Летят чайки в центъра на София
Да опиша за чувството да водиш диалог с другари от ученическите си години на по пиво на терасата на една от постройките с забавно и спорно минало, е отдавнашна концепция. Признавам, че съмненията ми относно темата бяха главно поради заливащата ни отвред носталгия по времената, когато кока-колата се купуваше с връзки, бирата свършваше и, с цел да седнеш в заведение, портиерът трябваше да реши обичайно ли си облечен. Цялото това сантиментално деформиране на действителността и обвиването й в някакъв подправен романтизъм за мен, момиче, обременено с добра (все още неподядена от Алцхаймер) памет, е извънредно дразнещо. Повярвайте ми, в тези времена нямаше нищо, за което да се съжалява, също така, че бяхме млади.
Затова няколко години отлагах да споделя приятната страст от визитите си в клуб-ресторант " Архиви ". Той се намира на ул. " Московска " №5 и работи всеки работен ден от 9:00 ч. до 23:00 ч. За да стигнете до такава степен, ще би трябвало да уведомите портиера, че сте за " кафето ", той да запише данните ви и да ви даде пропуск. След това да вземете асансьора до последния етаж, след това имате и малко стълби. И тогава се озовавате в типичната атмосфера, нещо приблизително сред крайбрежна локална механа и ведомствен клуб. Менюто, цените и даже сервитьорката и стилът й на обслужване са като излезли от някой паметен за българската кинематография филм.
Най-хубавата и, признавам, най-романтичната част от това заведение е гледката от терасата му. Сякаш плувате с транспортен съд в облаците над идеалния център на София. За допълнение и достоверност към вас летят и крякат охранени морски гларуси, гнездящи в покривите на някогашния партиен дом. С идването на здрача и нощта изгледът става още по-магнетичен и въодушевяващ за нормалната дълбокомисленост на диалозите сред дългогодишни другари.
На това място може да се почувствате същински млад, да се усетите част от света и да загърбите, въпреки и за малко, нормалната показност на лансираната неизвестно за какво псевдоелитарност на нощния столичен живот. Тук е едно от дребното места, в които чужденците се вписват, без да наподобяват като екзотични екземпляри. Разбира се, това е и любимо за фотографи и влюбени двойки място. Вариант да се върнете, въпреки и благодарение на малко въображение, на морето, и то без да откъсвате взор от Витоша.
Затова няколко години отлагах да споделя приятната страст от визитите си в клуб-ресторант " Архиви ". Той се намира на ул. " Московска " №5 и работи всеки работен ден от 9:00 ч. до 23:00 ч. За да стигнете до такава степен, ще би трябвало да уведомите портиера, че сте за " кафето ", той да запише данните ви и да ви даде пропуск. След това да вземете асансьора до последния етаж, след това имате и малко стълби. И тогава се озовавате в типичната атмосфера, нещо приблизително сред крайбрежна локална механа и ведомствен клуб. Менюто, цените и даже сервитьорката и стилът й на обслужване са като излезли от някой паметен за българската кинематография филм.
Най-хубавата и, признавам, най-романтичната част от това заведение е гледката от терасата му. Сякаш плувате с транспортен съд в облаците над идеалния център на София. За допълнение и достоверност към вас летят и крякат охранени морски гларуси, гнездящи в покривите на някогашния партиен дом. С идването на здрача и нощта изгледът става още по-магнетичен и въодушевяващ за нормалната дълбокомисленост на диалозите сред дългогодишни другари.
На това място може да се почувствате същински млад, да се усетите част от света и да загърбите, въпреки и за малко, нормалната показност на лансираната неизвестно за какво псевдоелитарност на нощния столичен живот. Тук е едно от дребното места, в които чужденците се вписват, без да наподобяват като екзотични екземпляри. Разбира се, това е и любимо за фотографи и влюбени двойки място. Вариант да се върнете, въпреки и благодарение на малко въображение, на морето, и то без да откъсвате взор от Витоша.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ