Цекулова: Когато имаш най-високата детска смъртност в ЕС, това означава, че имаш сбъркана национална политика
Да има бистрота в процеса на взимане на решения във връзка с детската болница, да бъде основан публичен съвет и да се образува национална политика за детското опазване на здравето с присъединяване на гражданското общество. За това настояха в изявление пред Българска национална телевизия Надежда Цекулова от Гражданска самодейност „ За същинска детска болница “ и Георги Богданов от Национална мрежа за децата.
„ Направени са първите стъпки, изискахме разбор през 2020 година, в него ще вземат участие и интернационалните специалисти, има осъзнаване на високо политическо равнище, че данните, които генерира българската здравна система, са недостоверни и незадоволителни и би трябвало да бъдат супервизирани от експерти, когато се проучват и се вършат прогнози за идващите десетилетия. От друга срана обаче имаме едно политическо управление на Министерството на здравеопазването, което е извънредно затворено за разговор и работи извънредно непрозрачно. Което няма по какъв начин да не буди терзания у нас “, съобщи Надежда Цекулова.
Тя акцентира, че тази бъдеща детска болница ще се построи с парите на жителите и ще лекува децата на жителите. Гражданите обаче не вземат участие в процеса.
„ Не е имало разговор, откогато е актуалният екип, макар че има някакво оживление, откогато са доктор Здравков и проф. Пенева. Споменава се, че е имало съвещания с гражданските организации, само че това не е тъкмо по този начин “, сподели тя.
Нейното мнение показа и Георги Богданов. Той акцентира, че от гражданския бранш са дали стотици часове непринуден труд, с цел да се покаже каква би трябвало да бъде една същинска детска болница.
„ След три, даже съвсем четири години към този момент те споделиха, че ще вършат разбор. Ние като цивилен организации желаеме да има бистрота в този развой, желаеме да има публичен съвет, в него да вземат участие цивилен организации, хора и експерти, лица на нацията, които би трябвало да знаят какво би трябвало да се направи съответно “, акцентира той.
Има ли частни ползи или лобизъм, който да пречи? На този въпрос и Надежда Цекулова, и Георги Богданов дадоха отговор позитивно.
„ Да, има такива ползи и те са в последна сметка да се направи нещо частно и да се изтеглят експертите, които работят в другите държавни клиники и това е безусловно неприемливо. На специфична конференция с БПА и други сътрудници декларирахме, че това е неприемливо и не би трябвало да се случи. Детското опазване на здравето не би трябвало да бъде частна самодейност, а на страната и ясно да се показва какви би трябвало да бъдат стъпките, по които да се развива то “, безапелационен бе Богданов.
„ Частната самодейност не е нещо неприятно, дано не прозвучи това, което споделяме, като апел за национализация на цялото опазване на здравето. Въпросът е в това кой задава политиките и кой задава рамката. Идеята какво би трябвало да бъде детското опазване на здравето би трябвало да я генерираме като общество, а не да бъде резултат от избрани икономически ползи. Към сегашния миг България е страната с най-висока детска смъртност в Европейски Съюз и с максимален брой деца, които се лекуват в болница. Кои са аргументите това да е по този начин? Трябва да имаме отговор на тези въпроси. Трябва да имаме и подобаващи решения. И не си представяме по какъв начин един икономически индивид, който на първо място би трябвало да се грижи за бизнеса си, може да даде отговора на тези въпроси. Това би трябвало да е национална политика. Когато имаш най-високата детска смъртност в общността, в която членуваш, това значи, че имаш сбъркана национална политика и никоя частна болница не може да реши този проблем “, означи Цекулова.
Цекулова напомни още, че по мнение на експертите детското опазване на здравето не е като опазването на здравето при възрастните и 90% би трябвало да се прави в амбулаториите, т.е. децата да не влизат в болница.
И двамата участници в диалога бяха единомислещи, че тематиката „ детска болница “ сякаш до момента е била повече дискутирана, с цел да донесе политически дял, в сравнение с като нещо друго.
„ Имаме доста хоспитализации, които не са нужни, да вземем за пример храненето с ентерални храни, което би трябвало да се прави в болнични условия, към този момент две години и половина се занимаваме с този проблем – Касата да позволи да заплащат тези храни. Трябва да се мисли за построяването на потенциал, който да поеме грижите за децата “, добави Богданов.
„ Искаме публичен съвет, желаеме го откогато Кирил Ананиев е министър, изпратихме петима здравни министри, ще посрещнем и идващия. Вероятно ще изпратим и него “, заключи Надежда Цекулова.
„ Направени са първите стъпки, изискахме разбор през 2020 година, в него ще вземат участие и интернационалните специалисти, има осъзнаване на високо политическо равнище, че данните, които генерира българската здравна система, са недостоверни и незадоволителни и би трябвало да бъдат супервизирани от експерти, когато се проучват и се вършат прогнози за идващите десетилетия. От друга срана обаче имаме едно политическо управление на Министерството на здравеопазването, което е извънредно затворено за разговор и работи извънредно непрозрачно. Което няма по какъв начин да не буди терзания у нас “, съобщи Надежда Цекулова.
Тя акцентира, че тази бъдеща детска болница ще се построи с парите на жителите и ще лекува децата на жителите. Гражданите обаче не вземат участие в процеса.
„ Не е имало разговор, откогато е актуалният екип, макар че има някакво оживление, откогато са доктор Здравков и проф. Пенева. Споменава се, че е имало съвещания с гражданските организации, само че това не е тъкмо по този начин “, сподели тя.
Нейното мнение показа и Георги Богданов. Той акцентира, че от гражданския бранш са дали стотици часове непринуден труд, с цел да се покаже каква би трябвало да бъде една същинска детска болница.
„ След три, даже съвсем четири години към този момент те споделиха, че ще вършат разбор. Ние като цивилен организации желаеме да има бистрота в този развой, желаеме да има публичен съвет, в него да вземат участие цивилен организации, хора и експерти, лица на нацията, които би трябвало да знаят какво би трябвало да се направи съответно “, акцентира той.
Има ли частни ползи или лобизъм, който да пречи? На този въпрос и Надежда Цекулова, и Георги Богданов дадоха отговор позитивно.
„ Да, има такива ползи и те са в последна сметка да се направи нещо частно и да се изтеглят експертите, които работят в другите държавни клиники и това е безусловно неприемливо. На специфична конференция с БПА и други сътрудници декларирахме, че това е неприемливо и не би трябвало да се случи. Детското опазване на здравето не би трябвало да бъде частна самодейност, а на страната и ясно да се показва какви би трябвало да бъдат стъпките, по които да се развива то “, безапелационен бе Богданов.
„ Частната самодейност не е нещо неприятно, дано не прозвучи това, което споделяме, като апел за национализация на цялото опазване на здравето. Въпросът е в това кой задава политиките и кой задава рамката. Идеята какво би трябвало да бъде детското опазване на здравето би трябвало да я генерираме като общество, а не да бъде резултат от избрани икономически ползи. Към сегашния миг България е страната с най-висока детска смъртност в Европейски Съюз и с максимален брой деца, които се лекуват в болница. Кои са аргументите това да е по този начин? Трябва да имаме отговор на тези въпроси. Трябва да имаме и подобаващи решения. И не си представяме по какъв начин един икономически индивид, който на първо място би трябвало да се грижи за бизнеса си, може да даде отговора на тези въпроси. Това би трябвало да е национална политика. Когато имаш най-високата детска смъртност в общността, в която членуваш, това значи, че имаш сбъркана национална политика и никоя частна болница не може да реши този проблем “, означи Цекулова.
Цекулова напомни още, че по мнение на експертите детското опазване на здравето не е като опазването на здравето при възрастните и 90% би трябвало да се прави в амбулаториите, т.е. децата да не влизат в болница.
И двамата участници в диалога бяха единомислещи, че тематиката „ детска болница “ сякаш до момента е била повече дискутирана, с цел да донесе политически дял, в сравнение с като нещо друго.
„ Имаме доста хоспитализации, които не са нужни, да вземем за пример храненето с ентерални храни, което би трябвало да се прави в болнични условия, към този момент две години и половина се занимаваме с този проблем – Касата да позволи да заплащат тези храни. Трябва да се мисли за построяването на потенциал, който да поеме грижите за децата “, добави Богданов.
„ Искаме публичен съвет, желаеме го откогато Кирил Ананиев е министър, изпратихме петима здравни министри, ще посрещнем и идващия. Вероятно ще изпратим и него “, заключи Надежда Цекулова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ