Галин Стоев: Да пакетираш страховете като патриотична кауза е най-низкият жест на манипулация
Да пакетираш страховете, представяйки ги като патриотична идея, това е може би най-низкият жест на операция, съгласно режисьора Галин Стоев, който намерено разкритикува разказа на „ Възраждане “ и президента Румен Радев в изявление за БНР. Наред с вътрешнополитическите тематики, той разяснява и войната в Украйна, която намира отражение в новата му пиеса „ Хага “, която през септември ще открие театралния сезон на Народния спектакъл „ Иван Вазов “.
„ Никой на планетата не може да подмине тематиката за войната в Украйна, колкото и да се пробва. Всеки, който се прави, че това е обикновено, естествено, разумно, се занимава с всичко друго, само че не и с нравственос и човешки морал. Актът на Путин е несъизмерим, осъществен от човек с голям запас в ръцете си “, сподели шефът на театъра в Тулуза, Франция.
Случващото се сега дава звук на „ Хага “, в която актьорите ще разиграят самобитна версия на (бъдещия) развой против Путин и неговото обграждане в съда за военни закононарушения. Стоев описа, че е отишъл особено до Варшава, с цел да гледа последната режисура на Саша Денисова, създател на „ Хага “, с концепцията да я покаже във Франция. Излизайки от залата обаче си споделя, че този текст безусловно би трябвало да бъде подложен в България.
„ Днес времето се сгъстява, става все по-интензивно, маските падат със страшна мощ. Сериалът, който следим, е с артисти и с костюми с неприятни качество, комбинация сред небивалица, действителност, мит и всекидневие. Контекстът ми изглеждаше подобаващ да се хвърли камък в блатото и да забележим дали Лох Нес ще излезе, или жаби ще се разскачат в разнообразни направления “, споделя Стоев.
„ Оглушителната тишина в обществото ни по отношение на войната в Украйна “ е другата му мотивация да се реши да сложи пиесата тук. „ Скандализираха ме изявите на лица на основни длъжности, в това число от президентската институция “, уточни Стоев и продължи тематиката с рецензии към „ искрено фашистката групировка („ Възраждане “), която се показва за патриотична “.
Режисьорът дефинира като неуместни предложенията за запазването на българския лев, който на процедура не съществува след влизането в Валутен ръб и закачването му за немската марка тогава, а по-късно за еврото, както и тези за пращането на северномакедонски и български астронавти в космоса (на ИТН) и прословутия стълб на Роженските поляни.
Посланията им са „ хитро пакетирани като патриотични “, само че залагат на най-ниските трептения – като страха. Тълпа, държана в боязън, се манипулира доста по-лесно: „ Голяма част от хората през днешния ден стопират да схващат актуалния свят, не знаят какво да чакат от него и се усещат изхвърлени, непризнати “, отбелязва Стоев.
За сметка на това, продължава Стоев, не бе отразен толкоз доста неправителственият бранш, който се втурна да оказва помощ на украинците, само че остана единствено на равнище Фейсбук – макар че „ това са същинските патриоти, същинските българи, които би трябвало да бъдат изкарани ярко, да бъдат чути, тъй като те имат какво да кажат “.
Режисьорът адмирира пращането na военна помощ за Украйна и осъди реакцията на президента Румен Радев. По думите му концепцията да не се пращаш оръжия на страна, която е непозволено и грубо нападнато – като се твърдиш, че изпращайки оръжия разпалваш в допълнение война – е леко казано „ когнитивен дисбаланс “. „ Или имаш душевен проблем, или лъжеш като разпран. “
Според него Украйна сега прави работата на НАТО, образувано в миналото като защитителен съюз против източните нападения. Най-логичното, съгласно Стоев, е страните от Алианса най-малко да пратят оръжия. А „ бакалските сметки “ в България какъв брой и какви муниции да се дадат, приказва за неналичието на „ политици от диаметър “.
В този подтекст постановката „ Хага “ е знак, че правото въпреки всичко съществува – във време, когато справедливостта е по-скоро недостиг. „ Този недостиг се интерпретира и инструментализира от другите играчи по друг метод. Този недостиг работи върху всички нас, въпросът е по какъв начин всяко човешко създание го реинтепретира и работи за едно общо богатство. Ако работиш за общото богатство, работиш и за личното. “
„ Хага “ е фикция, родена в главата на едно момиченце, което си играе в руините на познатото си всекидневие, унищожено от войната. Детското въображение разиграва на сцената Хагски арбитражен съд против военните закононарушения.
·
„ Никой на планетата не може да подмине тематиката за войната в Украйна, колкото и да се пробва. Всеки, който се прави, че това е обикновено, естествено, разумно, се занимава с всичко друго, само че не и с нравственос и човешки морал. Актът на Путин е несъизмерим, осъществен от човек с голям запас в ръцете си “, сподели шефът на театъра в Тулуза, Франция.
Случващото се сега дава звук на „ Хага “, в която актьорите ще разиграят самобитна версия на (бъдещия) развой против Путин и неговото обграждане в съда за военни закононарушения. Стоев описа, че е отишъл особено до Варшава, с цел да гледа последната режисура на Саша Денисова, създател на „ Хага “, с концепцията да я покаже във Франция. Излизайки от залата обаче си споделя, че този текст безусловно би трябвало да бъде подложен в България.
„ Днес времето се сгъстява, става все по-интензивно, маските падат със страшна мощ. Сериалът, който следим, е с артисти и с костюми с неприятни качество, комбинация сред небивалица, действителност, мит и всекидневие. Контекстът ми изглеждаше подобаващ да се хвърли камък в блатото и да забележим дали Лох Нес ще излезе, или жаби ще се разскачат в разнообразни направления “, споделя Стоев.
„ Оглушителната тишина в обществото ни по отношение на войната в Украйна “ е другата му мотивация да се реши да сложи пиесата тук. „ Скандализираха ме изявите на лица на основни длъжности, в това число от президентската институция “, уточни Стоев и продължи тематиката с рецензии към „ искрено фашистката групировка („ Възраждане “), която се показва за патриотична “.
Режисьорът дефинира като неуместни предложенията за запазването на българския лев, който на процедура не съществува след влизането в Валутен ръб и закачването му за немската марка тогава, а по-късно за еврото, както и тези за пращането на северномакедонски и български астронавти в космоса (на ИТН) и прословутия стълб на Роженските поляни.
Посланията им са „ хитро пакетирани като патриотични “, само че залагат на най-ниските трептения – като страха. Тълпа, държана в боязън, се манипулира доста по-лесно: „ Голяма част от хората през днешния ден стопират да схващат актуалния свят, не знаят какво да чакат от него и се усещат изхвърлени, непризнати “, отбелязва Стоев.
За сметка на това, продължава Стоев, не бе отразен толкоз доста неправителственият бранш, който се втурна да оказва помощ на украинците, само че остана единствено на равнище Фейсбук – макар че „ това са същинските патриоти, същинските българи, които би трябвало да бъдат изкарани ярко, да бъдат чути, тъй като те имат какво да кажат “.
Режисьорът адмирира пращането na военна помощ за Украйна и осъди реакцията на президента Румен Радев. По думите му концепцията да не се пращаш оръжия на страна, която е непозволено и грубо нападнато – като се твърдиш, че изпращайки оръжия разпалваш в допълнение война – е леко казано „ когнитивен дисбаланс “. „ Или имаш душевен проблем, или лъжеш като разпран. “
Според него Украйна сега прави работата на НАТО, образувано в миналото като защитителен съюз против източните нападения. Най-логичното, съгласно Стоев, е страните от Алианса най-малко да пратят оръжия. А „ бакалските сметки “ в България какъв брой и какви муниции да се дадат, приказва за неналичието на „ политици от диаметър “.
В този подтекст постановката „ Хага “ е знак, че правото въпреки всичко съществува – във време, когато справедливостта е по-скоро недостиг. „ Този недостиг се интерпретира и инструментализира от другите играчи по друг метод. Този недостиг работи върху всички нас, въпросът е по какъв начин всяко човешко създание го реинтепретира и работи за едно общо богатство. Ако работиш за общото богатство, работиш и за личното. “
„ Хага “ е фикция, родена в главата на едно момиченце, което си играе в руините на познатото си всекидневие, унищожено от войната. Детското въображение разиграва на сцената Хагски арбитражен съд против военните закононарушения.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ