От нея – според възможностите, на него – според потребностите
Дълго време не желаех да виждам от боязън. Бях прочела, че прислужниците нямат връзки на обувките си, с цел да не се обесят.
„ Историята на прислужницата ”, сериалът на Hulu (в България - по HBO) по романа на Маргарет Атууд, споделя за античовешката същина на тоталитаризма. За появяването на нова идеология, за незадоволителната зоркост на обществото, което позволява елементарно промяна на строя, за ботуша, който мачка ли, мачка, до момента в който мракобесието стане новото обикновено. Има една сцена, в която прислужниците поспират до „ Стената ”, с цел да поседнат и да си поговорят за времето, а до тях виси следващата група трупове. Това става, когато хората са изцяло парализирани от.
Там, в Щатите и Западна Европа, не стопират да приказват за „ Историята на прислужницата ” несъмнено тъй като не желаят да позволен такова бъдеще. А ние, в нашето си друго измерение, не приказваме за „ Прислужницата ” несъмнено тъй като не желаеме да си припомняме предишното.
„ От всекиму съгласно опциите, на всекиму съгласно потребностите ” може да е подзаглавие на „ Историята на прислужницата ”. Тя, прислужницата, може да ражда, а той, господарят, има потребност от нейното бебе, с цел да продължи семето си, от което да избуи ново потомство привилегирована прослойка, която единствена да има достъп до властта и портокалите.
В доста близко бъдеще на власт в Съединени американски щати идват религиозни пуритани, заковали моралните учредения за режима си в най-бруталните епизоди от Стария завет. Държавата им Гилеад се движи от крумови закони, само че въпреки всичко, в случай че просто мълчиш и не гледаш нагоре, ще оцелееш, другояче могат да те пратят в лагер, тъй като там някъде има едно американско " Белене ", което никой не е виждал, само че се знае, че там е Адът. Там, откакто са изгорени книгите и неразрешено свободното слово, са изпратени професорите от университетите, както и всеки, дръзнал да вдигне взор.
Новата власт идва, откакто, в резултат на „ чума ”, се раждат все по-малко деца. Институциите на остарялата страна са закрити, Конституцията е анулирана, а на флага остава единствено една звезда. Жените са с необикновен статут – те са изцяло обезправени и върнати в руслото на „ биологическата си орис ”.
Една от дребното останали фертилни дами, Джун (Елизабет Мос), е хваната, отделена от детето и мъжа си и принудена да бъде робиня в дома на командира Фред (Джоузеф Файнс). Преди да я изпратят в къщата му, Джун минава образование при вуйна Лидия (Ан Доуд), дружно с други фертилни дами. Леля Лидия, потребен глупак на системата, вярваща откровено в новата идеология, ползва брутални похвати и мозъчна промивка с следваща идеологическа закалка на групата.
Някои прислужници намират в новата система улеснение и сигурност. „ Преди да пристигна новата власт, трябваше да ме чукат зад кофите, с цел да имам какво да хапвам, а в този момент имам храна и къде да дремя ”, споделя едно от девойките. Други пък имат вяра на вуйна Лидия и на внушението, че са божествено призвани. Трети просто откачат.
„ Историята на прислужницата ”, сериалът на Hulu (в България - по HBO) по романа на Маргарет Атууд, споделя за античовешката същина на тоталитаризма. За появяването на нова идеология, за незадоволителната зоркост на обществото, което позволява елементарно промяна на строя, за ботуша, който мачка ли, мачка, до момента в който мракобесието стане новото обикновено. Има една сцена, в която прислужниците поспират до „ Стената ”, с цел да поседнат и да си поговорят за времето, а до тях виси следващата група трупове. Това става, когато хората са изцяло парализирани от.
Там, в Щатите и Западна Европа, не стопират да приказват за „ Историята на прислужницата ” несъмнено тъй като не желаят да позволен такова бъдеще. А ние, в нашето си друго измерение, не приказваме за „ Прислужницата ” несъмнено тъй като не желаеме да си припомняме предишното.
„ От всекиму съгласно опциите, на всекиму съгласно потребностите ” може да е подзаглавие на „ Историята на прислужницата ”. Тя, прислужницата, може да ражда, а той, господарят, има потребност от нейното бебе, с цел да продължи семето си, от което да избуи ново потомство привилегирована прослойка, която единствена да има достъп до властта и портокалите.
В доста близко бъдеще на власт в Съединени американски щати идват религиозни пуритани, заковали моралните учредения за режима си в най-бруталните епизоди от Стария завет. Държавата им Гилеад се движи от крумови закони, само че въпреки всичко, в случай че просто мълчиш и не гледаш нагоре, ще оцелееш, другояче могат да те пратят в лагер, тъй като там някъде има едно американско " Белене ", което никой не е виждал, само че се знае, че там е Адът. Там, откакто са изгорени книгите и неразрешено свободното слово, са изпратени професорите от университетите, както и всеки, дръзнал да вдигне взор.
Новата власт идва, откакто, в резултат на „ чума ”, се раждат все по-малко деца. Институциите на остарялата страна са закрити, Конституцията е анулирана, а на флага остава единствено една звезда. Жените са с необикновен статут – те са изцяло обезправени и върнати в руслото на „ биологическата си орис ”.
Една от дребното останали фертилни дами, Джун (Елизабет Мос), е хваната, отделена от детето и мъжа си и принудена да бъде робиня в дома на командира Фред (Джоузеф Файнс). Преди да я изпратят в къщата му, Джун минава образование при вуйна Лидия (Ан Доуд), дружно с други фертилни дами. Леля Лидия, потребен глупак на системата, вярваща откровено в новата идеология, ползва брутални похвати и мозъчна промивка с следваща идеологическа закалка на групата.
Някои прислужници намират в новата система улеснение и сигурност. „ Преди да пристигна новата власт, трябваше да ме чукат зад кофите, с цел да имам какво да хапвам, а в този момент имам храна и къде да дремя ”, споделя едно от девойките. Други пък имат вяра на вуйна Лидия и на внушението, че са божествено призвани. Трети просто откачат.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ