Откъс от История на японската култура
Дългът
С българската дума „ дълг “ се превеждат две японски думи – „ гиму “ и „ гири “, които не са синоними. Най-общо казано, гимуозначава това, което всеки член на обществото е задължен да прави, т.е. това са наложителните условия, които обществото предявява към всеки собствен член.
С гири се значи нещо, което се чака да бъде направено в името на приличието и тъй като по този начин е признато. Тази дума няма аналог в български, съветски и британски, а вероятно и в останалите европейски езици. Дългът вид гири поражда в процеса на връзките, в които даден член на обществото встъпва с други негови членове.
В японските тълковни речници можем да прочетем, че гири е нещо, което би трябвало да създадем във връзка с другите, макар че това може и да ни е неприятно. Ако не го създадем, ние нарушаваме гири, само че в случай че някой ни натяква за това, той също нарушава гири.
Много известен в модерна Япония е празникът Свети Валентин, като е признато на този ден дамите да подаряват шоколад на сътрудниците си мъже.
Този бит е получил названието гири чокореето(гири чоко) и за доста дами се е трансформирал в знак на досадно обвързване.
Ако служителка в банка да вземем за пример откаже да извърши някаква интервенция с обяснението, че не е способена, какъвто случай има разказан в българската литература, може сигурно да се твърди, че повода е в нещо друго, а не в нейната непросветеност. Позоваването на личната непросветеност е типичен образец за косвен отвод (JETRO, 1999: 35). Описаната преживелица няма нищо общо с категорията гири, както я показва създателят.
Отвъд всевъзможни правила на държание са опитите „ да приклещите “ някого, както се показва създателят, описал упоменатата преживелица. Да се опитате да притиснете някого в ъгъла е най-лошата тактичност при общуването с японци.
Градини и статуя
Типични за изкуството на амидаизма са градините, представляващи триизмерни изображения на една или друга мандала. Разцветът на градините оттози вид се отнася към последната трета на интервала Хейан.
Разбира се, основаването на градини с религиозно-философска символика не е приоритет нито на амидаизма, нито на будизма като цяло.
Още през интервала VІ–VІІІ в. японските градини се вписват в самобитен източноазиатски модел, учреден на китайски мостри. Това е елементарно обяснимо, защото през този интервал Китай е културен център на Източна Азия.
Разположението на камъните, растенията, а също и придвижването на водните потоци в градините се подчинява на строги правила. Според китайските догми, пренесени в Япония при започване на VІІ в., удобно за основаване на градина е място, в което на изток има река, на запад – път, на юг – езеро, а на север – планина.
Всяко направление подхожда на несъмнено митично или свещено животно. Драконът е обвързван с Изтока – посоката на слънчевия изгрев, на сътворяването и на пролетните дъждове. В този подтекст той бива именуван наследник, а по-точно – синьозелен змей. Негов антагонист е Белият тигър, владетел на Запада и на гибелта. Юг се съотнася с Червения феникс, а Север – с Черната костенурка.
Интересни сведения за японските градини през Хейан се съдържат в повестта „ Генджимоногатари “ на МурасакиШикибу и в някои фрагменти от живописни свитъци. От тях разбираме, че японците не следват механичнокитайските мостри, а се обръщат към особеностите на родния ландшафт.
Като образец за градина-мандала, изобразяваща Чистата земя, постоянно се дава градината при храма Бьодоин в Уджи.
Храмът води началото си от 1053 година и в първичния си тип съставлява реконструирана извънградска резиденция, принадлежаща на регента Фудживара-но Йоримичи. Последната реорганизация на храма е от 2014 година
Главен обект на поклонение в Павилиона на феникса е позлатена скулптура от дърво на буда Амида, дело на статуя от ХІ в. Джочо, който се счита за основател на лично японския жанр в скулптурата.
![В навечерието на Олимпийските игри в Токио книга за Япония се трансформира в бестселър у нас]( "В навечерието на Олимпийските игри в Токио книга за Япония се трансформира в бестселър у нас")
В навечерието на Олимпийските игри в Токио книга за Япония се трансформира в бестселър у нас
Страната на изгряващото слънце се оказа една от най-вълнуващите тематики в последно време за феновете на хубавите книги. Изданието с твърди кор...
Стените са изписани с религиозни подиуми от Такума Таменари – прочут художник от средата на ХІ в.
Смята се, че залата е получила названието си от фигурите на митичната птица феникс върху нейния покрив. Съществува и версия, че самата планировка на храма прилича феникс. Според нея галериите към централния павилион символизират крилата и опашката на птицата.
Типичната японска градина в стила на амидаизма се оформя през Х–ХІ в.
Тя съставлява изкуствено езеро, запълнено с чиста и транспарантна вода и заобиколено с дървета. Цялата повърхнина на водата е покрита с лотоси, а в центъра на езерото има островче, символизиращо парадайса.
Такава, въпреки и с някои особености, е и градината пред Павилиона на феникса. До острова могат да стигнат тези, които имат „ лодката на спасението “, т.е. тези, които са следвали Пътя на Буда.
С българската дума „ дълг “ се превеждат две японски думи – „ гиму “ и „ гири “, които не са синоними. Най-общо казано, гимуозначава това, което всеки член на обществото е задължен да прави, т.е. това са наложителните условия, които обществото предявява към всеки собствен член.
С гири се значи нещо, което се чака да бъде направено в името на приличието и тъй като по този начин е признато. Тази дума няма аналог в български, съветски и британски, а вероятно и в останалите европейски езици. Дългът вид гири поражда в процеса на връзките, в които даден член на обществото встъпва с други негови членове.
В японските тълковни речници можем да прочетем, че гири е нещо, което би трябвало да създадем във връзка с другите, макар че това може и да ни е неприятно. Ако не го създадем, ние нарушаваме гири, само че в случай че някой ни натяква за това, той също нарушава гири.
Много известен в модерна Япония е празникът Свети Валентин, като е признато на този ден дамите да подаряват шоколад на сътрудниците си мъже.
Този бит е получил названието гири чокореето(гири чоко) и за доста дами се е трансформирал в знак на досадно обвързване.
Ако служителка в банка да вземем за пример откаже да извърши някаква интервенция с обяснението, че не е способена, какъвто случай има разказан в българската литература, може сигурно да се твърди, че повода е в нещо друго, а не в нейната непросветеност. Позоваването на личната непросветеност е типичен образец за косвен отвод (JETRO, 1999: 35). Описаната преживелица няма нищо общо с категорията гири, както я показва създателят.
Отвъд всевъзможни правила на държание са опитите „ да приклещите “ някого, както се показва създателят, описал упоменатата преживелица. Да се опитате да притиснете някого в ъгъла е най-лошата тактичност при общуването с японци.
Градини и статуя
Типични за изкуството на амидаизма са градините, представляващи триизмерни изображения на една или друга мандала. Разцветът на градините оттози вид се отнася към последната трета на интервала Хейан.
Разбира се, основаването на градини с религиозно-философска символика не е приоритет нито на амидаизма, нито на будизма като цяло.
Още през интервала VІ–VІІІ в. японските градини се вписват в самобитен източноазиатски модел, учреден на китайски мостри. Това е елементарно обяснимо, защото през този интервал Китай е културен център на Източна Азия.
Разположението на камъните, растенията, а също и придвижването на водните потоци в градините се подчинява на строги правила. Според китайските догми, пренесени в Япония при започване на VІІ в., удобно за основаване на градина е място, в което на изток има река, на запад – път, на юг – езеро, а на север – планина.
Всяко направление подхожда на несъмнено митично или свещено животно. Драконът е обвързван с Изтока – посоката на слънчевия изгрев, на сътворяването и на пролетните дъждове. В този подтекст той бива именуван наследник, а по-точно – синьозелен змей. Негов антагонист е Белият тигър, владетел на Запада и на гибелта. Юг се съотнася с Червения феникс, а Север – с Черната костенурка.
Интересни сведения за японските градини през Хейан се съдържат в повестта „ Генджимоногатари “ на МурасакиШикибу и в някои фрагменти от живописни свитъци. От тях разбираме, че японците не следват механичнокитайските мостри, а се обръщат към особеностите на родния ландшафт.
Като образец за градина-мандала, изобразяваща Чистата земя, постоянно се дава градината при храма Бьодоин в Уджи.
Храмът води началото си от 1053 година и в първичния си тип съставлява реконструирана извънградска резиденция, принадлежаща на регента Фудживара-но Йоримичи. Последната реорганизация на храма е от 2014 година
Главен обект на поклонение в Павилиона на феникса е позлатена скулптура от дърво на буда Амида, дело на статуя от ХІ в. Джочо, който се счита за основател на лично японския жанр в скулптурата.
Страната на изгряващото слънце се оказа една от най-вълнуващите тематики в последно време за феновете на хубавите книги. Изданието с твърди кор...
Стените са изписани с религиозни подиуми от Такума Таменари – прочут художник от средата на ХІ в.
Смята се, че залата е получила названието си от фигурите на митичната птица феникс върху нейния покрив. Съществува и версия, че самата планировка на храма прилича феникс. Според нея галериите към централния павилион символизират крилата и опашката на птицата.
Типичната японска градина в стила на амидаизма се оформя през Х–ХІ в.
Тя съставлява изкуствено езеро, запълнено с чиста и транспарантна вода и заобиколено с дървета. Цялата повърхнина на водата е покрита с лотоси, а в центъра на езерото има островче, символизиращо парадайса.
Такава, въпреки и с някои особености, е и градината пред Павилиона на феникса. До острова могат да стигнат тези, които имат „ лодката на спасението “, т.е. тези, които са следвали Пътя на Буда.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ