Диагноза: „Влюбена“
Да си влюбен, е прелестно, пре-крас-но, само че това си е болестно положение. Когато се влюбим, биохимичната картина на тялото фрапантно се трансформира, което води до понижаване на напрежението, непонятен възторг и среднощна жизненост, само че и до цялостно оглупяване и липса на централизация. Моя другарка неотдавна дефинира влюбеността като „ тотал вреда “ за душeвността. И по какъв начин по различен метод да я назовем, веднага като след третата среща с възлюбения започваме скрито да мъдрим имена на неродените си деца и се хилим като зелки без забележима причина?!
В нашия „ надзорен център “ – мозъкът – действа система, която ни задейства за неща, от които се нуждаем и които са ориентирани към основаване на потомство. Основният ѝ хормон е допаминът (хормонът на пристрастяването). Храната, сексът и постигането на дадени житейски цели покачват равнището на допамин, а той, от своя страна, ни „ дава награди “. Колкото повече допамин се освобождава, толкоз повече се задейства „ схемата “ за награждаване и толкоз повече нарастват упованията ни.
Най-много допамин се отделя с оргазма.
Тъй като допаминът е хормон на зависимостта, той има опция да ни трансформира в „ любовни наркомани “, а неговото „ лишаване “ от тялото (при разлъка например) може да докара до тежка абстиненция.
„ Молекулата на любовта “ – фенилетиленаминът – е повода да се освобождават по-големи количества допамин при положение на пристрастеност. Това е хормонът на увлечението и той „ разсънва “ привличането към избран субект. Фенилетиленаминът понижава и апетита и води до възприятие за задоволеност. Ето за какво се „ хвърляме “ към шоколада, когато сме нещастни в любовта – в него просто има „ любовни “ молекули.
На бурната и нападателна мощ на допамина противодейства окситоцинът (наричан „ хормон на гушкането “). Той е виновен за нежността, обичта, привързаността и положението на доволство и самодоволство. Окситоцинът е хормонът и на другарството и точно той е „ феята “, която прави допустима дългата и продължителна връзка, създавайки чувството за сигурност и уют. Липсата на гальовност у някои хора в действителност значи липса или ниски равнища на окситоцин.
Серотонинът също е именуван „ хормон на любовта “, само че той по-скоро
В нашия „ надзорен център “ – мозъкът – действа система, която ни задейства за неща, от които се нуждаем и които са ориентирани към основаване на потомство. Основният ѝ хормон е допаминът (хормонът на пристрастяването). Храната, сексът и постигането на дадени житейски цели покачват равнището на допамин, а той, от своя страна, ни „ дава награди “. Колкото повече допамин се освобождава, толкоз повече се задейства „ схемата “ за награждаване и толкоз повече нарастват упованията ни.
Най-много допамин се отделя с оргазма.
Тъй като допаминът е хормон на зависимостта, той има опция да ни трансформира в „ любовни наркомани “, а неговото „ лишаване “ от тялото (при разлъка например) може да докара до тежка абстиненция.
„ Молекулата на любовта “ – фенилетиленаминът – е повода да се освобождават по-големи количества допамин при положение на пристрастеност. Това е хормонът на увлечението и той „ разсънва “ привличането към избран субект. Фенилетиленаминът понижава и апетита и води до възприятие за задоволеност. Ето за какво се „ хвърляме “ към шоколада, когато сме нещастни в любовта – в него просто има „ любовни “ молекули.
На бурната и нападателна мощ на допамина противодейства окситоцинът (наричан „ хормон на гушкането “). Той е виновен за нежността, обичта, привързаността и положението на доволство и самодоволство. Окситоцинът е хормонът и на другарството и точно той е „ феята “, която прави допустима дългата и продължителна връзка, създавайки чувството за сигурност и уют. Липсата на гальовност у някои хора в действителност значи липса или ниски равнища на окситоцин.
Серотонинът също е именуван „ хормон на любовта “, само че той по-скоро
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ