Да влияеш чрез моженето си и да знаеш, че талантът

Да влияеш посредством моженето си и да знаеш, че геният ти не е случаен… Деян Донков не е въжеиграч, който рискува живота си, само че е артист, който „ счупва “ сцената, когато стъпи с краката си на нея. Или лети?! По-важното е, че е въодушевен да го прави – случил е и на жена, и на синове. Животът му не е куха и празна тишина, а приказност от пъстри събития в цялата цветова гама. От години Народният спектакъл е креативният дом, който приютява Деян. Ето ни, и в този момент сме тук.

Модернизирал си се по отношение на цигарите. Няма ли да се модернизираш още повече, спирайки да пушиш въобще?

Малко пуша и общо взето това си е подобен вид. От Нова година съм на това устройство и то ми оказва помощ да не пресилвам. Въпрос на табиет е – денем припалвам и повече пуша вечер. И ми е вкусно.

Може ли цигарите да са вкусни?

Да, те по тази причина са легализиран опиат, тъй като ти става вкусно и се зарибяваш.

Утре може нещо по-тегаво да ти стане вкусно.

Утре няма. Има през днешния ден, тук и в този момент. Нямаме право на неточности.

Защо няма на следващия ден? Имаш деца, за чието бъдеще мислиш.

Е, да, само че в този момент мислим за сегашното, пък като му пристигна времето, ще мислим за светлото бъдеще. Виждаш в какъв нерешителен свят живеем, тъй че е значимо децата в този момент да са щастливи.

Какво си си намислил за на следващия ден?

Имам да играя зрелище и мисля за него, акордирам си психо-физиката за „ Вишнева градина “.

Чувстваш ли се безразсъден?

Не, безумството е нездравословно нещо. Не обичам да се занимавам с нездравословни неща, тъй че – не. Чувствам се интелигентен.

Може би като младежи сме правили някакви дивотии, като да преплуваме Дунава, което е било рисково.

Стигали сме до един остров против Видин, покрай румънския бряг. Майка ми е правосъден доктор и в случай че знае какво сме правили… Поемали сме непремерени опасности, само че с благополучен край.

Ходил ли си от другата страна на Дунав?

Извън България? И в Унгария, и в Румъния… Същият ми се видя. Само че там е по-тесничък, а при нас е доста необятен. Има един завой, който го прави необятен, прави го мощна река. Сега, като виждам от кое място сме скачали, се чудя къде ми е бил акълът. Било е рисковано. Уча огромния ми наследник да скача, само че в морето. Той се кефи да скача от скали.

Такъв авантюрист ли е?

Той е много по-наясно с доста неща, повече е опитвал, в сравнение с аз на неговата възраст. Хубаво е да има една добра основа, с цел да знам, че в случай че отиде да скача някъде без мен след години, ще се оправи и ще знае по какъв начин се прави. Трябва да има подготвеност за по-екстремни каузи.

Разказваш ли му за своите детски рани?

Да, всичко съм му разказвал. Караме дружно стейтборд, ролери, сноуборд, сърф. Аз карам кайтсърф. Но Деян към този момент е полупрофесионален състезател, защото е вратар в „ Левски “. Скоро бях на негов мач и той беше воин на срещата, тъй като извади доста значими топки и победиха. Чувстваше се горделив. Беше приятна тръпка. Валя градушка, децата падаха, хлъзгаха се… Беше трагично.

А своята горделивост по какъв начин я проявяваш?

По-скоро давам на децата си обич и по-късно, тайничко в профил, се гордея. Иначе не съм горд човек. Макар и в очите на хората от време на време да наподобявам надут, когато се срещнем, виждат, че нещата са напълно естествени.

Сигурно да си надут, е въпрос на надрастване.

До родителите си е.

Детето е огледало на родителите си.

Когато те се увличат по чалга-клубове, детето няма какво друго да научи. В България доста се популяризира това – хора, които са с голямо самочувствие, неизвестно поради какво, вървят нападателно и по улиците.

Чалгата излезе и на улицата.

Да, стана си метод на живот.

Как ще спреш това да не се гледа у дома?

О, у дома съвсем не гледаме телевизия. Гледаме филми. На Деян усетът му е изрично оттатък това, тъй че съм спокоен за него. Жертвите на този усет да му мислят. У нас ситуацията е „ всеки да се оправя самичък “. Малкото още си танцува на детски песнички. Не знам Деян какво си пуска по телефона, само че той е и китарист, добре се оправя. Обаче би трябвало и солфеж за музикалното учебно заведение. Учителят му споделя, че е надарен, има добър слух, запомня, усетът му към китарата е забележителен, по тази причина споделя, че за сина ми е добре да продължи в тази посока. Но му споделям, че решението е негово. А се изисква изпитание, тъй като е необходим и солфеж. Деян е избухлив и примитивен и това от време на време му играе неприятна смешка. Ще би трябвало да работи върху самоконтрола.

Малкият Христо по-спокоен ли е?

Да, той е Раче и е сензитивен, страхлив, инстинктът му за предпазване е доста мощен. Слънчево дете е, усмихнато. Много ме радва. Той бързо усвоява. Кръстен е на дядо си Христо, бащата на Радина (б.а. Кърджилова), който е художник, и дребният доста прихваща, щрихира, има лека ръка и ловко държи молива. Танцува, равномерен е.

Театърът възпитава ли към момента?

Моят – да. Вярвам, че този спектакъл, с който аз се занимавам, е задоволително сериозен. В този смисъл се опитваме да възпитаваме публиката, а не просто да я гъделичкаме. Понякога я „ шамаросваме “ с някакви думи, което е значимо за себеосъзнаването. Казвам го, защото