„Влюбването е чудесно, но да си влюбен е бедствие.“ – Марио Пузо
Да се влюбиш е прелестно. Но единствено от време на време. Любовта не е съвършена. И тя също има своите дефекти. Недостатъци, които от време на време попречват нашия живот и ни карат да бъде по-малко продуктивни и дейни. Любовта те кара да се замислиш. Любовта ти демонстрира какъв брой подвластен си от другия човек. И по какъв начин допускаш щастието ти да зависи от него. Не, ти не го искаш, само че е невероятно да се съпротивляваш. Защото си влюбен. А когато си влюбен не мислиш трезво. И разрешаваш на различен човек да разполага с живота ти. И да прави каквото си изиска. Но внимавай! Защото не всички са доброжелатели. Някои любови просто взимат всичко от теб. Грабят с цялостни шепи и в никакъв случай не дават.
Да, любовта има и недостатъци. И постоянно те се отразяват на нас самите. Защото сме способни толкоз мощно да се влюбим в някого, че бихме разрешили тази обич да ни унищожи. Но коства ли си?
Представяме ви минусите на влюбването.
Разбитото сърце
Там където има обич – има и болежка. Невъзможно е да съществува едното без другото. Когато се влюбиш, поемаш риск. Риск да бъдеш засегнат и предаден. Риск да позволиш на някой да си играе с възприятията ти и в миг, когато минимум очакваш да разбие сърцето ти на дребни късчета. А един път разрушено сърце, в никакъв случай не може да зарасне изцяло. Все ще има пукнатини. Все ще има подозрения. Страх, още веднъж да не бъде разрушено. Защото си мислиш, че повторно не би го претърпял. Но знаеш ли какво? Има любови, които си костват. Колкото и да боли.
Загуба на независимост
Един от минусите на влюбването е загубата на независимост. Да, някои от вас може и да не се съгласят с това, само че не може да отречем, че когато се обвържеш съществено, губиш парченце от свободата си. Ти към този момент не си изцяло свободен и самостоятелен, както преди. Връзката, в която ще си, ще изисква доста взаимни отстъпки и занемаряване на себе си. Прекрасно е да имаш сътрудник до себе си, който да ти оказва помощ във всичко.
Но от време на време цената за това наслаждение е прекомерно скъпа, а повече не можем да я платим. Или може би не сме подготвени за това? Кой би желал да се сбогува със свободата си, която е толкоз сладка? Но прекомерно постоянно тази независимост се трансформира в самотност, когато всяка вечер си лягаш сама. А вие какво мислите?
Драма
Дори и в най-балансираните и спокойни връзки, място може да откри и драмата. Всъщност, наложително ще го направи. Не съществува обич без драма. За страдание, грешката, която позволяват множеството двойки е, че драматизират даже за дребнави неща, които би трябвало да подминават. Но страхът от това, че може да загубиш обичания човек замъглява твоето схващане и правиш неща, за които след това съжаляваш. Обикновено дамите са тези, които основават драмите в връзките. Може би постоянно остават неразбрани от своите мъже. Единственото оръжие против драмата е доверието и откровените диалози. Но не всеки е кадърен на тях, нали?
Загуба на упоритост
Един от минусите на влюбването е, когато се влюбиш толкоз мощно в някого, че всичко друго губи своя смисъл. И по този начин постепенно се отказваш от фантазиите, които си имал от дете. Зарязваш задачите си, до които беше толкоз близо. Защото „ твоят обичан “ е целия ти свят. И нищо друго няма значение. Но това е неточност. Въпреки любовта, не трябва да разрешаваме тя да ни отклонява от личните си цели и упоритости. Защото в последна сметка кариерата не би те предала, само че любовта на живота ти – би.
Пренебрегване на фамилията и приятелите
Доста постоянно срещано е, когато се обвържеш съществено с някого да забравиш за своите другари и своето семейство. С всеки минал ден ти ставаш все по-зает за тях, до момента в който не усетиш по какъв начин незабелязано си се отдалечил от хората, които са били най-близки с теб. И стартират да ти липсват, само че не са ти толкоз афектирани, че си ги пренебрегнал и е малко евентуално още веднъж да бъдете в същите положителни връзки, както преди.
Любовта е прелестно възприятие, само че не трябва да се отдаваме напълно на нея. В последна сметка доверие може да имаме единствено и само на себе си. Никога не знаем по кое време нашият сътрудник ще реши, че към този момент не ни обича. И току виж си е тръгнал от нас. А до през вчерашния ден ни се е обяснявал в обич. Кофти, нали?
