А българското образование честно ли играе?
Да играят почтено – това пожела Меглена Кунева в битността си на учебен министър на учениците, които се явиха на матура по български език и литература в сряда. За обезпечаването на честността на изпита се грижеха и безбройни камери, които следяха учениците даже в тоалетните, устройства, засичащи електроника и какви ли не софтуерни чудеса. Учениците и учителите, които участваха като квестори, бяха третирани като нарушители по формулировка – все в името на честността. „ Пожеланието “ на Кунева беше в действителност предизвестие, че „ Големият брат “ следи всекиго.
А в действителност Меглена Кунева би трябвало да изисква почтеност от най-високите етажи на личното си ведомство (започвайки от себе си). Като министър на образованието тя доста добре знае, че всяка година правилните отговори на изпитните задания изтичат. И че изтичат от хора, смущаващо близки до съставителите на дилемите. Очаквано, по този начин стана и тази година, както стана ясно от журналистическото следствия на Българска национална телевизия и Нова телевизия. Верните отговори бяха продадени на екипа под прикритие с акуратност до препинателните знаци. „ Еделвайсът/защитено растение “ участва по безусловно същия метод и в есемеса, получен от публицистите, и в отговорите, предоставени от Министерството на образованието. Което не попречи Меглена Кунева да съобщи, представена от „ 24 часа “: „ До 10:30 на 18 май на никое място не са се появявали отговорите по български език и литература. Можем да се поздравим с почтено извършен зрелостен изпит “. Та, в случай че ще се следим, кой би трябвало да бъде наблюдаван, следователно? На специалистите, които създават матурите обаче се гледа като на еделвайси (защитени растения, един вид), а го отнасят тези, които са на най-ниското ниво в системата. Според зам.-министъра Диян Стаматов възпитаник ще да е изнесъл верните отговори, няма по какъв начин да е някой от МОН. Прокуратурата също излезе с изказване, че не е открила да са забъркани чиновници от министерството, само че липсва изясненост по какъв начин тъкмо е открила неналичието на замесеност.
Ако единствено това беше казусът, той щеше да бъде относително елементарно решим с ресурсите на самата просветителна система, при съществуване на цивилен напън. Само че неналичието на почтеност в българското обучение е пронизала всеки негов аспект. Едно от първите неща, на които просветителната ни система учи децата, е, че не е значимо какво знаеш и какъв брой разбираш – значим е само резултатът, който постигаш. Да се харесаш. Оценката. Не е значимо и по какъв начин постигаш този резултат, стига да го постигнеш. Все едно е дали майка ти носи бонбони на учителката или вашите те запишат на частна занималня при същата учителка, която ти преподава в учебно заведение, или на частни уроци. Ако имаш избор дали самичък да си учиш или да прибегнеш до различен способ, какво ще направиш?
Също толкоз овреме учениците в България научават, че не е значимо какво и по какъв начин мислиш, а какво ти се споделя, че би трябвало да мислиш. Нямаш право на лична преценка на литературни творби, да не приказваме за исторически събития. Така, когато стигнеш до матура, ще знаеш, че в „ Гераците “ на Елин Пелин става дума тъкмо за „ разрушената естетика “, а не за нещо друго. Българското обучение учи и че твоят свят и твоят живот нямат стойност. Има стойност единствено това, което е било преди – величието на възрожденския дух и задружността на предмодерния метод на живот. Има стойност юнашката гибел в името на свободата, а не по какъв начин да си купиш билет за метрото (според резултатите от интернационалното проучване PISA към 2014 година над 90% от българските възпитаници на 15-годишна възраст не знаят по какъв начин да си купят билет за метрото). Има стойност хармонията на обичайния фамилен селски живот, която е била разрушена от настъпването на Модерността, а не да бъдеш независима персона. Ценно е да играеш български хора, а не, да кажем, зумба танци. А това, че разбираш от актуалните технологии повече от учителите и родителите си, не значи нищо – даже е нездравословно. И за здравето, и за душата.
Образователната ни система е и по този начин скроена, че в нея мъчно намираш място, в случай че си друг в каквото и да е отношение. „ Правилната мяра “ е да си етническо и православно българче, да живееш в България в семейство с женени майка и татко, които са задоволително образовани, та да ти оказват помощ с уроците и имат пари да те пращат и на частни уроци, да си в положително здраве, да нямаш физически, умствени или поведенчески проблеми или особености, да не си с друга полова ориентировка или полова еднаквост, да няма нищо извънредно във външния ти тип (ръст, тегло, черти на лицето и т.н.). И образователното наличие, и методът на преподаване са скроени таман за такива „ верни “ деца. Спрямо тази тясна мяра в учебно заведение от ден на ден доминират „ неправилните “ деца – с един родител, с родители в чужбина, с необразовани родители, от различен етнос, мюсюлмани, с всевъзможни особености. Образованието ни, колкото неуместно да звучи, учи, че в действителност и самото учебно заведение няма изключително значение. Ако родителите ти имат запаси да ти заплащат частни уроци, ще можеш да се класираш за по-добра гимназия, а след това и за университет. Ако си ром, даже да имаш шанса да попаднеш в учебно заведение, в което да те научат да четеш, вероятността след това никой да не те вземе на работа, единствено тъй като си ром, е огромна. Накратко – от детската градина, та до абитуриентския бал, българското обучение учи тъкмо по какъв начин да не си почтен. Нито във връзка с знанието, нито във връзка с персоналното мнение, нито по отношение на твоя свят, нито по отношение на личната ти уникалност, нито по отношение на самите образователни стандарти. И откакто много сполучливо те промива от вътрешната страна (ако не те е „ изплюло “ в това време, тъй като си ром, тъй като си бил в чужбина, тъй като си с увреждане и т.н.), те следи и с камери като пандизчия. И – за десерт – ти „ пожелава “ да си почтен.
Накрая ти остава да броиш от 12 до 1 – като зов на освобождение от системата. Без към момента да осъзнаваш, че освобождение няма – „ Големият брат “ към този момент те е форматирал и ще продължава да те следи. И че няма да протестираш даже да ти лишават правото на обективен развой, тъй като към този момент не вярваш в справедливостта. Или изборното право – тъй като не си теоретичен, че има смисъл да избираш. И без родното ни обучение да е позволило да развиеш способността си за сериозно мислене, та да забележиш най-важното – че в действителност институциите би трябвало да са транспарантни, а не хората.
Автор: Светла Енчева
Инфо: www.marginalia.bg
