Балетното селище Вертиго – ансамбъл на изкуството и екологията
Да се доближи до балетното населено място " Вертиго ", което се намира сред Йерусалим и селището, където е роден Самсон от известната библейска алегория за Самсон и Далила - Бейт шемеш, е много мъчно. Няма публичен превоз. Шофьорите на такси желаят да се заплати курса им в двете направления, а в случай че се употребяват преди и след представлението - цената на билета се удвоява. Въпреки това, за месеци напред всички места са изкупени. Обикновено хората отиват в селището два-три часа преди представленията, тъй като и самото то е извънредно. Имах щастието да се включа в една обиколка на мястото, ръководена от административния шеф на трупата и селището Ади Вертиго, брачен партньор на първата хореографска, а в този момент живописен шеф Ноа Вертиго. Ето какво описа за рубриката за положителни вести и добротворчески планове " Кутия на положителното " на предаването " Каста дива ":
„ Ние не сортираме танцьорите още до момента в който са възпитаници в балетните учебни заведения. Артистите при нас са сред 25 и 35-годишни. Не са просто запалянковци, а хора с насъбран житейски и театрален опит. Обикновено по-младите - до 30 години, извършват партии с доста скокове и пируети, а по-възрастните - трагичните. Имаме две трупи. Втората е с хора със специфични потребности. Оказва се, че в инвалидна количка или с бастун също може да се танцува. Партниращите им здрави балерини и балетисти не са в ролята на болногледачи, а имат много комплицирани партии в спектаклите. Всеки демонстрира най-хубавото, на което е кадърен. В селището има и рехабилитационен център. От нас породи и концепцията, че каквито и проблеми да има човек, постоянно може да танцува. Много от приключилите артистичната си кариера танцьори в този момент управляват кръжоци в Йерусалим. Подтикват към балетно творчество хора със специфични потребности - със усложнения в двигателната система или незрящи да вземем за пример. Други приключиха университет и към този момент са хореографи в трупата ни или в други ансамбли.
Залата, в която репетираме и изнасяме спектаклите си, е с невероятен климатик – воден, въз основата на водата от доста бездънен бунар, която е 22 градуса зиме и лете. Изпомпваме я и през лятото охлаждаме посредством система от тръби в стените, а през зимата - затопляме. След подготовка, всеки би желал да се измие и да изпере облеклата си. Водата е дъждовна. Събираме я в цистерни при преваляванията през зимата. Затопляме част от нея в слънчеви бойлери. Имаме и слънчеви акумулатори за електричество на покривите. При къпане и пране използваме сапун, от този, който са правили нашите баби. Той не вреди нито на кожата, нито на природата. За косата използваме хумус. Тази вода, след механично утаяване и филтриране, след прекосяване през камъни и водни растения - пречистватели, става годна за поливане.
Имаме градини с локални дървета и шубраци - нар, маслина, лоза, смокини и други. Къщите ни са с железна структура, запълнена с кирпич. Използваме модерни технологии при покриването им със примес от тиня и вар. Това става под налягане. Стените „ дишат “, само че дружно с това не прониква вода. Ако посетите Лувъра, на първо време биха ви посочили Джокондата, а при нашите еко-екскурзии, първо демонстрираме тоалетните. Не подаряваме на моретата по 6 литра вода при всяка приложимост. Както котките вървят по потребност в изкопана ямичка, която след това зариват, при нас вместо вода „ потичат “ дървени стружки в сандъчетата с красиви клекала. Стружките набираме от дърводелския завод в близкия кибуц. Когато се изпълнят, ги поставаме за формиране на компост, и наличието им още веднъж се връща в природата, като тор. И най-после ви предлагам разходка край трите езерца. Правилно забелязвате, че те са свързани посредством тръба към покривите. Но в този момент тук още е топло. Не са почнали дъждовете. Откъде идва водата? Това са езерца от роса. В тях засадихме по две-три лилии, само че към този момент са покрити с доста от тези красиви цветя. Не знам от кое място се появиха и рибки, а и жабки. Открили са, че езерцата са кристално чисти, а имат всички детайли на затворена еко-система. "
„ Ние не сортираме танцьорите още до момента в който са възпитаници в балетните учебни заведения. Артистите при нас са сред 25 и 35-годишни. Не са просто запалянковци, а хора с насъбран житейски и театрален опит. Обикновено по-младите - до 30 години, извършват партии с доста скокове и пируети, а по-възрастните - трагичните. Имаме две трупи. Втората е с хора със специфични потребности. Оказва се, че в инвалидна количка или с бастун също може да се танцува. Партниращите им здрави балерини и балетисти не са в ролята на болногледачи, а имат много комплицирани партии в спектаклите. Всеки демонстрира най-хубавото, на което е кадърен. В селището има и рехабилитационен център. От нас породи и концепцията, че каквито и проблеми да има човек, постоянно може да танцува. Много от приключилите артистичната си кариера танцьори в този момент управляват кръжоци в Йерусалим. Подтикват към балетно творчество хора със специфични потребности - със усложнения в двигателната система или незрящи да вземем за пример. Други приключиха университет и към този момент са хореографи в трупата ни или в други ансамбли.
Залата, в която репетираме и изнасяме спектаклите си, е с невероятен климатик – воден, въз основата на водата от доста бездънен бунар, която е 22 градуса зиме и лете. Изпомпваме я и през лятото охлаждаме посредством система от тръби в стените, а през зимата - затопляме. След подготовка, всеки би желал да се измие и да изпере облеклата си. Водата е дъждовна. Събираме я в цистерни при преваляванията през зимата. Затопляме част от нея в слънчеви бойлери. Имаме и слънчеви акумулатори за електричество на покривите. При къпане и пране използваме сапун, от този, който са правили нашите баби. Той не вреди нито на кожата, нито на природата. За косата използваме хумус. Тази вода, след механично утаяване и филтриране, след прекосяване през камъни и водни растения - пречистватели, става годна за поливане.
Имаме градини с локални дървета и шубраци - нар, маслина, лоза, смокини и други. Къщите ни са с железна структура, запълнена с кирпич. Използваме модерни технологии при покриването им със примес от тиня и вар. Това става под налягане. Стените „ дишат “, само че дружно с това не прониква вода. Ако посетите Лувъра, на първо време биха ви посочили Джокондата, а при нашите еко-екскурзии, първо демонстрираме тоалетните. Не подаряваме на моретата по 6 литра вода при всяка приложимост. Както котките вървят по потребност в изкопана ямичка, която след това зариват, при нас вместо вода „ потичат “ дървени стружки в сандъчетата с красиви клекала. Стружките набираме от дърводелския завод в близкия кибуц. Когато се изпълнят, ги поставаме за формиране на компост, и наличието им още веднъж се връща в природата, като тор. И най-после ви предлагам разходка край трите езерца. Правилно забелязвате, че те са свързани посредством тръба към покривите. Но в този момент тук още е топло. Не са почнали дъждовете. Откъде идва водата? Това са езерца от роса. В тях засадихме по две-три лилии, само че към този момент са покрити с доста от тези красиви цветя. Не знам от кое място се появиха и рибки, а и жабки. Открили са, че езерцата са кристално чисти, а имат всички детайли на затворена еко-система. "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ