръща в никакъв случай.
Всичко това е разказано в първата част на изложбата по-скоро сбито, с доста фотоси, документи и картини от ранния живот на Фрида. Баща немец и майка мексиканка, струва ми се, че тя е взела най-хубавото от тях – неговата желязна воля, нейното възприятие за цветове и жизнелюбие.
Фрида умира през 1954 г. и на последните страници в дневника й е записано, че живее единствено поради Диего.
Тяхната обич е странна – опустошителна и за двамата. След гибелта й Диего, безутешен, затваря нейната част от къщата и не разрешава да се влиза там в идващите 50 години. Когато през 2004 г. архивът на Фрида е открит, гледката е изумителна. Вероятно такава:
В къщата се съхраняват персоналните движимости на Фрида – мемоари, картини, боите и стативите, медикаментите, козметиката и стотици облекла, шалове, костюми, пръстени и декорации за коса. Фрида ги събирала през целия си живот и ги носела с горделивост и наслаждение – костюмите на родното Мексико.
Този списък в никакъв случай не е напускал Мексико и в този момент е първата възможност
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ