Дългата битка на жените да бъдат съдии и адвокати
Дълги години на дамите е било неразрешено да работят в региона на правото. Те не са могли да стават прокурори, съдии или юристи, даже да са приключили право и да има нужната тапия за упражняване. Такава е и ориста на Мари Попелин от Белгия. След доста битки и опити да се разчупи консервативното общество през 1888 година, тя съумява да стане лекар по право, само че не и да практикува като юрист.
Векове дамите са държани надалеч от съдилищата и закона като цяло по аргументи, които през днешния ден общо можем да назовем " полови стандарти ". Причините за това са доста. Сред тях е, че е считало, че женската душeвност е прекомерно нежна и „ от време на време по време на правосъден развой се разкриват толкоз тъжни и трагични картини от човешкия живот, че дамата не може да издържи “.
26 юли 2022 | Министерство на образованието разгласи проект за публично разискване за по-дълга образователна 2022/23 година, само че с повече...
Доказването на дамите в адвокатурата продължава десетилетия. Така да вземем за пример през 60-те години на предишния век те е трябвало да се обличат „ по-мъжки “, езикът име трябвало да бъде „ по-твърд “, с цел да могат да завоюват уважението на своите сътрудници мъже. Въпреки опитите за равнопоставеност адвокатките е трябвало да търпят намерено враждебното отношение на съдиите. Не на последно място адвокатките е трябвало да оказват помощ доста повече старания, с цел да изградят кариера.
Въпреки всички компликации, дамите стартират да практикуват професионално право още преди този момент да стане публично допустимо и си извоюват правото да работят в тази област наедно с мъжете.
Първи дами юристи
Сред тя е френската графиня Виктория де ла Вилеруе, живяла в края на XVIII век, по време на Френската гражданска война. Виктория няма юридическо обучение и не работи като юрист, само че избавя брачна половинка си от смъртното наказване. Граф дьо ла Вилеруе се завръща от Англия във Франция и е задържан като някогашен политически бежанец. Графът е изпратен на гилотината, само че Виктория има правото да приказва в съда и в действителност влиза в ролята на бранител на брачна половинка си. Графинята изнася толкоз блестяща тирада, че съдът произнася оправдателна присъда. Поради това Виктория от време на време се назовава първата жена юрист във Франция.
Един от първите " публични " юристи дами е американката Арабела Менсфийлд. През юни 1869 година тя съумява да издържи адвокатския изпит. В същото време в щата Айова, където живее, единствено бял мъж можеше публично да премине подобен изпит. Съдия Франсис Спрингър прави изключение за Менсфийлд. Арабела посвещава живота си на битката за правата на дамите.
В Европа формалните юристи се появяват едвам половин век по-късно. Първата жена, положила клетва като юрист във Франция, е Олга Пети. До 1 декември 1900 година съгласно френското законодателство на дамите е неразрешено да работят като юристи. Олга публично получава статут на юрист 5 дни след анулацията на възбраната.
Първи дами съдии
В Европа една от първите дами в правосъдната система е немска адвокатка Мария Хагемайер. Според заместник-председателя на Висшия областен съд на Кьолн – Кристиан Шмитц-Юстен, тя „ към момента е образец за цялата правосъдна система “ и е проправила пътя „ за идващите генерации дами в правосъдната система “.
През 1916 година Хагемайер стартира да учи право в университета в Бон, макар че по това време на дамите към момента е неразрешено да поставят изпити по тази компетентност. През 1919 година възбраната най-сетне е отстранена и Мария съумява освен да приключи университета, само че и да получи докторска степен. След това стартира работа в пруското министерство на правораздаването. През 1927 година Хагемайер отива на работа в окръжния съд на Бон. „ Сега дамите съумяха – Германия има първата жена арбитър “, пишат вестниците.
В Съединени американски щати един от пионерите на правосъдната система е американката Женевиев Клайн. Тя приключва колежа Болдуин-Уолъс през 1921 година с бакалавърска степен по право и през 1928 година става първата жена федерален арбитър в Търговския съд на Съединени американски щати.
Женевиев заема този пост до 1953 година, когато взема решение да се пенсионира. Клайн е ревностна защитничка на правата на дамите и най-много правото им да гласоподават.
Сандра Дей О'Конър е първата жена съдийка във Върховния съд на Съединени американски щати. Тя приключва Станфордския университет и е една от най-хубавите в юридическия факултет Въпреки това мъчно съумява да си откри работа по специалността. В последна сметка отваря лична адвокатска адвокатска фирма и през 1965 година става помощник-главен прокурор на Аризона. Така стартира сполучливата й кариера.
През 1981 година президентът Роналд Рейгън назначава О'Конър във Върховния съд. „ Решението му беше толкоз изненадващо за мен, колкото и за нацията като цяло “, споделя по-късно Сандра. „ Но Роналд Рейгън знаеше, че решението му не се отнася единствено за Сандра Дей О'Конър, то се отнася за всички дами. Отнасяше се за нация, която беше на път да преодолее пропастта сред половете, която ни разделяше прекомерно дълго. "
Въпреки утвърждението на президента, О'Конър е грубо подложена на критика, наричана опортюнистка и " селско момиче ", а също по този начин потеглят и клюки, че дължи кариерата си не на качествата си, а просто на шанса си. Това обаче не пречи на О'Конър да продължи да работи в региона на правото, откакто напуща Върховния съд. През 2009 година тогавашният президент на Съединени американски щати Барак Обама награждава Сандра с Президентския орден на свободата – най-високото гражданско отличие в страната.
Светът в действителност се трансформира и през днешния ден от ден на ден дами практикуват право. В същото време към момента съществуват стандарти към дамите юристи. Все още битува мисленето, че дамата би трябвало да гради семейство, а не кариера.
Векове дамите са държани надалеч от съдилищата и закона като цяло по аргументи, които през днешния ден общо можем да назовем " полови стандарти ". Причините за това са доста. Сред тях е, че е считало, че женската душeвност е прекомерно нежна и „ от време на време по време на правосъден развой се разкриват толкоз тъжни и трагични картини от човешкия живот, че дамата не може да издържи “.
26 юли 2022 | Министерство на образованието разгласи проект за публично разискване за по-дълга образователна 2022/23 година, само че с повече... Доказването на дамите в адвокатурата продължава десетилетия. Така да вземем за пример през 60-те години на предишния век те е трябвало да се обличат „ по-мъжки “, езикът име трябвало да бъде „ по-твърд “, с цел да могат да завоюват уважението на своите сътрудници мъже. Въпреки опитите за равнопоставеност адвокатките е трябвало да търпят намерено враждебното отношение на съдиите. Не на последно място адвокатките е трябвало да оказват помощ доста повече старания, с цел да изградят кариера.
Въпреки всички компликации, дамите стартират да практикуват професионално право още преди този момент да стане публично допустимо и си извоюват правото да работят в тази област наедно с мъжете.
Първи дами юристи
Сред тя е френската графиня Виктория де ла Вилеруе, живяла в края на XVIII век, по време на Френската гражданска война. Виктория няма юридическо обучение и не работи като юрист, само че избавя брачна половинка си от смъртното наказване. Граф дьо ла Вилеруе се завръща от Англия във Франция и е задържан като някогашен политически бежанец. Графът е изпратен на гилотината, само че Виктория има правото да приказва в съда и в действителност влиза в ролята на бранител на брачна половинка си. Графинята изнася толкоз блестяща тирада, че съдът произнася оправдателна присъда. Поради това Виктория от време на време се назовава първата жена юрист във Франция.
Един от първите " публични " юристи дами е американката Арабела Менсфийлд. През юни 1869 година тя съумява да издържи адвокатския изпит. В същото време в щата Айова, където живее, единствено бял мъж можеше публично да премине подобен изпит. Съдия Франсис Спрингър прави изключение за Менсфийлд. Арабела посвещава живота си на битката за правата на дамите.
В Европа формалните юристи се появяват едвам половин век по-късно. Първата жена, положила клетва като юрист във Франция, е Олга Пети. До 1 декември 1900 година съгласно френското законодателство на дамите е неразрешено да работят като юристи. Олга публично получава статут на юрист 5 дни след анулацията на възбраната.
Първи дами съдии
В Европа една от първите дами в правосъдната система е немска адвокатка Мария Хагемайер. Според заместник-председателя на Висшия областен съд на Кьолн – Кристиан Шмитц-Юстен, тя „ към момента е образец за цялата правосъдна система “ и е проправила пътя „ за идващите генерации дами в правосъдната система “.
През 1916 година Хагемайер стартира да учи право в университета в Бон, макар че по това време на дамите към момента е неразрешено да поставят изпити по тази компетентност. През 1919 година възбраната най-сетне е отстранена и Мария съумява освен да приключи университета, само че и да получи докторска степен. След това стартира работа в пруското министерство на правораздаването. През 1927 година Хагемайер отива на работа в окръжния съд на Бон. „ Сега дамите съумяха – Германия има първата жена арбитър “, пишат вестниците.
В Съединени американски щати един от пионерите на правосъдната система е американката Женевиев Клайн. Тя приключва колежа Болдуин-Уолъс през 1921 година с бакалавърска степен по право и през 1928 година става първата жена федерален арбитър в Търговския съд на Съединени американски щати.
Женевиев заема този пост до 1953 година, когато взема решение да се пенсионира. Клайн е ревностна защитничка на правата на дамите и най-много правото им да гласоподават.
Сандра Дей О'Конър е първата жена съдийка във Върховния съд на Съединени американски щати. Тя приключва Станфордския университет и е една от най-хубавите в юридическия факултет Въпреки това мъчно съумява да си откри работа по специалността. В последна сметка отваря лична адвокатска адвокатска фирма и през 1965 година става помощник-главен прокурор на Аризона. Така стартира сполучливата й кариера.
През 1981 година президентът Роналд Рейгън назначава О'Конър във Върховния съд. „ Решението му беше толкоз изненадващо за мен, колкото и за нацията като цяло “, споделя по-късно Сандра. „ Но Роналд Рейгън знаеше, че решението му не се отнася единствено за Сандра Дей О'Конър, то се отнася за всички дами. Отнасяше се за нация, която беше на път да преодолее пропастта сред половете, която ни разделяше прекомерно дълго. "
Въпреки утвърждението на президента, О'Конър е грубо подложена на критика, наричана опортюнистка и " селско момиче ", а също по този начин потеглят и клюки, че дължи кариерата си не на качествата си, а просто на шанса си. Това обаче не пречи на О'Конър да продължи да работи в региона на правото, откакто напуща Върховния съд. През 2009 година тогавашният президент на Съединени американски щати Барак Обама награждава Сандра с Президентския орден на свободата – най-високото гражданско отличие в страната.
Светът в действителност се трансформира и през днешния ден от ден на ден дами практикуват право. В същото време към момента съществуват стандарти към дамите юристи. Все още битува мисленето, че дамата би трябвало да гради семейство, а не кариера.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ