Да си признаем – влизането в кухнята с добре направен

Да си признаем – влизането в кухнята с добре изработен маникюр от време на време е по-рисково от излизането с високи токчета на замръзнал тротоар. И все пак, салатата чака, морковът гледа укоризнено, а лукът към този момент се смее злобно, знаейки, че ще ни разреве. Затова – внимание! Днес ще разбием (не яйце, а) мита, че рязането в кухнята наложително приключва с лепенка на показалеца.

Пръстите в жанр “мечешка лапа ", а не " аз сготвям като лейди "

Ако искаш да останеш с всичките си 10, пръстите не се изпъват като на пианист. Вместо това: свий ги леко във вътрешността (сякаш държиш дребна топка). Кокалчетата да са по-близо до острието, а върховете – скрити на несъмнено. Това освен защищава маникюра, само че и ти дава по-голям надзор над ножа.

Дъската – сцената, на която се режатпродукти, не пръсти

– Избери постоянна дъска. Подхлъзващата се дъска е като подправен другар – наподобява ок, до момента в който не те подхлъзне.

– Ако е хлъзгава – постави влажна кухненска забрадка под нея. Ще стои като вкопана.

Тъпият  нож е доста по-опасен. Натискаш повече, губиш надзор и... следва сцената с лепенката.

Поддържай ножа си изострен – не с цел да го ползваш като оръжие, а с цел да мине през домата като през масло. И не забравяй с ножът се реже с техника, не с принуждение.

Движението: плъзни, не удряй!

– Режещото придвижване е като лек танц: ножът се движи леко напред-надолу, след това назад-нагоре.

– Не удряш продукта като в реклама на кухненски робот. Няма потребност от експанзия, единствено прелест.

Гледай готвачи – да. Импровизирай с тяхната скорост – не. Те не режат бързо, тъй като са безстрашни, а тъй като са минали през години опит и... няколко лепенки.