Диян Стаматов: Да задържиш интереса на учениците и да вдъхновиш – това е подвиг
„ Да запазиш интереса на учениците, да задълбочиш знанията им и да им дадеш криле да летят свободно при направения от тях персонален избор е героизъм, заслужен за почитание. “
С тези думи разказва задачата на преподавателя не като специалност, а като морално дело. Не като обвързване, а като всекидневен героизъм. Във Фейсбук обявата си, написана с човешка топлина и професионална увереност, той застава в отбрана на екипа си в 119-то учебно заведение – институция с построени обичаи и високи резултати, в това число в едно от най-оспорваните посоки в последните месеци: проучването на съветски език .
Училището като разбиране
119-то учебно заведение в София е едно от дребното, които оферират интензивно проучване на три непознати езика, измежду които и съветски. Въпреки публичните напрежения по тематиката, една от гимназиалните паралелки продължава да образова с респектиращ резултат – както се вижда и от призовите места на националната олимпиада по съветски език.
„ Приемът е с респектиращ бал – 30-ти в София “, отбелязва Стаматов.
Но акцентът не е върху статистиката. А върху усилието . Върху това, което се случва зад стените на класните стаи – невидимо, постоянно недооценено, само че извънредно решаващо за бъдещето на младежите.
Учителят не е цел – той е гръбнак
„ Само учителите знаят какво им коства ежедневната и поредна подготовка. “
В подтекста на публични спекулации, медийно говорене и опити за политическо потребление на просветителни тематики, гласът на Стаматов звучи като корав щит пред учителския труд . Той не влиза в пояснителен режим. Не се оправдава. Просто напомня: тук има история, има поредност, има труд. А резултатите не се нуждаят от отбрана – те приказват сами.
Онова, което остава – са хората
„ Защото съм това, което съм, с помощта на тях – учителите на 119-то. “
Този ред не е просто израз на признателност. Това е самопризнание . В миг, в който учебното заведение постоянно се трансформира в сцена за идеологически конфликти , Диян Стаматов прави нещо друго – той връща вниманието към хората. Към тези, които построяват учениците ден след ден, без да чакат заглавия или лайкове.
А за „ другото говорене “?
„ Ами не ми пречи “, споделя той.
С една сбита фраза Стаматов поставя точка на опитите тематиката да бъде изместена в посока, друга от най-важното: качественото обучение се гради с доверие , поредност и човещина .
Това обръщение не е просто реакция. То е позиция. От тези редки, неподвластни на конюнктурата и събитийната шумотевица позиции, които ни припомнят за какво учебното заведение има смисъл . И кои са хората, които го вършат допустимо – не тъй като би трябвало, а тъй като имат вяра в това, което вършат.
Публикация на Диян Стаматов без редакторска интервенция
„ Винаги поддържам учителите и учениците си и стоя зад тях и напъните им.
В 119-то учебно заведение се учат три непознати езика. Една от четирите паралелки в гимназията е с интензивно проучване на съветски език. Приемът е с респектиращ бал (30-ти в София). Високото равнище на подготовка във владеенето на езика се удостоверява и от призовите места на националната олимпиада по съветски език.
Моята роля, като шеф, е да поддържам напъните на учителите в сложната и ежедневна подготовка на учениците. Само учителите знаят какво им коства ежедневната и поредна подготовка!
Да запазиш интереса на учениците, да задълбочиш знанията им и да им дадеш криле да летят свободно при направения от тях персонален избор е героизъм, заслужен за почитание.
Подвигът на учителите!
Няма по какъв начин обществото да знае, а и не е належащо, че 119-то е мощно с традициите си, с надграждане на постигнатото, с устойчивостта си. Така беше преди, по този начин е в този момент и се надявам по този начин да е в бъдеще.
Защото съм това, което съм, с помощта на тях – учителите на 119-то!
Останалото… е последица!
Колкото до другото говорене/писане, ами не ми пречи! “
Присъединете се към нашия
Боян Рашев: След няколко трилиона евро токът щял да стане безплатен… в случай че изобщо го има
