Да се занимаваш с това, което обичаш, със сигурност е

Да се занимаваш с това, което обичаш, сигурно е съществена съставна част на щастливия живот. А когато обичаното занятие е по едно и също време занимание, специалност и предопределение, което освен това води до триумф и реализация – по едно и също време житейска и финансова – това несъмнено е покрай цялостното благополучие.
  Мартин Скорсезе е един доста благополучен човек. Ретроспективната галерия, отдадена на творчеството му, която сега обикаля европейските музеи, потвърждава изцяло този факт. Това е един образен роман за човек, който обича киното от най-ранно детство и е имал страхотния шанс и щастливата орис да посвети живота си на тази обич.
  Изложбата споделя за фамилията и персоналния живот на Скорсезе напълно незадълбочено, по тази причина пък демонстрира по какъв начин още от дете той фанатично колекционира плакати, сувенири, а по-късно и предмети, свързани със остарялото кино. Историята на Холивуд не просто вълнува Скорсезе – той интензивно взе участие с името и парите си в разнообразни начинания за запазване на архивите на киното. Първоначално инвестирайки в планове за произвеждане на по-устойчиви киноленти, а по-късно дружно със Спилбърг, Кубрик, Полак и други режисьори основава Film Foundation – организация, която има за цел предпазване на старите филми и филмовата история. 
  Признавам си почтено, че нямам ясна визия с какво се занимава един кинорежисьор. Знам, че на процедура той дава отговор за всичко на снимачната площадка и по-късно, до самия завършек на процеса, само че едвам на изложбата за Скорсезе осъзнах каква голяма работа стои зад всеки кадър от неговите филми. Търпеливо и усърдно Скорсезе създава историята във филмите си кадър по кадър в специфични тетрадки. За всеки кадър е нарисувано и разказано в детайли какво се вижда на екрана и какъв брой секунди трае! Честно казано – непосилен труд за нещо, което виждаме за три секунди. Затова пък всеки момент в неговите филми е обмислен и сниман по този начин, че да не можем да откъснем очи от екрана. И е по този начин – аз даже не си давах сметка какъв брой доста от обичаните ми филми са дело на Скорсезе, преди да ги видя събрани всички вкупом – от Шофьор на такси и Разяреният бик, през Невинни години, Казино и Бандите от Ню Йорк до Авиаторът и Хюго, в добавка и документалните филми за Ролинг Стоунс и Джордж Харисън.   Не единствено фрагментите във филмите на Скорсезе са премислени до последната детайлност – по този начин е и с музиката, любовта му към която проличава в плановете, свързани с нея. Аз персонално бях влюбена години наред в музиката на Питър Гейбриъл от Последното прелъщение на Христос, без да съм гледала кино лентата. Невероятен е и монтажът – във кино лентата Разяреният бик всеки кадър от мачовете на ЛаМота е авансово отработен и обмислен, с в детайли изложение и доста проби и фотоси на грима на Де Ниро и техника на монтиране, заимствана от „ Психо “ на Хичкок. Монтажът на филмите на Скорсезе се прави от Телма Шонмейкър и до ден сегашен, повече от 40 години и за работата си с него тя е получила три награди Оскар. Изобщо Скорсезе е човек, който обича да работи с един и същи екип, с едни и същи артисти години наред. За мен това подсказва, че той е добър човек и другар – единствено това държи хората дружно, във всяка специалност.
  Мога да описвам още доста – за голямата тъмна зала, в която на три киноекрана се прожектират синхронно фрагменти от разнообразни филми на Скорсезе, за музикалния ъгъл, в който може да се гледат елементи от документалните му филми и човек просто не може да не запее незабавно с Ролинг Стоунс, Боб Дилън или Бийтълс… Изобщо, както сподели моят племенник най-после, киното на Скорсезе по тази причина е изкуство, тъй като всичко в него е направено изобретателно.
  Мартин Скорсезе е необятно ухилен на множеството фотоси. Обяснимо е – той явно е влюбен в работата си. А аз обичам филмите му. И освен аз.