ДАЛИ ЧОВЕК ЧЕТЕ ИЛИ НЕ ЧЕТЕ – ТОВА ВЕДНАГА СЕ

ДАЛИ ЧОВЕК ЧЕТЕ ИЛИ НЕ ЧЕТЕ – ТОВА ВЕДНАГА съдебна експертиза ЗАБЕЛЯЗВА. МЕЖДУ ХОРАТА НЯМА ПО-ГОЛЯМА РАЗЛИКА ОТ ТАЗИ. – Паскал Мерсие

Множество научни проучвания стигат до извода, че четенето на книги е един от най-ефективните немедикаментозни начини за лекуване даже на тежки форми на меланхолия.

Едно от най-скорошните проучвания, извършено от шотландски учени, взели участие две групи хора, страдащи от меланхолия. Общият брой участници били 2500 души. Доброволци от първата група получавали антидепресанти, а на другите била предписана библиотерапия – да четат книги.

Изследването, траяло 4 месеца, посочило, че от пациентите от първата група да се излекуват от депресията съумели 40%, а от втората – 25%.

Повторното проучване, извършено година по-късно, дало превес на втората група: по-ефективно се борели със болестта си тези пациенти, които четели книги.

При това четенето се отразявало позитивно на пациенти с друга степен на депресивност.

Днес мнозина лекари са уверени, че четенето на книги е чудесно лекарство освен против депресията, само че и против безсънието и тревожните положения, и разрешава на индивида да управлява страстите си.

Лекарят Пиер-Андре Бонне , създател на дисертация на тематика библиотерапия, споделя:

Върху рецептата аз печатам обложката на книгата, която предлагам, като по този метод съчетавам медикаментозното лекуване и лечебното четене. При идващото посещаване на пациента ние обсъждаме прочетеното. В множеството случаи болните откриват сами в книгите ключа към своето излекуване.

Четейки книги, чийто основни герои попадат в обстановки, аналогични на тези, в които попада или се намира читателя сега, му се дава опция да види протичащото се със самия него в профил, да си направи нужните заключения и да се въоръжи с инструментите, нужни за оправянето с проблемите – били те прочувствени или чисто на практика.

Добре е, когато четената книга провокира оптимизъм, само че потребни могат да бъдат и книгите, в които историите служат като предизвестия – неприятният завършек на героите, в резултат на неправилни дейности, може да послужи като предварителна защита против вземането на неверно решение.

Най-важното е книгата да прочиства душата и да оставя чувството за светла горест. Още Чарлз Елиът е открил: 

Книгите са най-тихите и най-постоянните другари. Те са най-достъпните и мъдри съветници както и най-търпеливите учители.

КАК ВЛИЯЯТ РАЗЛИЧНИТЕ ЖАНРОВЕ?

Класическата литература е универсално средство при стресови и натрапчиви положения. Дългото и в детайли изложение дава възприятие за сигурност и резистентност. Грешките на героите в класическите творби са универсални, т.е. типични за всяко човешко създание, за това и са толкоз поучителни.

Криминалната и приключенската литература е подобаваща при натрапчиви положения и психози. Сложните и напрегнати сюжети отвличат вниманието на читателя от ежедневните проблеми, тъжните мисли, екзестенциалната незаинтересованост като предизвика въображението и логическото мислене. Тренират се вниманието, наблюдателността и постоянството.

Научна фантастика и фентъзи – изключително подобаващи при уплахи и страхови неврози. Разкрепостяват мисленето и развиват въображението. Този тип литература уголемява границите на вероятното и дава оказват помощ на четящия да одобри своите стремежи и страхове, като разбере, че аналогични съществуват и в другите хора.

Поезията е отлично средство против меланхолия. Ясният темп на стиховете възстановява процесите, протичащи в организма. Стиховете усилват вярата на личността в личните сили и заздравяват страстите.

Хумористичната литература снижава тревогата, понижава експанзията в общуването, усъвършенства настроението, като ни демонстрира смешната страна и на най-трагичните обстановки.

Философската и духовната литература разкриват сложността и целостта на света и мястото на човешкото създание в него. Това е идеално средство за самовъзпитание, при вярно схващане. Смята се, че е най-полезната литература при хронична меланхолия и остри стресови положения.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА ЧЕТЕНЕТО:

Максим Горки е можел да чете със скорост 4000 думи в минута.

Томас Едисон четял по едно и също време два-три реда, като запомнял цели страници, с помощта на оптималното си концентриране.

При бързото четене очите се уморяват по-малко, в сравнение с при бавното.

95% от хората четат доста постепенно – 180-220 думи в минута /1 страница за 1,5-2 минути/.

Наполеон четял със скорост 2000 думи в минута.

Нивото на разбиране при обичайното четене е 60%, а при бързото – 80%.

Балзак е прочитал разказ от 200 страници за половин час.

За 1 час очите на четящия са закрепени в текста 57 минути, т.е. намират се в условен покой.

При четенето очите на четящия, следящи разнообразни букви, предават разнообразни изображения, а мозъкът ги сплотява в една картина.

Очите на човек със междинни читателски привички се стопират на един хартиен ред 12-16 пъти, а на бързо четящия – 2-4 пъти.

На четящия човек не му е нужна висококалорийна храна, с цел да се оправи с тегобата на скучния живот. Четящите хора са доста по-малко податливи на свръхтегло.

При постепенно четене се случват 0,5 – 0,7 неоправдани връщания към прочетеното един до друг. При учениците те са 20, а при студентите – 15.

Средностатистическият випусник от американски лицей прочита 5 книги през целия си оставащ живот.

Приятно четене и дано постоянно с вас бъде сентенцията на Дени Дидро :

Хората престават да мислят, когато престанат да четат.