Да, тук има война. Но от онази, другата. Онази, която

Да, тук има война. Но от онази, другата. Онази, която не идва с гръм и тропот, а безшумно отмъква околните ни, потънали в безвремието. Оставени без бъдеще. Забравени там - в другата България. Онази, която няма да ви бъде показана от нечий държавен джип. Защото тя не е по никакъв начин красива.
Добре пристигнали в забравените села на дивия Северозапад - една от многото тресчици в българската демография. Там, където къщите една по една опустяват, покривите стартират да капят под ударите на студените зими. И по този начин, малко по малко, година след година, село след село България постепенно изчезва.

Тук няма бъдеще, тъй като няма работа. И дребното заводи са затворили порти някъде в годините след Прехода. Машините в тях стоят непродадени, тънат в прахуляк и давност. Селската механа е единствено една. Магазинът - с полупразни лавици. Защото няма кой да купува нещо друго от самун, сол и олио. Няма и с какво. Големите вложения се вършат другаде, надалеч от тук. Там са и хората. Там са младите. Там са опциите. Тук… тук е друго. Тук се цепят дърва. Комините пушат през зимата, а песове лаят злокобно из празните улици.

Празна. Това е Северозападна България. И ще става все по-празна. Но никой няма да ви я покаже. И никой няма да направи нищо.

Видео, монтаж и музика: Джесика Вълчева