Примабалерината Марта Петкова: Най-добрите артисти са ученици цял живот
Да заблестиш, когато светлината на сцената внезапно си пробие път, да имаш сетивата да чуеш музиката и да разпилееш хиляди стъпки, завършени в хубав танц – типичен и непоколебим, само че прочувствен. Това се случва, когато балетът е твоето нещо, когато е и тъгата ти, и същинското благополучие. Примабалерината Марта Петкова от Национална опера и балет влиза на палци при нас през днешния ден.
Само преди дни беше интернационалният ден на балета. Покрай такива празници ли се сещаме за балета?
Ние, артистите от операта, се сещаме всеки ден. Всеки ден в залата ни вкарва любовта към танца. За нас този ден не е нищо по-особено. Опитваме се да го означаваме и да се приказва за това, с цел да обхване по-широка публика, и хората да знаят, че честваме 90 години български балет. Който обича балета, този ден е нещо особено. Тази година отбелязахме празника с „ Корсар “ – театър, чиято премиера беше тази година. Сега ни следва посещение в Большой театр. Точно този гастрол в Москва си е огромно самопризнание за нашата натрупа – да гостуваме в най-големия и хубав спектакъл, с най-хубавите актьори в международен мащаб. Очакваме го с неспокойствие. Надявам се да покажем това, на което сме способни, тъй като трупата ни е доста хубава, млада и надарена. Очаквам да танцуваме от сърце. Иска ми се да ни видят и там, да знаят, че и при нас съществува балет, който заслужава да бъде оценен.
Може ли да се чака нещо да последва от такова посещение?
От всяко едно може. Имали сме посещение, което води второ след себе си, трето… Създават се скъпи контакти. И за нас е потребно, тъй като всеки един гастрол е среща с разнообразни хора. Балетните гали са обмяна на опит. Малко или доста ние цялостен живот сме възпитаници. Затова имаме и учител, който следи за нас.
При срещи с разнообразни балерини и балетисти сполучвам да взема хубавото от тях. От житейския ми опит съм се убедила, че това е доста потребно.
Когато толкоз години си бил в балетни палци, какво може да те изненада значително?
Винаги можеш да научиш нещо ново, в случай че си отворен към това, в случай че смяташ, че не си идеален. В момента, в който си помислиш, че е по този начин, нищо хубаво не те чака. При срещи с разнообразни балерини и балетисти сполучвам да взема хубавото от тях. От житейския ми опит съм се убедила, че това е доста потребно.
То не е ли въпрос на самочувствие?
И на това, да. Но в действителност най-хубавите актьори са възпитаници цялостен живот. Иначе спираш да напредваш. В нашата специалност се стремим всекидневно нещата да се получават по-съвършени. Това е сцена и в никакъв случай не успяваш да извадиш съвършения театър, тъй като имаш ужасно доста неща да изтанцуваш. Невинаги всичко се получава по този начин, както искаш. Но идеалът за съвършеното стои в главата ти и се опитваш да го догониш.
Помниш ли, когато си намерения: „ Абе, аз май ставам за това “?
Да, помня. Точно след гастрол в Кремъл. Имаше балетен фестивал и бяхме поканени актьори от най-хубавите театри, единствено съществени имена. С мен беше и моят сътрудник Никола Хаджитанев. Чак ми беше необичайно какво ще вършим ние на този фестивал, в случай че там щяха да бъдат единствено водещи солисти от Германия, Италия, Русия. Изтанцувахме първия театър, след което останахме да догледаме фестивала. Тогава си споделих, че безусловно мога да имам самочувствие и да застана паралелно до тези световноизвестни звезди. Казах си, че очевидно целият този труд си е коствал. Стояхме напълно на мястото си измежду всичките тези хора. Това даде самочувствие, което е значимо за нашата работа. Защото другояче животът ще ни смачка – поради политика, държавно управление, пари. Заради това в един миг се свиваш. Самочувствието, че си някой, че можеш – това е значимо.
В нашата специалност се стремим всекидневно нещата да се получават по-съвършени.
Шарен човек ли си? Това, което правиш, изисква суровост. Пък ти отдалеко се забелязваш.
Шарен съм. Пъстър човек съм откъм страсти: доста елементарно можеш да ме разплачеш, да ме разсмееш. Смятам, че това е в мой плюс. Пъстра, авангардна… Много обичам. Когато се изисква, съм по-строго-елегантна. На спектакъл или на балет – от дребни съблюдаваме този етикет да бъдем публично облечени. Но отпускайки се, изключително в почивните дни, обичам да съм друга. В дрешника ми има от всичко.
Дъщеря ти Борислава е съвсем на 10 години. И тя евентуално има собствен усет вече…
Тя е момиче в стопроцентовия смисъл на думата – обича рокли, поли. Аз рядко поставям високи обувки, защото краката са ми значими, а за мен е доста трудно да отивам на токчета. Постоянно ме моли да се кача на тях. Тя желае да ме вижда по този начин. Иска да вижда и себе си красива в най-елегантен тип. Да й сложиш спортен екип или чеп, е доста мъчно нещо. Тя просто е момиче, което ме радва, дано е такава. За нея грацията е доста значима.
Кога си заслоняваш очите?
Като цяло съм доста съответен човек, заставам с необятно отворени очи и желая да виждам всичко – положително и неприятно. С времето започнах да си затварям очите към пошлото, към просташкото, което сякаш ни е заобиколило отвред. Дори и като водач, качвайки се на колата, ми коства големи нерви да дойде до театъра. Не спирам да се сюрпризирам какви хора има. Опитвам се да не се нервирам. Ние сме затворена сфера, а хората към мен са извънредно възпитани и дисциплинирани, толерантни и фини като психика. Искам подобен да е моят свят. Затова затварям очи за по-рязкото и набиващо се. Такъв човек съм, не го одобрявам.
Празници, морета, почивки – все сме си дружно. Понякога доста ми липсва обществен контакт отвън театъра – да седна с някой, да си поприказвам за нещо друго, освен за това, което нас ни вълнува. Но въпреки това, се веселя, че съм заобиколена от тези хора и сякаш не желая други. Малко съм саможивец в това отношение. Трудно реализирам връзка с непознати хора. А тъкмо с тези хора непрекъснато сме били дружно в залата, от деца. Не съм имала детство да бъда по градинки с доста деца. Това ни е направило малко или доста социопати. Наскоро си говорихме с пианиста Георги Черкин и той ми показа същото. Може би поради това, че непрекъснато свириш, до момента в който децата играят, както ние бяхме в залата, животът минава в профил и не го отразяваш. Затова и желая моето дете да не го изпуска, а да граби с шепи.
Само преди дни беше интернационалният ден на балета. Покрай такива празници ли се сещаме за балета?
Ние, артистите от операта, се сещаме всеки ден. Всеки ден в залата ни вкарва любовта към танца. За нас този ден не е нищо по-особено. Опитваме се да го означаваме и да се приказва за това, с цел да обхване по-широка публика, и хората да знаят, че честваме 90 години български балет. Който обича балета, този ден е нещо особено. Тази година отбелязахме празника с „ Корсар “ – театър, чиято премиера беше тази година. Сега ни следва посещение в Большой театр. Точно този гастрол в Москва си е огромно самопризнание за нашата натрупа – да гостуваме в най-големия и хубав спектакъл, с най-хубавите актьори в международен мащаб. Очакваме го с неспокойствие. Надявам се да покажем това, на което сме способни, тъй като трупата ни е доста хубава, млада и надарена. Очаквам да танцуваме от сърце. Иска ми се да ни видят и там, да знаят, че и при нас съществува балет, който заслужава да бъде оценен.
Може ли да се чака нещо да последва от такова посещение?
От всяко едно може. Имали сме посещение, което води второ след себе си, трето… Създават се скъпи контакти. И за нас е потребно, тъй като всеки един гастрол е среща с разнообразни хора. Балетните гали са обмяна на опит. Малко или доста ние цялостен живот сме възпитаници. Затова имаме и учител, който следи за нас.
При срещи с разнообразни балерини и балетисти сполучвам да взема хубавото от тях. От житейския ми опит съм се убедила, че това е доста потребно.
Когато толкоз години си бил в балетни палци, какво може да те изненада значително?
Винаги можеш да научиш нещо ново, в случай че си отворен към това, в случай че смяташ, че не си идеален. В момента, в който си помислиш, че е по този начин, нищо хубаво не те чака. При срещи с разнообразни балерини и балетисти сполучвам да взема хубавото от тях. От житейския ми опит съм се убедила, че това е доста потребно.
То не е ли въпрос на самочувствие?
И на това, да. Но в действителност най-хубавите актьори са възпитаници цялостен живот. Иначе спираш да напредваш. В нашата специалност се стремим всекидневно нещата да се получават по-съвършени. Това е сцена и в никакъв случай не успяваш да извадиш съвършения театър, тъй като имаш ужасно доста неща да изтанцуваш. Невинаги всичко се получава по този начин, както искаш. Но идеалът за съвършеното стои в главата ти и се опитваш да го догониш.
Помниш ли, когато си намерения: „ Абе, аз май ставам за това “?
Да, помня. Точно след гастрол в Кремъл. Имаше балетен фестивал и бяхме поканени актьори от най-хубавите театри, единствено съществени имена. С мен беше и моят сътрудник Никола Хаджитанев. Чак ми беше необичайно какво ще вършим ние на този фестивал, в случай че там щяха да бъдат единствено водещи солисти от Германия, Италия, Русия. Изтанцувахме първия театър, след което останахме да догледаме фестивала. Тогава си споделих, че безусловно мога да имам самочувствие и да застана паралелно до тези световноизвестни звезди. Казах си, че очевидно целият този труд си е коствал. Стояхме напълно на мястото си измежду всичките тези хора. Това даде самочувствие, което е значимо за нашата работа. Защото другояче животът ще ни смачка – поради политика, държавно управление, пари. Заради това в един миг се свиваш. Самочувствието, че си някой, че можеш – това е значимо.
В нашата специалност се стремим всекидневно нещата да се получават по-съвършени.
Шарен човек ли си? Това, което правиш, изисква суровост. Пък ти отдалеко се забелязваш.
Шарен съм. Пъстър човек съм откъм страсти: доста елементарно можеш да ме разплачеш, да ме разсмееш. Смятам, че това е в мой плюс. Пъстра, авангардна… Много обичам. Когато се изисква, съм по-строго-елегантна. На спектакъл или на балет – от дребни съблюдаваме този етикет да бъдем публично облечени. Но отпускайки се, изключително в почивните дни, обичам да съм друга. В дрешника ми има от всичко.
Дъщеря ти Борислава е съвсем на 10 години. И тя евентуално има собствен усет вече…
Тя е момиче в стопроцентовия смисъл на думата – обича рокли, поли. Аз рядко поставям високи обувки, защото краката са ми значими, а за мен е доста трудно да отивам на токчета. Постоянно ме моли да се кача на тях. Тя желае да ме вижда по този начин. Иска да вижда и себе си красива в най-елегантен тип. Да й сложиш спортен екип или чеп, е доста мъчно нещо. Тя просто е момиче, което ме радва, дано е такава. За нея грацията е доста значима.
Кога си заслоняваш очите?
Като цяло съм доста съответен човек, заставам с необятно отворени очи и желая да виждам всичко – положително и неприятно. С времето започнах да си затварям очите към пошлото, към просташкото, което сякаш ни е заобиколило отвред. Дори и като водач, качвайки се на колата, ми коства големи нерви да дойде до театъра. Не спирам да се сюрпризирам какви хора има. Опитвам се да не се нервирам. Ние сме затворена сфера, а хората към мен са извънредно възпитани и дисциплинирани, толерантни и фини като психика. Искам подобен да е моят свят. Затова затварям очи за по-рязкото и набиващо се. Такъв човек съм, не го одобрявам.
Празници, морета, почивки – все сме си дружно. Понякога доста ми липсва обществен контакт отвън театъра – да седна с някой, да си поприказвам за нещо друго, освен за това, което нас ни вълнува. Но въпреки това, се веселя, че съм заобиколена от тези хора и сякаш не желая други. Малко съм саможивец в това отношение. Трудно реализирам връзка с непознати хора. А тъкмо с тези хора непрекъснато сме били дружно в залата, от деца. Не съм имала детство да бъда по градинки с доста деца. Това ни е направило малко или доста социопати. Наскоро си говорихме с пианиста Георги Черкин и той ми показа същото. Може би поради това, че непрекъснато свириш, до момента в който децата играят, както ние бяхме в залата, животът минава в профил и не го отразяваш. Затова и желая моето дете да не го изпуска, а да граби с шепи.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ