Историята на аксесоарите и езикът, на който говорят
Да сме красиви и впечатляващи до най-малкия подробност, не е нещо ново за девойките. Още от най-древни времена е имало редица условности както в облеклото, по този начин и в аксесоарите. Нерядко точно последните са говорели най-красноречиво за собственичката си или са давали секрети знаци и изпращали послания – въпреки всичко за разлика от облеклата, в аксесоарите постоянно има място за импровизация.
Открай време за една дама можело да се каже доста по това какви ръкавици носи, по какъв начин държи ветрилото си, чадъра си, каква е шапката й, кърпичката й. Социалното състояние, фамилния статус, само че доста повече възприятието за жанр, съчетаването на цветовете, подобаващите пропорции, смелостта да прави усещане или да остава незабелязана – всичко това умната жена можела да покаже без да приказва. В наше време може би единствено телефонът ни приказва по този начин красноречиво за нас.
Ето някои забавни обстоятелства, които към този момент от дълго време са забравени, само че са помагали на ретро девойките да показват себе си, да са в крайник с времето и постоянно да вършат положително усещане.
Ръкавиците имали непоколебим цветови код – белите били за бал, жълтите за лов, черните за печал. До 30-те години на предишния век ръкавиците се носели във всеки сезон и на процедура в никакъв случай не се сваляли на обществено място. Ако дама смъкна ръкавицата си, преди да подаде ръка на мъж, това означавало, че той е доста специфичен за нея. Ръкавиците като подарък от мъж се приемали за сърдечно предложение и, в случай че дамата се появи с тях в обществото, това бил доста насърчителен сигнал.
За ветрилото французите през XVIII век казвали: " Ветрилото в ръцете на красива жена е жезъл, с който тя ръководи света. " Имало цяла система от сигнали с ветрилото, които дамите и кавалерите си разменяли от отдалеченост и безмълвно. Закритото на половина от ветрилото лице означавало колебливост, отварянето на ветрилото с наклоняване на главата – признателност, затвореното ветрило – отвод, полуразтвореното, обърнато надолу – неспособност, потупването по дланта с ветрило – очакване. Можело да се изобразят даже цели послания с точни часове за среща.
Чадърът епохи наред бил летен аксесоар - срещу слънце и наложителна част от дневния тоалет на дамите. Цветът му се избирал деликатно по този начин, че да подхожда на роклята.
Днес всички знаем, че значение за посланието, което изпращаме, може да има телефонът ни, таблетът, даже слушалките, с които слушаме музика на улицата. За страдание, те сами по себе си, отвън марката и цената си, мъчно биха могли да насочат послание…
Открай време за една дама можело да се каже доста по това какви ръкавици носи, по какъв начин държи ветрилото си, чадъра си, каква е шапката й, кърпичката й. Социалното състояние, фамилния статус, само че доста повече възприятието за жанр, съчетаването на цветовете, подобаващите пропорции, смелостта да прави усещане или да остава незабелязана – всичко това умната жена можела да покаже без да приказва. В наше време може би единствено телефонът ни приказва по този начин красноречиво за нас.
Ето някои забавни обстоятелства, които към този момент от дълго време са забравени, само че са помагали на ретро девойките да показват себе си, да са в крайник с времето и постоянно да вършат положително усещане.
Ръкавиците имали непоколебим цветови код – белите били за бал, жълтите за лов, черните за печал. До 30-те години на предишния век ръкавиците се носели във всеки сезон и на процедура в никакъв случай не се сваляли на обществено място. Ако дама смъкна ръкавицата си, преди да подаде ръка на мъж, това означавало, че той е доста специфичен за нея. Ръкавиците като подарък от мъж се приемали за сърдечно предложение и, в случай че дамата се появи с тях в обществото, това бил доста насърчителен сигнал.
За ветрилото французите през XVIII век казвали: " Ветрилото в ръцете на красива жена е жезъл, с който тя ръководи света. " Имало цяла система от сигнали с ветрилото, които дамите и кавалерите си разменяли от отдалеченост и безмълвно. Закритото на половина от ветрилото лице означавало колебливост, отварянето на ветрилото с наклоняване на главата – признателност, затвореното ветрило – отвод, полуразтвореното, обърнато надолу – неспособност, потупването по дланта с ветрило – очакване. Можело да се изобразят даже цели послания с точни часове за среща.
Чадърът епохи наред бил летен аксесоар - срещу слънце и наложителна част от дневния тоалет на дамите. Цветът му се избирал деликатно по този начин, че да подхожда на роклята.
Днес всички знаем, че значение за посланието, което изпращаме, може да има телефонът ни, таблетът, даже слушалките, с които слушаме музика на улицата. За страдание, те сами по себе си, отвън марката и цената си, мъчно биха могли да насочат послание…
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




