Да приемем, че средната температура в света може да се

...
Да приемем, че средната температура в света може да се
Коментари Харесай

Светът не постига високите си цели за климата. Време е за малко реализъм

Да приемем, че междинната температура в света може да се увеличи с повече от 1.5°C, съобщи външният министър на Маршаловите острови през 2015 година и продължи - това би означавало да подпишем " смъртната присъда " на дребни, ниско ситуирани страни като нашата.За всеобща изненада държавните водачи, които се срещнаха в Париж същата година на конференция за климата като тази, която се организира в Египет в края на предходната година, одобриха причините му. Те записаха задачата за ограничение на световното стопляне до към 1.5°C в Парижкото съглашение, което се стреми да координира националните старания за ограничение на излъчванията на парникови газове.

Да приемем, че междинната температура в света може да се увеличи с повече от 1.5°C, съобщи външният министър на Маршаловите острови през 2015 година и продължи - това би означавало да подпишем " смъртната присъда " на дребни, ниско ситуирани страни като нашата.

За всеобща изненада държавните водачи, които се срещнаха в Париж същата година на конференция за климата като тази, която се организира в Египет в края на предходната година, одобриха причините му. Те записаха задачата за ограничение на световното стопляне до към 1.5°C в Парижкото съглашение, което се стреми да координира националните старания за ограничение на излъчванията на парникови газове.

Същите страни обаче, които благочестиво подписаха Парижкото съглашение, не са понижили излъчванията си задоволително, с цел да реализиран задачите му - в действителност световните излъчвания към момента нарастват. Светът към този момент е с към 1.2°C по-горещ, в сравнение с е бил в прединдустриалните времена. Като се има поради трайното влияние на към този момент изхвърлените парникови газове и невъзможността излъчванията да бъдат спрени за една нощ, в този момент Земята няма по какъв начин да избегне повишение на температурата с по-малко от 1.5°C.
Реклама
Все още има вяра, че превишението може да не е прекомерно огромно и да е единствено краткотрайно, само че даже тези утешителни благоприятни условия стават все по-малко евентуални.
Катастрофални последствия
Последиците от неуспеха на света да ограничи излъчванията са пагубни, и то освен за кораловите атоли в Тихия океан. Свързаните с климата бедствия се усилват - от Пакистан, чиято огромна част беше наводнена от извънредно мощния мусон предишното лято, до Флорида, която през септември претърпя най-смъртоносния вихър от 1935 година насам. Дори и по-малко смъртоносни разстройства на времето като изключителната гореща вълна в Европа предишното лято нанасят големи стопански вреди, като затрудняват превоза, унищожават инфраструктурата и понижават продуктивността.

В отговор на всичко това би трябвало да се прояви доза натурализъм. Много деятели не желаят да признаят, че 1.5°C е изгубена идея. Но в случай че не го създадат, ще удължат грешките, позволени в Париж, където международните държавни управления одобриха Херкулесова цел без никакъв действителен проект за постигането ѝ. Делегатите, които се събраха в Египет, трябваше да се поучат от неуспеха, а не да се залъгват с подправени очаквания. Те би трябвало да бъдат по-прагматични и да признаят някои сложни истини.

Първо, намаляването на излъчванията ще изисква доста повече пари. Грубо казано, световните вложения в чиста сила би трябвало да се утроят от днешните 1 трлн. $ годишно и да се концентрират в разрастващите се страни, които генерират по-голямата част от днешните излъчвания.
Реклама Глобалните вложения в чиста сила би трябвало да се утроят от днешните 1 трлн. $ годишно и да се концентрират в разрастващите се страни, които генерират по-голямата част от днешните излъчвания.
Слънчевата и вятърната сила могат да бъдат по-евтини за създаване и употреба от по-замърсяващите типове, само че мрежите би трябвало да бъдат преустроени, с цел да се оправят с непостоянното им произвеждане. Отпускането на заеми на преференциални цени и помощта от богатите страни са от значително значение и са честен императив. Необходимите суми обаче са доста по-големи от тези, които могат да бъдат изстискани от западните донори или интернационалните организации като Световната банка.

Затова държавните управления на разрастващите се страни, изключително на тези със междинни приходи, ще би трябвало да работят с богатия свят за активизиране на частни вложения. От страна на разрастващите се страни това ще включва обилни усъвършенствания на капиталовия климат и приемане на обстоятелството, че те ще би трябвало да правят отстъпка част от контрола върху енергийната политика. От страна на донорите това ще включва концентриране на разноските върху схеми, които " притеглят " частен капитал, като да вземем за пример обезщетяване на вложителите против политически и регулаторни опасности, вдишване на дялово присъединяване в частни планове и единодушие за вдишване на първия транш от загубите, в случай че нещата се объркат. Те ще би трябвало да вършат неща, които не харесват, като да вземем за пример да оказват помощ на най-бедните страни да затварят въглищни централи. Но без отстъпки и от двете страни светът ще се изпече.
Трудната разлъка с изкопаемите горива
Втората тежка истина е, че изкопаемите горива няма да бъдат изоставени за една нощ. Европа се бори да построи уреди за импорт на природен газ, откакто изгуби достъпа до съветските доставки, точно тъй като не може да измисли незабавна опция. За някои по-бедни страни вложенията в газ в комбиниране с възобновими енергийни източници към момента са нужни - да се помогне на повече жители да имат електричество, което усъвършенства живота им, също е честен императив.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР