Да пишеш за Вапцаров е и трудно, и лесно. Трудно,

Да пишеш за Вапцаров е и мъчно, и елементарно. Трудно, тъй като толкоз доста е говорено... Какво ли ново можеш да кажеш за стихотворец, от дълго време надхвърлил рамките на националното и достигнал до общочовешкото? Лесно, тъй като той е един от нас, елементарните хора. И беседва с нас безапелационно и разбираемо посредством стиховете си. Прочетете отново поезията му и ще разберете.

И ето, честваме 110 години от рождението му. Най-добрият метод да го почетем е посредством написаното от него. А аз ще се опитам да си обясня какво е за мен Вапцаров. Може би на първо място фантазия за по-добър живот, религия в един по-справедлив свят. Стремеж към независимост. Но и към романтика - звездите над Фамагуста не престават да притеглят... И още, още...

Големите поети остават, тъй като написаното остава и надвишава границите на един човешки живот.

И тук дулата на екзекуторите са безсилни. Както са безсилни и хулите на днешните екзекутори. Тези, които се пробват да отрекат Вапцаров, да го преиначат, да го обезсмислят. Няма да съумеят, тъй като вярата в утрешния ден е "...бронирана/ крепко в гърдите/ и бронебойни патрони/ за нея/ няма открити! "

Нима стихотворенията му не са настоящи в този момент?

Достатъчно е да си напомним: " Народът - елементарен,/ живота - тежък, отегчителен./ Живот без маска и без грим -/ озъбено свирепо куче. "

А " героят " с първокласната лимузина и момичето - " жребица от развъдник " от стихотворението " Кино " не ви ли припомнят днешните богаташи и силиконовите кифли към тях?

И белким не би трябвало да се борим всекидневно с живота - този, несправедливия, жестокия. И единственото избавление е не примирението, а битката, тъй като тогава " по какъв начин мислиш,/ ще ли победиш,/ начумерен, замърсен,/ злобен живот?

Но Вапцаров не ненавижда живота. Напротив, " да знаеш ти живота по какъв начин обичам!/И какъв брой ненавиждам празните химери... " И ни заразява с тази любов...

А ние затворихме фабричните комини... Но спря ли черният труд? Нима машините към този момент не мачкат индивида. Напротив. И през днешния ден в битката за насъщния той минава всекидневно през машината на живота, която го използва, смачква и най-после изплюва обезличен.

А фантазиите? На процедура ни не разрешават да мечтаем. Искат от нас да приемем живота подобен, какъвто е, без конкуренция. Същите тези, които се пробват да отрекат Вапцаров. Или да го обрекат на давност.

Но няма да стане. Преди дни по време на Вапцаровата седмица във Варна 150 деца рецитираха стихотворения на поета...

Всъщност Вапцаров е брониран крепко в гърдите на всички, които мечтаят за независимост и правдивост. А това е безконечна фантазия. И " бронебойни патрони няма открити ".