Тънкото изкуство да се живее с малко
„ Да живеем умишлено единствено с нещата, от които в действителност се нуждаем “, „ Отблокирайте пространството “, „ Не разчиствайте, прочиствайте “ – посланията на актуалния минимализъм станаха изключително настоящи в годината, която поради пандемията прекарахме вкъщи.
Хиляди публикации и постове с хаштаг минимализъм пълнят пренаселеното онлайн пространство, а планетарен гуру на придвижването е Мари Кондо – повелителката на изхвърлянето и освобождението от ненужното.
Като че ли най-успешно с повелята да се живее с малко се оправят хората, които имат избор сред това да имат и това да нямат. Те са и най-ревностните адепти на новия минимализъм и нормално се базират на Шинто традицията, съгласно която в случай че имаме малко движимости, можем да се грижим за тях по този начин, като че ли имат душа.
Есенция на минимализма са японските зен градини и рьокани – хотелите с изчистени линии, рогозки на пода и завивки, прибрани в шкафове с плъзгащи се порти.
Доколко японска е тази традиция и дали не става въпрос за визия, която разгласяваме за японска за повече меродавност. Защото, до момента в който на Запад „ зен “ е главното разбиране, с което обличаме визията си за японската просвета, на място в послание са други две известни думи: hayari – фешън и yasui – преференциално.
Разговаряме до каква степен е японски произходът на стилната минималистична наклонност с Надя Иванова Ямазаки, един от двамата създатели на архитектурното студио Yamazaki + Ivanova architects, учредено в Токио през 1997 година от Надя и брачният партньор ѝ Йоши Ямазаки. Тя се занимава с архитектурен дизайн и проучвания на архитектурната просвета и история.
Естетиката на празните пространства съгласно японското светоусещане може да се види в икебаната – изкуство, което Надя познава и споделя главните правила за аранжиране на цветя или клончета.
Хиляди публикации и постове с хаштаг минимализъм пълнят пренаселеното онлайн пространство, а планетарен гуру на придвижването е Мари Кондо – повелителката на изхвърлянето и освобождението от ненужното.
Като че ли най-успешно с повелята да се живее с малко се оправят хората, които имат избор сред това да имат и това да нямат. Те са и най-ревностните адепти на новия минимализъм и нормално се базират на Шинто традицията, съгласно която в случай че имаме малко движимости, можем да се грижим за тях по този начин, като че ли имат душа.
Есенция на минимализма са японските зен градини и рьокани – хотелите с изчистени линии, рогозки на пода и завивки, прибрани в шкафове с плъзгащи се порти.
Доколко японска е тази традиция и дали не става въпрос за визия, която разгласяваме за японска за повече меродавност. Защото, до момента в който на Запад „ зен “ е главното разбиране, с което обличаме визията си за японската просвета, на място в послание са други две известни думи: hayari – фешън и yasui – преференциално.
Разговаряме до каква степен е японски произходът на стилната минималистична наклонност с Надя Иванова Ямазаки, един от двамата създатели на архитектурното студио Yamazaki + Ivanova architects, учредено в Токио през 1997 година от Надя и брачният партньор ѝ Йоши Ямазаки. Тя се занимава с архитектурен дизайн и проучвания на архитектурната просвета и история.
Естетиката на празните пространства съгласно японското светоусещане може да се види в икебаната – изкуство, което Надя познава и споделя главните правила за аранжиране на цветя или клончета.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ