Заемодател може да атакува отказ от наследство, за да си върне парите
Дадох заем, освен това забележителна сума. Лицето, на което дадох парите, умря, а негов правоприемник се отхвърли от наследството. Има ли някакъв метод да си диря даденото?
П.И., София
--------------------
Има специфична глава в Закона за наследството (ЗН), която дефинира разпоредбите както за приемането, по този начин и за отхвърли от завещание.
Приемането може да стане с документално заявление до районния арбитър, в региона на който е намерено наследството. В този случай приемането се вписва в особена за това книга. Приемане има и когато наследникът извърши деяние, което безспорно допуска неговото желание да одобри наследството, или когато укрие наследствено имущество.
Всеки правоприемник обаче може да съобщи, че не желае нищо от наследството, че се отхвърля от него, в опит да се отърве от всички вероятни тежести и проблеми, свързани с него. Той би трябвало да направи документално заявление за отвод също до районния съд, в региона на който е намерено наследството. Това заявление също се вписва в нарочна книга. За да е годен отводът от завещание, не е належащо единодушието на останалите наследници. С частта на отреклия се нарастват дяловете на останалите наследници.
Необходимо е да се знае, че отвод, изработен под изискване, за период или за част от наследството, е нереален. Това значи, че откакто веднъж човек се отхвърли, след това няма връщане обратно. Например не може някой правоприемник да съобщи, че се отхвърля от наследството, в случай че в него има доста отговорности, или пък че се отхвърля единствено за една година, и така нататък
И тук стигаме до член 56 от ЗН, който разпорежда, че кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да желаят заличаването на отхвърли в своя изгода, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Този иск може да се предяви в едногодишен период от узнаването за отхвърли, само че не по-късно от три години след отхвърли. Макар и искът да е сложен за осъществяване и като опция, а и във времето, риск и опция съществуват. Това значи, че в даден миг, само че не по-късно от 3 години от отхвърли, може да се появи заемодател на наследодателя, в това число и човек, който е дал заем, и да изиска да бъде погубен този отвод, тъй че той да си получи дължимото. Шансовете му да съумеят обаче не са безспорни. Затова по предписание отводът е добър вид, с цел да не се поемат възможни или действителни налични задължения на наследодателя.
В Закона за наследството има и още една догадка. При нея наследникът може да не споделя дали приема, или отхвърля наследството. Тогава по искане на всеки заинтригуван районният арбитър, откакто призове лицето, което има право да наследява, му дефинира период, с цел да съобщи приема ли наследството, или се отхвърля от него. Заинтересован може да е заемодател, може да е някой от наследниците, може да е страната или общината. Ако пък има заведено дело против наследника, то този период, в който би трябвало да се съобщи волята за приемане или отвод, се дефинира от съда, който преглежда делото.
П.И., София
--------------------
Има специфична глава в Закона за наследството (ЗН), която дефинира разпоредбите както за приемането, по този начин и за отхвърли от завещание.
Приемането може да стане с документално заявление до районния арбитър, в региона на който е намерено наследството. В този случай приемането се вписва в особена за това книга. Приемане има и когато наследникът извърши деяние, което безспорно допуска неговото желание да одобри наследството, или когато укрие наследствено имущество.
Всеки правоприемник обаче може да съобщи, че не желае нищо от наследството, че се отхвърля от него, в опит да се отърве от всички вероятни тежести и проблеми, свързани с него. Той би трябвало да направи документално заявление за отвод също до районния съд, в региона на който е намерено наследството. Това заявление също се вписва в нарочна книга. За да е годен отводът от завещание, не е належащо единодушието на останалите наследници. С частта на отреклия се нарастват дяловете на останалите наследници.
Необходимо е да се знае, че отвод, изработен под изискване, за период или за част от наследството, е нереален. Това значи, че откакто веднъж човек се отхвърли, след това няма връщане обратно. Например не може някой правоприемник да съобщи, че се отхвърля от наследството, в случай че в него има доста отговорности, или пък че се отхвърля единствено за една година, и така нататък
И тук стигаме до член 56 от ЗН, който разпорежда, че кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да желаят заличаването на отхвърли в своя изгода, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Този иск може да се предяви в едногодишен период от узнаването за отхвърли, само че не по-късно от три години след отхвърли. Макар и искът да е сложен за осъществяване и като опция, а и във времето, риск и опция съществуват. Това значи, че в даден миг, само че не по-късно от 3 години от отхвърли, може да се появи заемодател на наследодателя, в това число и човек, който е дал заем, и да изиска да бъде погубен този отвод, тъй че той да си получи дължимото. Шансовете му да съумеят обаче не са безспорни. Затова по предписание отводът е добър вид, с цел да не се поемат възможни или действителни налични задължения на наследодателя.
В Закона за наследството има и още една догадка. При нея наследникът може да не споделя дали приема, или отхвърля наследството. Тогава по искане на всеки заинтригуван районният арбитър, откакто призове лицето, което има право да наследява, му дефинира период, с цел да съобщи приема ли наследството, или се отхвърля от него. Заинтересован може да е заемодател, може да е някой от наследниците, може да е страната или общината. Ако пък има заведено дело против наследника, то този период, в който би трябвало да се съобщи волята за приемане или отвод, се дефинира от съда, който преглежда делото.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ