Да бъдеш лидер на католическата църква не е лека работа.

Да бъдеш водач на католическата черква не е лека работа. През годините сме виждали редица случаи, в които духовния водач или папа, както е по-популярен, демонстрира доста човешки недостатъци. Разказвали сме историята за най-лошият папа, управлявал католическата черква, само че тази история е за незаконната фамилия, която управлява известно време църквата. Семейство Борджия остава в историята с доста повече от измененията в католическата черква.

Четирите деца във семейството са Цезар, Хуан, Лукриция и Джофри. Баща им, патриарх Родриго Борджия, по-късно ще стане прочут в историята като папа Александър VI. Скромното семейство съумява да се запише в историята като „ първата престъпна фамилия в Италия “. В тяхната листа участват занимания като убийства, подкупи, корупция, тъмна политическа страна и още редица други осъществявания като кръвосмешения, оргии и така нататък, които потъват в светлата страна на ренесанса. И най-важното Борджия извършва толкоз добре своите занимания, че за къс интервал всеки избира да се отдалечи колкото се може повече от тях. Заниманията им се реализират с общителното подпомагане на Ватикана и носят обвинявания за закононарушения, които в никакъв случай не е направили.

В един миг всеки от семейството се трансформира в цел и историята стартира да се развива по този начин. На 16 юни до папата доближава информация, че един от синовете – Хуан е липсващ. Джорджио Шчиави споделя, че е видял странна група хора покрай река Тибер, до момента в който разтоварвал дървета от лодката си. Тогава забелязал непознатите с бял кон. Върху него имало тяло, което явно не било в схващане. Когато достигнали брега, хората разтоварили тялото и по-късно го хвърлили в реката. След него хвърлили и много тежки камъни, с цел да са сигурни, че ще потъне. С приключването на тази задача, всички изчезнали в нощта. Когато попитали Джиорджио за какво не е уведомил управляващите незабавно, той отвърнал:

„ Виждал съм стотици тела да се хвърлят в тази река и навръх това място. Никога не съм забелязал някой да се е тормозил толкоз доста от този факт. “

Папа Александър бързо подрежда реката да бъде претърсена. И след през целия ден в търсене тялото на Хуан е извадено с 9 прободни рани. На тялото към момента била закачена кесията с пари, която била непокътната, с което автоматизирано отпадало подозрението за грабеж. Коментарът на духовния водач бил:

„ Бихме дали всичко, с цел да може да го върнем назад към живота. “

Ватикана стартира следствие и търси индивида, който е поръчал обичания наследник на папата. Само няколко дни всичко завършва и следствието не се възобновява. Мнозина считат, че виновникът е открит и е на задоволително висока позиция, с цел да остави духовния водач с вързани ръце. В този миг излиза наяве, че на бедния Хуан имало цел, която не е сложена единствено от жителите на Рим, само че и от цяла Европа. Сред обвинените участвал даже братът Цезар, който трябвало да последва татко си в църквата, вместо да получи правото да се издига в армията.

В съмненията към Цезар участвала даже испанската кралица Изабела. Джофри също не бил агънце, изключително откакто неговият брат имал случка със брачната половинка му. Убийството от ревнивост не било изключено в такава обстановка. Последният в листата е кардинал Асканио Сфорца. Асканио е брачен партньор на братовчедката Лукреция Борджия (осъзнаваме, че фамилното дърво е по-сложно).

Фамилия Сфорца употребява Лукреция, с цел да затвърди връзките си във Ватикана. Когато политическото им въздействие е изгубено, папата не вижда никакъв смисъл да продължава да държи връзка с семейството и развежда братовчедката – казус, който мъчно би могъл да се случи, само че щом папата подрежда. Мотивът за възмездие е очевиден тук, само че Александър VI взема решение, че такива маневри биха довели до повече неприятности за Сфорца, които по този начин или другояче не били способни да водят война с духовния водач на католическата черква.

На сцената излиза идващият обвинен в лицето на фамилия Орсини. В този интервал това е една от най-влиятелните семейства и също така е известна като последовател на френската инфазия, случила се няколко години по-рано. Вместо да пазят Ватикана, Орсини предпочели да оказват помощ на французите и отказали да пазят Рим и Неапол. Когато французите са отблъснати, Орсини остават на остарялото си място с тази разлика, че Хуан е изпратен с войска, с цел да лиши предателите от земята им и двореца.

Дори и с протекцията на папата, синът не можел да се оправи с съвсем нищо и постоянно намирал нова опция да се провали и да изложи Борджия. Следващата фаза на яд пристигнала с трагичната загуба на Вирджинио Орсини, който от дълго време търкал нара в пандиза на Неапол – наказване за измяната. И по този начин е допустимо точно това да е била последната стъпка към вендетата. Едва ли имало по-добро решение от заличаването на непокорния наследник.

Историята продължава с редица нови акции против семейство Орсини, в това число изземване на имущество, заплащане на съществени санкции и други спомагателни унижения. Практически не излиза наяве до последно кой е поръчал сина на папата, само че с оглед всички осъществявания в годините, в това число и съмненията за нагласени избори при издигането на Александър VI подсигурява съществено количество неприятели. Семейство Борджия остава в историята с редица фриволности, както и доза бъдещи главоболия. Освен това папа Александър VI може да се счита за един от дребното, които са потърсили помощ от най-големия си зложелател – Османската империя.

Заглавна фотография: By Cristofano dell’Altissimo – http://www.comune.fe.it/diamanti/mostra_lucrezia/quadri/q08.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4587671