Да, познахте, заглавието е на книгата на , която тя

Да, познахте, заглавието е на книгата на, която тя е написала още ненавършила 20 години. Много обичам (и постоянно гледам)  на Ото Преминджър, който няма награди и е оценен едвам със 7 в IMDb. Това няма никакво значение, налице е превъзходно произведение на седмото изкуство, пренесло свръхадекватно на екран патоса, горчивата горест, сподавения блян, младежкия идеализъм, гузната виновност и лепкавата на романа.

Сесил (Джийн Сийбърг) е 17-годишна, стройна, грациозна и руса, с дребно изваяно скулесто лице и момчешка прическа, пъргава и енергична. В нощния Париж на 50-те, цялостен с завършения, обещания, секс, сласт и изневери, тя гребе с цялостни шепи от удоволствията дружно с лекомисления си, богат, прочут, обаятелен, грациозен и прелъстителен татко плейбой Раймон (британецът Дейвид Нивън, пропуснат гигант). Но всичко й е отегчително и досадно, а тя непрекъснато се връща към предишното лято... Под лустрото на лукса и блясъка на разкоша, зад завесата на показното благополучие, в светлината на завистта и възхищението се прокрадва едно " добър ден, горест ". Тогава на средиземноморска вила по-младото и " аз " се радва на лятото дружно с единствения си родител (майката е починала) и неговата тогавашна държанка Елза (Милен Демонжо), повърхностна, капризна, съблазнителна и наивна нейна връстничка. Влюбва се (или по този начин си мисли) в съседа Филип (Джефри Хорн), снажен и хубав, безмълвен и безхитростен юноша. " На посетители " идва приятелката на майка й Ан Ларсон (Дебора Кар, бях влюбен в нея), прочут фешън дизайнер, зряла, изкусителна, притежаваща аристократична, изтънчена и умна завладяваща красота самоуверена, само че плаха и деликатна жена.

Раймон зарязва " лолитката " и хлътва по новодошлата до степен да й предложи сватба. Сесил обаче я намразва надълбоко и буйно - тя подлага на критика кухото им и празно битие, язвителна е към богатите им и духовно нищи другари, разрешава си да я пита по кое време ще си вземе изпита, скептична е във връзка с интелекта и зрелостта на Филип (да, това не й е работа и може да прояви повече такт и неустановеност, само че в действителност е водена от добрина, интерес и грижа). И макар че героинята осъзнава, че Ан " за пръв път я кара да огледа надълбоко в себе си ", взема решение да й отмъсти, като инсценира връзка сред Филип и Елза, с цел да предизвика ревнивост у татко си и той да подгони отново някогашната си, какъвто е непостоянен, суетлив и непредвидлив... За такива интриги и козни постоянно важи правилото " играчка-плачка ". Сега, година по късно, Сесил живее по инерция и монотонно (макар и в демонстративен хедонизъм), хваната в клопката на наложителна и предстояща от близките веселба и в гонитба на мимолетни удоволствия, разтерзана от виновност, скрупули и самоообвинения (дори самоомраза) - дълбини, до които татко й не може да стигне (а може би добре се прикрива). Под лустрото на лукса и блясъка на разкоша, зад завесата на показното, адмирирания всемирски триумф и авторитет и мечтания промискуитет, в светлината на завистта и възхищението се прокрадва едно " добър ден, горест ".

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .