Да имах аз поне един приятел
Да си напомним за Теодор Христов, мъдрец, стихотворец и публицист, оставил ослепително творчество, само че напуснал този свят едвам на 38 години.
Роден в София на 22 май 1969 година Завършва философия в СУ " Св. Климент Охридски ", магистър е на философските науки. Интересува се от изобразително изкуство, литература, философия, вяра. Публикува във вестниците " Словото през днешния ден ", " Арт ", " Литературен вестник ", " Литературен конгрес ", " Отечествен фронт и други Изпод неговото перо излизат книгите: " Усмивката на Бога ", " Нощта на моя ден ", " Пародии ", " Киркегор танцува свободата ", " През моите очи ".
Интересни са думите за него на поета Георги Гергов: " Така го помня: ухилен, озарен от слънцето. Познавахме се единствено от половин час, а към този момент го усещах другар. Говорех му за моята първа поетична книга " Обичам те ", за откритието на думите - рисунки.
Скоро на страниците на " Литературен конгрес " се появи критика от Теодор Христов за нея. Потърсих го, с цел да му благодаря, само че ми споделиха, че към този момент не работи за вестника. Не знаех къде да го намеря. Нашата намира се оказа единствена.
Направих това, което мога - посветих му стихотворение, с вярата, че то ще стигне да него. Есента на 2009 година видях некролога на входа на една редакция. Попитах и по този начин се срещнах с майка му. Тя ми подари книгите на Теодор Христов - многопосочни и надарени. Неговото стихотворение " Приятел " е мъчително, умно, огромно! Обикнах го. Какво начало: " Да имах аз най-малко един другар ".
Съдбата на поета. "
Роден в София на 22 май 1969 година Завършва философия в СУ " Св. Климент Охридски ", магистър е на философските науки. Интересува се от изобразително изкуство, литература, философия, вяра. Публикува във вестниците " Словото през днешния ден ", " Арт ", " Литературен вестник ", " Литературен конгрес ", " Отечествен фронт и други Изпод неговото перо излизат книгите: " Усмивката на Бога ", " Нощта на моя ден ", " Пародии ", " Киркегор танцува свободата ", " През моите очи ".
Интересни са думите за него на поета Георги Гергов: " Така го помня: ухилен, озарен от слънцето. Познавахме се единствено от половин час, а към този момент го усещах другар. Говорех му за моята първа поетична книга " Обичам те ", за откритието на думите - рисунки.
Скоро на страниците на " Литературен конгрес " се появи критика от Теодор Христов за нея. Потърсих го, с цел да му благодаря, само че ми споделиха, че към този момент не работи за вестника. Не знаех къде да го намеря. Нашата намира се оказа единствена.
Направих това, което мога - посветих му стихотворение, с вярата, че то ще стигне да него. Есента на 2009 година видях некролога на входа на една редакция. Попитах и по този начин се срещнах с майка му. Тя ми подари книгите на Теодор Христов - многопосочни и надарени. Неговото стихотворение " Приятел " е мъчително, умно, огромно! Обикнах го. Какво начало: " Да имах аз най-малко един другар ".
Съдбата на поета. "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ