7 сфери за самостоятелни решения за индивида
Дали има или няма ковид, какво съставлява той, какъв брой е рисков, какви ограничаващи ограничения би трябвало да съблюдават хората и по този начин нататък - това както знаем от българския народ, е зона на персонална подготвеност или казано по народному, всеки самичък си преценява.
Но това не е единствената зона на човешкото познание и опит, където персоналната преценка и персоналната оценка на риска би трябвало да са водещи. Има още доста път до цялостното освобождение на индивида от робските ограничавания на обществото, страната, принудата.
Ето по какъв начин би трябвало да се разпределят отговорностите в обществото, тъй че всеки самичък да поеме юздите на живота си и да отхвърли диктата на непознатата преценка.
***
1. Македонски език и еднаквост. Най-романтичната част от българската история и балканската география е сфера на всеобща подготвеност. Всеки за себе си знае какво е същинското състояние на македонците и по какъв начин би трябвало да се отнасяме с тях. Който желае - да им признава езика и идентичността; който не желае - дано твърди, че са българи, сърби, гърци или албанци. Който желае - да признава македонския език за отделен; който не желае - да си приказва без преводач с тях, най-малко взаимните псувни няма по какъв начин да останат неразбрани.
2. Цигари, алкохол, опиати в учебна възраст. Децата също има развити качества за преценка и не трябва да ги ограничаваме какви субстанции одобряват. Техните организъмчета най-добре си знаят от какво имат потребност - енергийни питиета, тютюн, мастика или газирана вода, дано децата сами си преценяват и да вземат идеалното за себе си решение. Ние като родители би трябвало единствено да ги поддържаме. А може и да не ги поддържаме, въпреки всичко нашата преценка се взема от позиция на силата. От което идва кардиналното състояние на идната точка.
3. Да бием или да не бием децата и брачните половинки? Ако сме по-силни, ще ги бием. Ако те са по-силни, нас ще бият. Всеки самичък си преценя против какъв съперник се изправя. Ако брачната половинка е ММА състезателката, а брачният партньор е шахматист или хуманитарист, правото на преценка е на страната на дамата. В политиката и преценките има действителности. (Както и в Крим, чиято принадлежност се взема решение от по мощната обосновка и оръжието.)
4. Колко дебело да се обличат децата и дали да вървят с голи глезени? Връщаме се отново на детските преценки, тъй като е необятна сфера на отговорности. Принципно децата добре се ориентират в модата и естетиката. В общи линии те разсъждават на правилото - " от мраз умри, гъзар бъди ". Дали ще ги подкрепим в тази саможертвена настройка в името на хубостта, или ще ги ритаме по кокалчетата, с цел да усетят потребността от мека обвивка - от нас зависи и от силата на убежденията ни.
5. Социален и биологичен пол; обществена и биологична възраст. Разните конвенции третират правото на избор за обществена роля в обществото и фамилията. Това е прекомерно лимитирано като обсег на персоналния избор. Правото на самоопределяне би трябвало да включва също опцията да се усещаме по-млади, без значение какво демонстрират стрелките на стенния или биологичния часовник. Времето е заблуда. Важното е по какъв начин се усещаме и какъв брой сме безапелационни. Ако си в положение да набиеш доктор - значи си млад освен по душа.
6. Енергийна самостоятелност. Енергийният пазар още би трябвало да се либерализира. Всеки самичък би трябвало да избира от кое място да си носи дърва, ток и газ. За жал силата на причините в енергетиката натежава в интерес на всякакви геополитически играчи, енергийни регулатори, мораториуми и други операции. И обсегът на личната преценка мощно се стеснява.
7. Какви джипове да караме - крадени или на държавна прехрана? Тук също правото на избор е мощно лимитирано. Много хора могат да създадат сходна преценка, само че с цел да си употребяват преценката, би трябвало да са министър председатели, магистрати или финансови акули. Затова всички би трябвало да работим за силата на причините си и непрестанно да разширяваме зоната си на комфорт, искания, компетенции - вместо да се оплакваме!
Но това не е единствената зона на човешкото познание и опит, където персоналната преценка и персоналната оценка на риска би трябвало да са водещи. Има още доста път до цялостното освобождение на индивида от робските ограничавания на обществото, страната, принудата.
Ето по какъв начин би трябвало да се разпределят отговорностите в обществото, тъй че всеки самичък да поеме юздите на живота си и да отхвърли диктата на непознатата преценка.
***
1. Македонски език и еднаквост. Най-романтичната част от българската история и балканската география е сфера на всеобща подготвеност. Всеки за себе си знае какво е същинското състояние на македонците и по какъв начин би трябвало да се отнасяме с тях. Който желае - да им признава езика и идентичността; който не желае - дано твърди, че са българи, сърби, гърци или албанци. Който желае - да признава македонския език за отделен; който не желае - да си приказва без преводач с тях, най-малко взаимните псувни няма по какъв начин да останат неразбрани.
2. Цигари, алкохол, опиати в учебна възраст. Децата също има развити качества за преценка и не трябва да ги ограничаваме какви субстанции одобряват. Техните организъмчета най-добре си знаят от какво имат потребност - енергийни питиета, тютюн, мастика или газирана вода, дано децата сами си преценяват и да вземат идеалното за себе си решение. Ние като родители би трябвало единствено да ги поддържаме. А може и да не ги поддържаме, въпреки всичко нашата преценка се взема от позиция на силата. От което идва кардиналното състояние на идната точка.
3. Да бием или да не бием децата и брачните половинки? Ако сме по-силни, ще ги бием. Ако те са по-силни, нас ще бият. Всеки самичък си преценя против какъв съперник се изправя. Ако брачната половинка е ММА състезателката, а брачният партньор е шахматист или хуманитарист, правото на преценка е на страната на дамата. В политиката и преценките има действителности. (Както и в Крим, чиято принадлежност се взема решение от по мощната обосновка и оръжието.)
4. Колко дебело да се обличат децата и дали да вървят с голи глезени? Връщаме се отново на детските преценки, тъй като е необятна сфера на отговорности. Принципно децата добре се ориентират в модата и естетиката. В общи линии те разсъждават на правилото - " от мраз умри, гъзар бъди ". Дали ще ги подкрепим в тази саможертвена настройка в името на хубостта, или ще ги ритаме по кокалчетата, с цел да усетят потребността от мека обвивка - от нас зависи и от силата на убежденията ни.
5. Социален и биологичен пол; обществена и биологична възраст. Разните конвенции третират правото на избор за обществена роля в обществото и фамилията. Това е прекомерно лимитирано като обсег на персоналния избор. Правото на самоопределяне би трябвало да включва също опцията да се усещаме по-млади, без значение какво демонстрират стрелките на стенния или биологичния часовник. Времето е заблуда. Важното е по какъв начин се усещаме и какъв брой сме безапелационни. Ако си в положение да набиеш доктор - значи си млад освен по душа.
6. Енергийна самостоятелност. Енергийният пазар още би трябвало да се либерализира. Всеки самичък би трябвало да избира от кое място да си носи дърва, ток и газ. За жал силата на причините в енергетиката натежава в интерес на всякакви геополитически играчи, енергийни регулатори, мораториуми и други операции. И обсегът на личната преценка мощно се стеснява.
7. Какви джипове да караме - крадени или на държавна прехрана? Тук също правото на избор е мощно лимитирано. Много хора могат да създадат сходна преценка, само че с цел да си употребяват преценката, би трябвало да са министър председатели, магистрати или финансови акули. Затова всички би трябвало да работим за силата на причините си и непрестанно да разширяваме зоната си на комфорт, искания, компетенции - вместо да се оплакваме!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ