Да се прости е добре. Това е правилно. И обществото

Да се елементарни е добре. Това е вярно. И обществото го приветства. Всички са за това – да се прости. От позиция на морала – това е вярно.

Това е потребно за психическото здраве – понижава напрежението, усилва оптимизма, основава спокойна среда в фамилията.

По-добре е да простите на обидилия ви, в сравнение с да злобеете поради постъпката му. Но дали постоянно би трябвало да се прости?

Има двa основни момента в прошката.

1) Освобождаване от яд, завист, неприязън.

2) Култивиране на позитивни страсти като съчувствие и доброжелателност към обидилия ви.

При това би трябвало да се знае, че прошката не значи да се оправдава причинителят и неговото държание.

Американски психолози се базират на последни изследвания, които потвърждават, че прошката може да усили вероятността от ревиктимизация (повторно принуждение, наново да се превърнете в жертва). Изследванията демонстрират, че в фамилиите, в които на насилника постоянно се прости, той продължава да се държи по същия несъответствуващ метод.

И това положение на нещата потиска прощаващите.

У индивида, който непрекъснато прости, само че още веднъж и още веднъж се сблъсква с отрицателното държание на агресора, се снижава самочувствието му, подкопава се възприятието му за лично достолепие, снижава се удовлетворението от взаимоотношенията и живота като цяло, появява се незаинтересованост.

Защо прошката не може да промени проблематичното държание на агресора?

Според теорията на Б.Ф. Скинър, в случай че човек схваща, че неверното му държание ще докара до неподходящи последствия, тогава вероятността за такова държание понижава. Това значи, че опасността от наказване, разбирането, че няма да му бъде простено, е мотивация за смяна на държанието. А в случай че няма такава опасност, тогава за какво да се трансформира?

От друга страна, прощавайки на насилника, жертвата се въздържа от яд. Въпреки че в такива обстановки гневът е индикация, че би трябвало да стои настрани от евентуално рисковото лице. И тогава гневът и разочарованието могат да бъдат ориентирани към градивни промени в живота.

На какво би трябвало да обърнете внимание, когато решите да простите или не на различен човек?

На тежестта на постъпката, на броя на повторенията, както и на държанието му, на неговите качества и предпочитание да поправи обстановката.

Кога не би трябвало да простите:

в случай че агресорът не поема отговорност за своите дейности
ако обидите се повтарят постоянно
ако подлага жертвата на заплаха (физическото здраве и живота)
ако обидите предизвикват съществени психологични увреждания
ако агресорът не е подготвен да се промени, не се пробва да изкупи виновността си.

В такива случаи за доста хора прошката може да не е най-хубавото решение.

econet

Каква е връзката на вашата засегнатост със болесттите на децата ви

Обида. Това е деликатна тематика. Не се опасявам да бъда пребита с камъни, имате цялостното право да не се съгласите с мен. Но ако   с вашите деца нещо не е…

Техниката „ 10 стъпки против обидата “

1. Помислете си за индивида, който ви е обидил. Защо е належащо да му простите, какво ще ви даде това на вътрешно равнище? Искате ли в действителност да се отървете…