Елена Яръмова – със слънце в душата
Да оставя следи в съзнанието на хората, не й е дело номер едно, само че се случва по този начин, че се доближава точно до това при среща с нея. Защо ли? Колко хора в днешно време са положителни и лъчезарни, от какъв брой хора лъха хубост и смисленост? И когато това къдраво момиче на 33 ти го предложи, без да мисли дали има против себе си неприятен или добър човек, денят ти някак добива меки нюанси. Осъзнах, че Елена Яръмова ме възприема като приятел. И го оцених!
Сигурно десетки пъти са те питали за дядо ти Хари Яръмов, който беше огромно име в спортната публицистика у нас. Той те е насочил към специалността от дребна. Какво ти сподели, когато видя по какъв начин се справяш в нея?
Точно този въпрос в никакъв случай не са ми го задавали всъщност… Каза ми, че доста се гордее и е благополучен, че потеглям по неговите стъпки. Даде ми съвет, който и до ден сегашен е останал в съзнанието ми: „ Винаги бъди точна, проверявай си информацията минимум от два източника, бъди обективна и постоянно отстоявай правилата си “. А това е доста значимо в днешно време освен в специалността, само че и в живота. На 9 октомври трябваше да навърши 80 години. Честно да ти кажа, бих дала всичко, в случай че можеше да стои до мен, да мога да го чуя, да го прегърна и да му кажа какъв брой доста го обичам.
Все си мисля, в случай че можех да проведа единствено още един диалог, да му опиша по какъв начин се е развил животът ми в последните 5 години, откогато го няма, да си поговорим за нещата от живота, за професията… Сигурно всеки човек си споделя това за околните, които е изгубил. Но в действителност се надявам най-малко една дребна парченце от това, което той беше, да мога да запазя с репортажите, с историите, които описвам. Често се сещам за него и постоянно ми е доста мило…
Сигурна съм, че в случай че беше жив, дядо ми щеше още да работи. Правеше го до последния си ден. Гледаше олимпийските игри в Лондон и доста се радваше на триумфите на мъжкия ни народен тим по волейбол. Той беше един същински заслужен и почтен човек, за който се надявам и моето дете един ден да чува.
Какво от спортната ти кариера на волейболистка ти оказва помощ и в този момент?
Дисциплината. Спортът доста дисциплинира и учи на организация. Силно разви интуицията ми. Волейболът е умна игра и хората, които го практикуват, са ми създавали положително усещане, когато ги отбелязвам. Играех разпределител и в никакъв случай няма да не помни по какъв начин дядо ми стоеше на крайната линия и снимаше с фотоапарата, когато изпълнявах начален удар. Отборът ни беше доста мощен, играехме в А-група. Играех против тези девойки, които сега са в националния тим – Диана Ненова, Страшимира Филипова, Ева Янева… Залата се пълнеше, хората се радваха на успехите ни, само че в един миг животът ми потегли в друга посока. Не мисля, че би трябвало да изкарам новината непременно, минавайки през хората. Сега ги гледаш в профил и ги отразяваш… Не е ли изключително по този начин?
Да, само че се привиква. Още като бях стажантка в bTV, по този начин се случи, че постоянно отразявах волейбола. Беше ми забавно да съм от другата страна, само че пък и необичайно, тъй като взимах изявленията от девойките, с които съм играла до оня ден. Животът по тази причина е забавен: тъй като не знаеш какво може да ти се случи. Реших да спра, да не спортувам професионално и да изучавам, с цел да се развъртвам в спортната публицистика. От дребна знаех, че ще бъда публицист, даже и да не е състезателен. Дядо ми по този начин ме накара да заобичам тази специалност, че не съм се и замисляла за друго. Археологията също ме привличаше.
Но дядо ти надделя…
Точно по този начин. Той ме водеше със себе си по събития и може би любовта към дядо ми се придвижи и в публицистиката.
Защо е нужна инспекция от два източника?
В днешно време човек би трябвало да знае по какъв начин да отсява, на какво да се доверява. Когато работиш в телевизия и поднасяш информация, би трябвало да си виновен за казаното. Постоянно излизат спекулации, а когато кажеш нещо в ефир, хората го одобряват за истина. Когато взимам изявление от състезател и имам съмнение за негови триумфи или за персоналния му живот, постоянно се допитвам, с цел да не се получи по този начин, че да кажа нещо погрешно за индивида, тъй като въпреки всичко представям неговата история и няма да му е прелестно да чуе нещо неверно за себе си.
Случвало ли ти се е да ти откажат по телефона изявление, а онлайн да се съгласят?
По-скоро се е случвало и на място да си уговоря изявление, тъй като събитията са доста динамични. Наскоро ми се случи да отбелязвам баскетбол и Александър Везенков играеше за България. Има си правила. Беше споделил, че няма да приказва след мача, а и беше дал конференция предходните дни. Мина около мен и го попитах дали ще желае да каже няколко думи, а той пристигна, подаде ми ръка и сподели: „ Извинявай “. Толкова мощно усещане ми направи. Това е същинско европейско мислене от същински учтив човек. Не обичам да бъда нахална. Разбирам, когато на някого не му е прелестно. Не мисля, че би трябвало да изкарам новината непременно, минавайки през хората.
Податлива ли си към неприятни настроения? Гледам, че си пъклен ведра. Кога обаче си в другия край?
Старая се да бъда по-малко в другия край. Приятелите ме дефинират като положителен човек, което доста ме радва. Това значи, че ги зареждам позитивно. От дребна съм по този начин. Винаги съм считала, че човек би трябвало да е натурален. Не одобрявам лицемерието и фалша. Смятам, че какъвто си в душата си, постоянно проличава външно. Натъжавам се, когато виждам неправда и разочарования. Имам мощно развито възприятие за емпатия и по тази причина постоянно ми е доста мъчително, когато би трябвало да оповестявам тъжни вести, за умрял човек. Няма по какъв начин да не изпадам в такива положения, само че би трябвало бързо да излизам от тях.
Имаш ли чувство, че си въодушевен човек?
Да, тъй като моят извор на ентусиазъм е фамилията, хармонията. Дори и да съм имала сложен ден, когато се прибера у дома, не помня. Оценявам кое в действителност е значимото. Понякога дребните неща имат по-голяма стойност.
Сигурно десетки пъти са те питали за дядо ти Хари Яръмов, който беше огромно име в спортната публицистика у нас. Той те е насочил към специалността от дребна. Какво ти сподели, когато видя по какъв начин се справяш в нея?
Точно този въпрос в никакъв случай не са ми го задавали всъщност… Каза ми, че доста се гордее и е благополучен, че потеглям по неговите стъпки. Даде ми съвет, който и до ден сегашен е останал в съзнанието ми: „ Винаги бъди точна, проверявай си информацията минимум от два източника, бъди обективна и постоянно отстоявай правилата си “. А това е доста значимо в днешно време освен в специалността, само че и в живота. На 9 октомври трябваше да навърши 80 години. Честно да ти кажа, бих дала всичко, в случай че можеше да стои до мен, да мога да го чуя, да го прегърна и да му кажа какъв брой доста го обичам.
Все си мисля, в случай че можех да проведа единствено още един диалог, да му опиша по какъв начин се е развил животът ми в последните 5 години, откогато го няма, да си поговорим за нещата от живота, за професията… Сигурно всеки човек си споделя това за околните, които е изгубил. Но в действителност се надявам най-малко една дребна парченце от това, което той беше, да мога да запазя с репортажите, с историите, които описвам. Често се сещам за него и постоянно ми е доста мило…
Сигурна съм, че в случай че беше жив, дядо ми щеше още да работи. Правеше го до последния си ден. Гледаше олимпийските игри в Лондон и доста се радваше на триумфите на мъжкия ни народен тим по волейбол. Той беше един същински заслужен и почтен човек, за който се надявам и моето дете един ден да чува.
Какво от спортната ти кариера на волейболистка ти оказва помощ и в този момент?
Дисциплината. Спортът доста дисциплинира и учи на организация. Силно разви интуицията ми. Волейболът е умна игра и хората, които го практикуват, са ми създавали положително усещане, когато ги отбелязвам. Играех разпределител и в никакъв случай няма да не помни по какъв начин дядо ми стоеше на крайната линия и снимаше с фотоапарата, когато изпълнявах начален удар. Отборът ни беше доста мощен, играехме в А-група. Играех против тези девойки, които сега са в националния тим – Диана Ненова, Страшимира Филипова, Ева Янева… Залата се пълнеше, хората се радваха на успехите ни, само че в един миг животът ми потегли в друга посока. Не мисля, че би трябвало да изкарам новината непременно, минавайки през хората. Сега ги гледаш в профил и ги отразяваш… Не е ли изключително по този начин?
Да, само че се привиква. Още като бях стажантка в bTV, по този начин се случи, че постоянно отразявах волейбола. Беше ми забавно да съм от другата страна, само че пък и необичайно, тъй като взимах изявленията от девойките, с които съм играла до оня ден. Животът по тази причина е забавен: тъй като не знаеш какво може да ти се случи. Реших да спра, да не спортувам професионално и да изучавам, с цел да се развъртвам в спортната публицистика. От дребна знаех, че ще бъда публицист, даже и да не е състезателен. Дядо ми по този начин ме накара да заобичам тази специалност, че не съм се и замисляла за друго. Археологията също ме привличаше.
Но дядо ти надделя…
Точно по този начин. Той ме водеше със себе си по събития и може би любовта към дядо ми се придвижи и в публицистиката.
Защо е нужна инспекция от два източника?
В днешно време човек би трябвало да знае по какъв начин да отсява, на какво да се доверява. Когато работиш в телевизия и поднасяш информация, би трябвало да си виновен за казаното. Постоянно излизат спекулации, а когато кажеш нещо в ефир, хората го одобряват за истина. Когато взимам изявление от състезател и имам съмнение за негови триумфи или за персоналния му живот, постоянно се допитвам, с цел да не се получи по този начин, че да кажа нещо погрешно за индивида, тъй като въпреки всичко представям неговата история и няма да му е прелестно да чуе нещо неверно за себе си.
Случвало ли ти се е да ти откажат по телефона изявление, а онлайн да се съгласят?
По-скоро се е случвало и на място да си уговоря изявление, тъй като събитията са доста динамични. Наскоро ми се случи да отбелязвам баскетбол и Александър Везенков играеше за България. Има си правила. Беше споделил, че няма да приказва след мача, а и беше дал конференция предходните дни. Мина около мен и го попитах дали ще желае да каже няколко думи, а той пристигна, подаде ми ръка и сподели: „ Извинявай “. Толкова мощно усещане ми направи. Това е същинско европейско мислене от същински учтив човек. Не обичам да бъда нахална. Разбирам, когато на някого не му е прелестно. Не мисля, че би трябвало да изкарам новината непременно, минавайки през хората.
Податлива ли си към неприятни настроения? Гледам, че си пъклен ведра. Кога обаче си в другия край?
Старая се да бъда по-малко в другия край. Приятелите ме дефинират като положителен човек, което доста ме радва. Това значи, че ги зареждам позитивно. От дребна съм по този начин. Винаги съм считала, че човек би трябвало да е натурален. Не одобрявам лицемерието и фалша. Смятам, че какъвто си в душата си, постоянно проличава външно. Натъжавам се, когато виждам неправда и разочарования. Имам мощно развито възприятие за емпатия и по тази причина постоянно ми е доста мъчително, когато би трябвало да оповестявам тъжни вести, за умрял човек. Няма по какъв начин да не изпадам в такива положения, само че би трябвало бързо да излизам от тях.
Имаш ли чувство, че си въодушевен човек?
Да, тъй като моят извор на ентусиазъм е фамилията, хармонията. Дори и да съм имала сложен ден, когато се прибера у дома, не помня. Оценявам кое в действителност е значимото. Понякога дребните неща имат по-голяма стойност.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ