Да се разкаже за Неапол е много трудно. Той си

Да се опише за Неапол е доста мъчно. Той си остава един от обичаните ми градове, само че не мога да отрека, че съм видяла задоволително купчини с отпадък, олющени фасади, крещящи хора, нахални мотопеди, задушни улици, шумни заведения за хранене – всичко, което за мен е единствено неизменима част от очарованието му. Ако визията ви за туристическа дестинация е идеално гладък и проведен град, то и филмът „ 24 усета от Неапол “ няма да ви заведе там.
 Това са 24 истории от Неапол, разказани от неговите поданици, които го обичат мощно и шумно, по италиански. В първата история виждаме града от птичи взор, над който слънцето изгрява и залязва под шума на вълните. Това е и единствената тиха история. На заранта хората се разсънват и стартират да пеят, да викат и да се карат с обаяние и жар, които са вероятни единствено там. От трагично ликвидиране на улицата, за което ще научим задочно от един дребен балкон, през стотния рожден ден на остарелия обущар, огромната женитба, градското гробище, фантазиите на девойките и музикантите, които са на всички места, с доста музика и съвсем без думи, този филм ни демонстрира дребни късчета от Неапол по този начин, както всеки неаполитанец би разказал за родния си град – безпаричен, чудноват и гръмък, само че мой!
 Следващите прожекции на кино лентата може да видите тук