Да родиш деца е дело на природата; но да ги

Да родиш деца е дело на природата; само че да ги научиш и да ги възпиташ в добродетели е дело на разсъдък и воля.

Под дълг за възпитаване на своите деца  аз разбирам освен това, че да не ги допуснеш да умрат от апетит, с което, коства ми се, хората и лимитират своите отговорности във връзка с децата. За това не са нужни нито книги, нито постановления: за това прекомерно ясно приказва природата. Аз приказвам за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта и благочестието - заветен дълг, който не би трябвало да се престъпва и, които не са го осъществили са отговорни в някакъв тип детеубийство.

Тази обвързаност е обща както за бащите, по този начин и за майките. Има татковци, които нищо не жалят, с цел да намерят на своите деца учители в удоволствията и насърчават техните прищевки, като на богати наследници; а да се упражняват в благочестие - това не ги интересува. Престъпно заслепление! Именно на това жестоко нехайство би трябвало да се преписват всички безпорядъци, от които стене обществото. Да предположим, че вие сте придобили за тях огромно имущество, само че в случай че те не съумеят благоразумно да се разпореждат с него, то ще се резервира у тях не за дълго. Имуществото ще бъде разпиляно; то ще погине дружно със своите притежатели, то ще бъде за тях най-печалното наследие.

Вашите деца постоянно ще бъдат задоволително богати, в случай че получат от вас положително образование, което да е способно да оправи техните нрави и добре да устрои тяхното държание. И по този начин, старайте се не за това, щото да ги извършите богати, само че за това, щото да ги извършите благочестиви, владеещи своите пристрастености, богати в добродетелите. Приучете ги да не измислят мними потребности и богатствата на този свят да ценят толкоз, колкото те костват. Внимателно наблюдавайте за техните действия, за техните съобщници, за техните връзки - и не очаквайте от Бога никаква благосклонност, в случай че не изпълнявате този дълг.

Юноша, на който вие дадете положително образование, освен, че ще придобие всеобщо почитание към себе си, само че какъв брой по-мил ще стане за самите вас! Вашата обвързаност към него не ще бъде просто едно естествено влечение; тя ще бъде плод на неговите добродетели. За това, по време на вашата напреднала възраст, вие на собствен ред ще получите от него всички услуги на синовната любов; той ще бъде ваша опора.

Между прочее ние всекидневно виждаме пред себе си това същото, какъв брой родители има, които не желаят да поемат върху себе си труда за изправянето на своите деца, непокорни и развратени! Те като че ли се боят да не огорчат децата, в случай че със строги думи обуздават порочните пристрастености, на които те се предават. Но какво ще излезе! Безпорядъците се увеличават; ненаказването довежда до държавни престъпления; завежда се съд; нещастниците умират на мястото на изтезанието. Като не ги оправяте, ставате техни съобщници. Вие сте се отказали от своите персонални права над тях и сте ги подхвърлили на строгостта на публичното наказание; и ето човешкото правораздаване е приложило над тях своите строги права. Вие се страхувате да не ги унизявате с леко наказване във ваше присъствие; само че какво извънредно непочтеност ще падне върху вас, когато вашият наследник повече не ще стане и татко, на всички места преследван с взор от обвинителите, не ще посмее към този момент на никое място да се покаже.

Ако биха се старали положителните татковци да дадат на своите деца положително образование, то не биха били нужни нито закони, нито съдии, нито съдилища, нито санкции. Палачи има, тъй като няма добродетелност.

Всичко у нас би трябвало да бъде второстепенно спрямо грижата за децата и с възпитаването им. Който на първо място се е научил да бъде любомъдър, той посредством това ще придобие благосъстояние, превъзхождащо всяко едно благосъстояние и най-велика популярност. Не е толкоз потребно да се образова сина, като му се преподават науки и външни познания, чрез които той ще стартира да печели пари. Ако искаш да го направиш богат, постъпвай по този метод. Богат е не оня, който се грижи за огромната облага на имението си и владее над многото, а оня, който от нищо няма потребност. Това внушавай на твоя наследник, на това го учи; в това е най-великото благосъстояние. Не се грижи за това, че да го направиш прочут по външна ерудиция и да му доставиш слава; само че постарай се да го научиш да презира славата на сегашния живот; от това той ще бъде по-славен и по-знаменит. Нужно е положително държание, а не остроумие; добродетелност, а не мощ на речта; каузи, а не думи; това доставя царство небесно,това дарува и действителни богатства. Не изостряй езика, само че очиствай душата. Това приказвам не с цел да се запрети светското обучение, само че с цел да не се привързвате извънредно към него.

Кажи ми, кои от растенията са най-хубавите? Не тези ли, които сами по себе си съдържат мощ и нито от дъжд, нито от град, нито от духането на ветровете, нито от други някакви сходни аргументи, не търпят щета, само че стоешком намерено и нямайки потребност нито от покрив, нито от ограждане, подценяват като че ли всичко? Такъв е същински любомъдрият, такова е и неговото благосъстояние... Той нищо не има, а всичко има; и всичко има, а нищо не има. Понеже стената не е от вътрешната страна, а извън, и оградата не е от природата, а се издига извън.

Също по този начин кажи ми още, кое тяло бива изключително крепко? Онова ли, което е крепко, което елементарно понася апетит, не изисква уталожване, нищо не претърпява от студа, както и от горещината, или това, което е некомпетентно да понесе всичко туй и също така за своето здраве се нуждае от готвачи, тъкачи, ловджии и лекари? Действително, единствено същински любомъдрият, който не се нуждае от нищо сходно, е същински паралия.

Богатството прекалено много вреди, когато ни прави негодни за понасяне превратностите на живота. И по този начин, ще възпитаваме децата си по този начин, че те да могат да понасят всичко и да знаят, по какъв начин би трябвало да постъпват при нещастията.

Нехайството за децата е най-великият от всички грехове и в него е последната степен на безчестието. И че аз умозаключавам по този начин не без съображение, ще потвърдя това от самия опит, с цел да знаете вие, че въпреки и у нас, всичко, отнасящо се до самите нас, да би било устроено прелестно, обаче ние ще бъдем подхвърляни на извънредно наказване, в случай че нехаем за спасението на децата.

Ако злото в хората би било от природата, то всеки заслужено би прибегнал към извинение; само че защото ние биваме развратени и почтени по лична воля, то какво благовидно опрощение може да показа оня, който е позволил до разврат и нечестие сина си, обичан от него повече от всичко? Това ли, че той не желае да го направи почтен? Но нито един татко не ще каже това; самата природа непрестанно и настоятелно го подбужда към другото. Или това, че той не е могъл да го възпита? Но и туй не може да се каже; тъй като всичко - и това, че той е взел сина под своите грижи още в най-нежна възраст, и това, че първом и само нему е връчена властта над него и това, че той непрекъснато го е имал при себе си - всичко това прави за него образованието на сина прекомерно елементарно и комфортно.

Значи развращаването на децата произлиза не от нещо друго, а от безумната обвързаност на бащите към житейското; като обръщат внимание единствено на това и не зачитайки нищо по-високо от него, те към този момент непредпазливо не радеят за децата и за техните души. За такива татковци аз ще, че те са даже по-лоши от детеубийците, които разлъчват тялото от душата, а те и едното, и другото дружно хвърлят в геенския огън. На онази гибел належащо се подмятат и по натурален порядък, а тази би могло да се избегне, в случай че безгрижието на бащите не би ги довело до нея. А пък онази телесна гибел възкресението може незабавно да я приключи, когато то настъпи, а загубата на душата - към този момент нищо не ще я възнагради; след нея следва към този момент не избавление, само че нужда от постоянно страдалчество. Значи, не е незаслужено да назовем такива татковци най-лоши детеубийци. Не е по този начин грубо да изостриш меч и, като го вземеш в дясната ръка, да го стовариш в самото сърце на детето, в сравнение с да погубиш и развратиш душата му; тъй като у нас няма нищо равно на нея.

Ако злото би се ограничавало единствено с това - родителите да не дават никакви потребни препоръки на децата, тогава злото не би било по този начин огромно. Но ето вие, родители, подбуждате децата още и към противното. В реалност, когато бащите убеждават децата да се занимават с науки, то в техните диалози с децата не ще чуеш нищо друго, с изключение на такива думи: " еди-кой си човек, споделят, низък и от долно положение, като се усъвършенствува в сладкодумство, получи прекомерно висока служба, закупи прекомерно огромно имение, взе богата жена, построи превъзходен дом, стана за всички заплашителен и популярен ". Друг споделя: " Еди-кой си изучи латински език, свети в царския замък и се разпорежда там със всичко ". Някой пък показва на различен и всички сочат единствено славните на земята, а за популяризиралите се на небесата никой нито един път не ще си спомни; дори в случай че някои се и реши да подсети за тях, него ще го преследват, като човек, който всичко разстройва. И по този начин, когато вие внушавате на децата това още от младини, ги учите не на нещо друго, а на първопричината за всички пороци, като вселявате в тях двете най-неистови пристрастености - т.с. скъперничество и още по-порочната пристрастеност - пустославие. Всяка от тях и сама може да изврати всичко; а когато те двете дружно се втурнат в нежната душа на юношата, то сходно на слелите се буйни потоци, погубват всичко положително и ще надонесат толкоз тръни, толкоз пясък, толкоз отпадък, че вършат душата безплодна и неспособна за нищо положително.

По-нататък, желаейки да срещнем децата с науки, ние освен отдалечаваме всичко, което попречва учението, като им доставяме всичко, което съдействува за това: слагаме им възпитатели и учители, изразходваме пари, освобождаваме ги от всички други занятия и по-често от учителите на олимпийските игри им крещим за бедността от неученето и за благосъстоянието от учението - приказваме и вършим всичко и сами, и посредством другите, та единствено и единствено да доближат те до довеждане докрай на идното им учение; обаче и при всичко това постоянно не съумяваме. А скромността на нрава и старанието за почтено държание, по наше мнение, ще дойдат от единствено себе си и без да обръщаме внимание на толкоз многото трудности за това. Какво може да бъде по-лошо от това неразумие - на най-лесното да обръщаме толкоз внимание и грижи, като че ли иначе не би могло да се успее в това, а за доста по-трудното мислим, че то, като някоя празна и оскъдна движимост, ще пристигна при нас, даже и ние да спим? Нали упражняването на душата в благоверен живот е толкоз пъти по-трудно и по-тежко от проучването на науки, колкото е по-трудно да се извърши нещо на дело от казването на думи.

Но защо, ще кажеш, на нашите деца е нужно благочестие и строго държание? Ето таман това е погубило всичко, тъй че туй, което е толкоз належащо и служещо за опора на нашия живот, се смята за ненужно и излишно. Когато види сина си болен телесно, нали никой не ще каже - защо му е належащо напълно и здраво здраве? Напротив, с всички ограничения ще се постарае да приведе тялото в такова богатство, че заболяването повече към този момент да не се връща. А когато у децата е болна душата, споделят, че не им е нужно никакво лекуване и след тези думи се осмеляват да назовават себе си татковци?

Също по този начин, ще кажеш - в случай че стартираме всички ние да мъдруваме; а житейското - всичко ли да погине? Не, почитаеми, не любомъдрието, не благочестието, а отклоняването от него е погубило и разстроило всичко, Защото кои, кажи ми, разстройват настоящето състояние на нещата - тези ли, които живеят въздържано и непретенциозно, или тези, които изобретяват нови и беззаконни способи за удоволствие? Тези ли, които се стараят да завладеят за себе си всичко непознато, или тези, които са удовлетворени от своето? Тези ли, които осъзнават немощта на човешката природа, или тези, които не желаят и да узнаят това, само че от несъразмерна горделивост са престанали да смятат себе си и за хора? Първите не са ли в човешкото общество същото, каквото е злокачественият израстък за тялото и бурният вятър за морето и посредством своята волност не удавят ли тези, които сами по себе си биха могли да се спасят? А последните не са ли, като ярки светила измежду бездънен мрак, приканват бедствуващите измежду морето към тяхната сигурност и, като са запалили в далечината на високо светилниците на благочестието, не управляват ли по този метод към спокоен кей всеки, който пожелае това?

Младостта е неукротима и има потребност от доста наставници и учители, ръководители, надзиратели, възпитатели, и единствено при такива старания е допустимо да я обуздаем. Каквото е несдържан кон, каквото е неумирим звяр - точно това е и младостта. Затова, в случай че първоначално и от най-ранна възраст сложим за нея същински ограничавания, то след това не ще имаме потребност от огромни усилия; в противен случай, след това привичката ще се трансформира за тях в закон, не ще им позволим да правят това, което е прелестно и дружно с това вредно; не ще им угаждаме, тъй като те са ни деца; само че ще ги опазваме най-вече в непорочие. Понеже това повече от всичко ще принесе щета на младостта. Повече от всичко би трябвало да се грижим за това, към него ние би трябвало да бъдем изключително деликатни.

Източник: Св. Иоан Златоуст " Избрани слова и беседи ", изд. Омофор
Изображения: pravoslaven-sviat.org, zografi.pravoslavie.bg