При червените колобуси нисшестоящите са длъжни да пощят „началниците“
Да отиде човек в Занзибар и да не види с очите си маймунките червен колобус е съвсем углавно закононарушение. Смешните шебечета се въдят само на този остров и от тях са останали не повече от 1500. Оказва се, че колобуси има из цяла Африка, само че не и такива с червеникава козинка на гърба. „ Обиновените “ са по-многобройни, обаче застрашително понижават, тъй като месото им се счита за деликатес измежду бушмените-гурмани.
Недалеч от курортното селце Джамбиани в Занзибар се намира резерватът „ Джозани Чвака бей “. Той си е същински капан за туристи – бусчета с любопитковци от целия свят непрестанно дебаркират на напукания паркинг и чакат ред да пуснат лептата си в касичката, наречена народен парк.
Усмихнат юноша ни поема и бълвайки обстоятелства за аления колобус ни повлича към близката джунгла. Там животинките, привикнали с човешкото внимание, са потънали във всекидневните си занимания като отскачане от клон на клон, похапване на плодове, взаимно пощене и прочие маймунджулъци.
Научаваме, че колобусите живеят на стада от 10 до 80 „ особи “ на правилото на харема – на един самец се падат по няколко дами и общото им поколение. Любопитното е, че щом доближат до юношество, фамилиите гонят младежите и известно време те живеят настрана. Мъжките основават скитащи се ергенски групи, до момента в който женските бързо се причисляват към някое стадо.
В общностите им царува строга подчиненост, в това число и по въпросите кой с какво ще се храни или къде ще спи. Най-вкусните плодове са предопределени за „ елита “, нисшестоящите са задължени да пощят козината на „ началниците “ си. И родствените връзки нямат никакво значение при мъжките. Понякога самците убиват бебетата или подрастващите. Затова за тях се грижат единствено самките. Колобусите поддържат връзка между тях посредством гръмки крясъци, жестове и присъщи пози.
Джозани не е огромен – към 50 кв. км., само че пък е единственият народен парк в Занзибар. Създаден е през 2004 година и името му по паспорт е Jozani Chwaka Bay National Park.
Червените шебеци са толкоз почитани, че постоянно се срещат занимателни пътни знаци „ Внимание! Колобуси! “. И те фактически пресичат пътя – първо пускат „ съгледвач “ и в случай че няма коли се втурват на група като последни подтичват майките с бебета, вкопчени в козината на гърдите им.
Цялото название на маймуните е Червен колобус на Кърк, по името на британеца Джон Кърк, който пръв ги е описал. Любопитното при тях е, че те имат единствено четири пръста, петият наподобява на комичен тумор. Затова се споделя Колобус – от уродлив, сакат на старогръцки.
Снимки: Магдалена Гигова
Недалеч от курортното селце Джамбиани в Занзибар се намира резерватът „ Джозани Чвака бей “. Той си е същински капан за туристи – бусчета с любопитковци от целия свят непрестанно дебаркират на напукания паркинг и чакат ред да пуснат лептата си в касичката, наречена народен парк.
Усмихнат юноша ни поема и бълвайки обстоятелства за аления колобус ни повлича към близката джунгла. Там животинките, привикнали с човешкото внимание, са потънали във всекидневните си занимания като отскачане от клон на клон, похапване на плодове, взаимно пощене и прочие маймунджулъци.
Научаваме, че колобусите живеят на стада от 10 до 80 „ особи “ на правилото на харема – на един самец се падат по няколко дами и общото им поколение. Любопитното е, че щом доближат до юношество, фамилиите гонят младежите и известно време те живеят настрана. Мъжките основават скитащи се ергенски групи, до момента в който женските бързо се причисляват към някое стадо.
В общностите им царува строга подчиненост, в това число и по въпросите кой с какво ще се храни или къде ще спи. Най-вкусните плодове са предопределени за „ елита “, нисшестоящите са задължени да пощят козината на „ началниците “ си. И родствените връзки нямат никакво значение при мъжките. Понякога самците убиват бебетата или подрастващите. Затова за тях се грижат единствено самките. Колобусите поддържат връзка между тях посредством гръмки крясъци, жестове и присъщи пози.
Джозани не е огромен – към 50 кв. км., само че пък е единственият народен парк в Занзибар. Създаден е през 2004 година и името му по паспорт е Jozani Chwaka Bay National Park.
Червените шебеци са толкоз почитани, че постоянно се срещат занимателни пътни знаци „ Внимание! Колобуси! “. И те фактически пресичат пътя – първо пускат „ съгледвач “ и в случай че няма коли се втурват на група като последни подтичват майките с бебета, вкопчени в козината на гърдите им.
Цялото название на маймуните е Червен колобус на Кърк, по името на британеца Джон Кърк, който пръв ги е описал. Любопитното при тях е, че те имат единствено четири пръста, петият наподобява на комичен тумор. Затова се споделя Колобус – от уродлив, сакат на старогръцки.
Снимки: Магдалена Гигова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ