&format=webp)
Добрата стара IBM все се хвали с квантов напредък. Докъде е стигнала всъщност?
Дълбоко в недрата на лаборатория, по-стара от самия интернет, инженери неуморно работят върху голямо научно и инженерно предизвикателство: по какъв начин да основат хардуера, който ще отприщи идната софтуерна тресчица.
Тази лаборатория, благосъстоятелност на IBM, е в челните редици на нова конкуренция, в която вземат участие Big Blue, Гугъл, Microsoft и голям брой стартъпи, споделя The Wall Street Journal.
Тяхната цел? „ Квантово преимущество “ – моментът, в който квантовите компютри ще надминат опциите на най-напредналите стандартни машини. Да, положителната остаряла IBM се държи почтено против конкуренцията на компании с пазарна капитализация от трилион $.
IBM не е свързвана с огромен пробив в нововъведенията от 2011 година, когато изкуственият разсъдък Watson победи в шоуто „ Jeopardy! “. Но квантовите калкулации, които може да станат комерсиална действителност до 2030 година, дават късмет на 114-годишния стожер на бизнес компютрите да си върне част от блясъка.
Компанията работи върху по-големи клъстери от квантови чипове, които съгласно нея ще разрешат огромни калкулации в границите на идващите пет години. Само през последния месец IBM разгласи партньорство с производителя на чипове AMD за разработка на „ суперкомпютри с квантов фокус “.
Междувременно квантовите стартъпи са привлекли съвсем 2 милиарда $ нови вложения.
Завръщането на „ огромното желязо “
Залогът е голям. Квантовите компютри имат капацитета да пробият криптирането, върху което се гради всичко – от пароли за имейли до водещи криптовалути. Те могат да ускорят решаването на оптимизационни задания, които затрудняват както логистичните компании, по този начин и армиите.
В дълготраен проект – с помощта на способността си да симулират материята на субатомно равнище – те могат да доведат до пробиви във всяка област: материалознание, медицина и селско стопанство.
Те работят, като употребяват квантовите характерности на материята на атомно равнище. На доктрина могат да правят някои типове калкулации милиарди пъти по-бързо от стандартните компютри.
Процесът е толкоз контраинтуитивен, че наподобява съвсем като магия. Обяснено малко по-дълго: за разлика от класическия обичай, който може да бъде единствено 1 или 0, квантовият обичай – или „ кубит “ – може да съществува в суперпозиция от доста положения по едно и също време. Това разрешава на компютъра съвсем незабавно да изследва голям брой евентуални решения на даден проблем. Една от теориите даже допуска, че това работи с помощта на паралелни вселени.
Предизвикателствата пред кубитите
Независимо от теориите за мултивселената, фирмите към този момент създават хардуер, основан на тази просвета. IBM и Гугъл употребяват подобен метод и срещат едни и същи проблеми: кубитите са толкоз чувствителни към разстройства, че даже галактически лъч – или земетресение на другия завършек на света – може да наруши работата им.
Да се създадат кубитите устойчиви на такива разстройства – така наречен „ резистентност на неточности “ – е задача, върху която Джери Чау работи в IBM още от 2010 година Завършил физика в Харвард, той се причислява към компанията незабавно след докторантура и през днешния ден управлява квантовите ѝ проучвания, споделя WSJ.
Неговият план е IBM Quantum System Two – солидна машина, която работи с действителни задания за пионерите в региона. Системата, охлаждана с течен хелий, символизира упоритостта на IBM да върне славните времена, когато компанията доставя „ огромното желязо “ – компютри, чиито размери подхождат на мощта им.
Пътят към 2030 година
IBM има преимуществото да разполага със лична фабрика за чипове – нещо, което малко американски компании към момента поддържат. Това ѝ разрешава да развива по едно и също време и процесорите, и хардуера, който ги поддържа – в това число комплицираните „ полилеи “ от мед и окабеляване, охлаждащи чиповете съвсем до безспорната нула.
Докато същинският търговски пазар евентуално е най-малко на пет години разстояние, съществуващи машини като Quantum System Two към този момент се употребяват за съществени проучвания. Расте и броят на инженерите, които се учат да програмират тези системи – до момента са оповестени над 3000 научни публикации, основани на хардуера на IBM.
Според анализатора на Gartner Марк Хорват, до края на десетилетието IBM и главните ѝ съперници ще стартират да осъществят обилни доходи от квантови калкулации. Главният изпълнителен шеф на IBM Арвинд Кришна даже съпоставя този предстоящ миг с пробива на Nvidia при взрива на генеративния изкуствен интелект.
IBM възнамерява до 2029 година да показа първия си огромен, резистентен на неточности квантов компютър.
Конкуренцията
Гугъл следва лична шестстепенна пътна карта към „ потребен “ квантов компютър, който съгласно компанията ще бъде реалност до 2033 година Тази седмица Гугъл бе определена да взе участие в план на DARPA за оценка на претенциите на производителите на квантови компютри.
Microsoft залага на друга технология – топологични кубити, които теоретично са по-лесни за ръководство. Макар към момента непроверена, компанията упорства, че е на прав път и чака да реализира квантов компютър с 1 милион кубити, побиращ се в дрешник.
Според Gartner сега се наблюдават осем разнообразни физически метода за създаване на квантови машини. Някои – като този на IBM – изискват температури, по-ниски от тези в Дълбокия Космос. Други работят при стайна температура, само че са в начален етап. Дори има вид, употребяващ диаманти като поставка – извънредно сложен за произвеждане.
За разлика от революцията в изкуствения разсъдък, която изненада мнозина, квантовата гражданска война се чака от дълго време – и огромните софтуерни компании не желаят да я пропуснат. Показателно е, че шефът на Nvidia Дженсън Хуанг при започване на годината съобщи, че квантовите калкулации са далечна вероятност – изказване, което смъкна акциите на бранша – само че единствено два месеца по-късно разгласи личен план в региона.
Кришна от IBM приветства конкуренцията. Според него фактът, че десетки компании работят по същата цел, единствено потвърждава, че революцията е близо.
„ Ако бяхме единствено ние – споделя той – тогава с право бихте попитали: ‘Защо да ви имаме вяра?’ “
Тази лаборатория, благосъстоятелност на IBM, е в челните редици на нова конкуренция, в която вземат участие Big Blue, Гугъл, Microsoft и голям брой стартъпи, споделя The Wall Street Journal.
Тяхната цел? „ Квантово преимущество “ – моментът, в който квантовите компютри ще надминат опциите на най-напредналите стандартни машини. Да, положителната остаряла IBM се държи почтено против конкуренцията на компании с пазарна капитализация от трилион $.
IBM не е свързвана с огромен пробив в нововъведенията от 2011 година, когато изкуственият разсъдък Watson победи в шоуто „ Jeopardy! “. Но квантовите калкулации, които може да станат комерсиална действителност до 2030 година, дават късмет на 114-годишния стожер на бизнес компютрите да си върне част от блясъка.
Компанията работи върху по-големи клъстери от квантови чипове, които съгласно нея ще разрешат огромни калкулации в границите на идващите пет години. Само през последния месец IBM разгласи партньорство с производителя на чипове AMD за разработка на „ суперкомпютри с квантов фокус “.
Междувременно квантовите стартъпи са привлекли съвсем 2 милиарда $ нови вложения.
Завръщането на „ огромното желязо “
Залогът е голям. Квантовите компютри имат капацитета да пробият криптирането, върху което се гради всичко – от пароли за имейли до водещи криптовалути. Те могат да ускорят решаването на оптимизационни задания, които затрудняват както логистичните компании, по този начин и армиите.
В дълготраен проект – с помощта на способността си да симулират материята на субатомно равнище – те могат да доведат до пробиви във всяка област: материалознание, медицина и селско стопанство.
Те работят, като употребяват квантовите характерности на материята на атомно равнище. На доктрина могат да правят някои типове калкулации милиарди пъти по-бързо от стандартните компютри.
Процесът е толкоз контраинтуитивен, че наподобява съвсем като магия. Обяснено малко по-дълго: за разлика от класическия обичай, който може да бъде единствено 1 или 0, квантовият обичай – или „ кубит “ – може да съществува в суперпозиция от доста положения по едно и също време. Това разрешава на компютъра съвсем незабавно да изследва голям брой евентуални решения на даден проблем. Една от теориите даже допуска, че това работи с помощта на паралелни вселени.
Предизвикателствата пред кубитите
Независимо от теориите за мултивселената, фирмите към този момент създават хардуер, основан на тази просвета. IBM и Гугъл употребяват подобен метод и срещат едни и същи проблеми: кубитите са толкоз чувствителни към разстройства, че даже галактически лъч – или земетресение на другия завършек на света – може да наруши работата им.
Да се създадат кубитите устойчиви на такива разстройства – така наречен „ резистентност на неточности “ – е задача, върху която Джери Чау работи в IBM още от 2010 година Завършил физика в Харвард, той се причислява към компанията незабавно след докторантура и през днешния ден управлява квантовите ѝ проучвания, споделя WSJ.
Неговият план е IBM Quantum System Two – солидна машина, която работи с действителни задания за пионерите в региона. Системата, охлаждана с течен хелий, символизира упоритостта на IBM да върне славните времена, когато компанията доставя „ огромното желязо “ – компютри, чиито размери подхождат на мощта им.
Пътят към 2030 година
IBM има преимуществото да разполага със лична фабрика за чипове – нещо, което малко американски компании към момента поддържат. Това ѝ разрешава да развива по едно и също време и процесорите, и хардуера, който ги поддържа – в това число комплицираните „ полилеи “ от мед и окабеляване, охлаждащи чиповете съвсем до безспорната нула.
Докато същинският търговски пазар евентуално е най-малко на пет години разстояние, съществуващи машини като Quantum System Two към този момент се употребяват за съществени проучвания. Расте и броят на инженерите, които се учат да програмират тези системи – до момента са оповестени над 3000 научни публикации, основани на хардуера на IBM.
Според анализатора на Gartner Марк Хорват, до края на десетилетието IBM и главните ѝ съперници ще стартират да осъществят обилни доходи от квантови калкулации. Главният изпълнителен шеф на IBM Арвинд Кришна даже съпоставя този предстоящ миг с пробива на Nvidia при взрива на генеративния изкуствен интелект.
IBM възнамерява до 2029 година да показа първия си огромен, резистентен на неточности квантов компютър.
Конкуренцията
Гугъл следва лична шестстепенна пътна карта към „ потребен “ квантов компютър, който съгласно компанията ще бъде реалност до 2033 година Тази седмица Гугъл бе определена да взе участие в план на DARPA за оценка на претенциите на производителите на квантови компютри.
Microsoft залага на друга технология – топологични кубити, които теоретично са по-лесни за ръководство. Макар към момента непроверена, компанията упорства, че е на прав път и чака да реализира квантов компютър с 1 милион кубити, побиращ се в дрешник.
Според Gartner сега се наблюдават осем разнообразни физически метода за създаване на квантови машини. Някои – като този на IBM – изискват температури, по-ниски от тези в Дълбокия Космос. Други работят при стайна температура, само че са в начален етап. Дори има вид, употребяващ диаманти като поставка – извънредно сложен за произвеждане.
За разлика от революцията в изкуствения разсъдък, която изненада мнозина, квантовата гражданска война се чака от дълго време – и огромните софтуерни компании не желаят да я пропуснат. Показателно е, че шефът на Nvidia Дженсън Хуанг при започване на годината съобщи, че квантовите калкулации са далечна вероятност – изказване, което смъкна акциите на бранша – само че единствено два месеца по-късно разгласи личен план в региона.
Кришна от IBM приветства конкуренцията. Според него фактът, че десетки компании работят по същата цел, единствено потвърждава, че революцията е близо.
„ Ако бяхме единствено ние – споделя той – тогава с право бихте попитали: ‘Защо да ви имаме вяра?’ “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ