Какво прави момчето, което предпочете университет пред договор с Ман Юнайтед?
Да получиш предложение за професионален контракт от обичания ти тим най-вероятно е фантазия на всяко дете. А в случай че този тим е един от най-големите в света? Въпросът като че ли наподобява неправилен. Сигурни ли сте?
Именно в такава обстановка бе попаднал Оливър Гил. В момента, в който геният бе на път да пробие в първия тим на "червените дяволи " обаче той избра да зареже футбола и да заложи на образованието, отивайки в университет.
През декември 2009 Оливър, наследник на някогашния изпълнителен шеф на Юнайтед Дейвид Гил, бе на аварийна пейка на тима за мача против Волфсбург в Шампионската лига, в който хеттрик на Майкъл Оуен донесе трите точки на Юнайтед.
А 18 месеца по-късно Гил отхвърли предложение за нов контракт на "Олд Трафорд " и отиде в университет, с цел да учи стопанска система.
В момента 26-годишният някогашен футболист работи в застрахователния отдел на PricewaterhouseCoopers. Вестник "Индипендънт " се свърза с него, с цел да разбере по какъв начин се стига до решението да откажеш на един от великите тимове и дали Гил съжалява за решението си.
"Беше доста мъчно решение. Питат ме постоянно за какво го взех и никой не ми е споделил, че е положително решение, само че аз държа на него. Понякога скърбя, когато работя дълги часове, само че не съм съжалявал прекомерно доста ", съобщи Гил.
През 2010 Гил изигра един месец в Брадфорд Сити, който тогава бе в Лига 2, а точно тогава са пристигнали и мислите, че не би желал да се подвизава на по-ниските равнища на футбола.
"Мъжкият футбол бе добър обучителен развой, не ме отврати, само че може би ме накара да осъзная, че не е животът, който желая. Не беше същото като тренировките в Карингтън, тренирахме в локални учебни заведения, нямаше фитнес. Беше другата, по-ниска, страна на футбола, тъй че ми отвори очите в другата посока... "
"Не бих споделил, че е имало един миг, в който не съм попаднал в състава и съм решил, че би трябвало да се махна или нещо такова. По-скоро беше, че с интервала чартърен осъзнах, че няма да доближи равнището, което желая. Че няма да бъда състезател в Премиършип - виждах къде бяха слабостите, които нямаше по какъв начин да преодолея. Осъзнах, че няма да бъда състезател на Манчестър Юнайтед, виждах по какъв начин приятелите ми се забавляват, а аз трябваше да реша какъв живот желаех за себе си. "
"Исках да дам късмет на университета и мислех, че ще ми хареса, не че не се любувах на втората ми цялостна година в Юнайтед, само че виждах, че няма да играя за Манчестър Юнайтед или за различен тим в Премиършип. Щях да играя някъде, където не желая да играя в по-ниските равнища и това не ме привличаше. "
"Ако можеш да взема решението още веднъж, нямаше да го трансформира, беше вярното за мен, макар че не е вярното за всеки ", е огромният извод на Гил.
Именно в такава обстановка бе попаднал Оливър Гил. В момента, в който геният бе на път да пробие в първия тим на "червените дяволи " обаче той избра да зареже футбола и да заложи на образованието, отивайки в университет.
През декември 2009 Оливър, наследник на някогашния изпълнителен шеф на Юнайтед Дейвид Гил, бе на аварийна пейка на тима за мача против Волфсбург в Шампионската лига, в който хеттрик на Майкъл Оуен донесе трите точки на Юнайтед.
А 18 месеца по-късно Гил отхвърли предложение за нов контракт на "Олд Трафорд " и отиде в университет, с цел да учи стопанска система.
В момента 26-годишният някогашен футболист работи в застрахователния отдел на PricewaterhouseCoopers. Вестник "Индипендънт " се свърза с него, с цел да разбере по какъв начин се стига до решението да откажеш на един от великите тимове и дали Гил съжалява за решението си.
"Беше доста мъчно решение. Питат ме постоянно за какво го взех и никой не ми е споделил, че е положително решение, само че аз държа на него. Понякога скърбя, когато работя дълги часове, само че не съм съжалявал прекомерно доста ", съобщи Гил.
През 2010 Гил изигра един месец в Брадфорд Сити, който тогава бе в Лига 2, а точно тогава са пристигнали и мислите, че не би желал да се подвизава на по-ниските равнища на футбола.
"Мъжкият футбол бе добър обучителен развой, не ме отврати, само че може би ме накара да осъзная, че не е животът, който желая. Не беше същото като тренировките в Карингтън, тренирахме в локални учебни заведения, нямаше фитнес. Беше другата, по-ниска, страна на футбола, тъй че ми отвори очите в другата посока... "
"Не бих споделил, че е имало един миг, в който не съм попаднал в състава и съм решил, че би трябвало да се махна или нещо такова. По-скоро беше, че с интервала чартърен осъзнах, че няма да доближи равнището, което желая. Че няма да бъда състезател в Премиършип - виждах къде бяха слабостите, които нямаше по какъв начин да преодолея. Осъзнах, че няма да бъда състезател на Манчестър Юнайтед, виждах по какъв начин приятелите ми се забавляват, а аз трябваше да реша какъв живот желаех за себе си. "
"Исках да дам късмет на университета и мислех, че ще ми хареса, не че не се любувах на втората ми цялостна година в Юнайтед, само че виждах, че няма да играя за Манчестър Юнайтед или за различен тим в Премиършип. Щях да играя някъде, където не желая да играя в по-ниските равнища и това не ме привличаше. "
"Ако можеш да взема решението още веднъж, нямаше да го трансформира, беше вярното за мен, макар че не е вярното за всеки ", е огромният извод на Гил.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ