Д-р Владимир Сафронов-ДриновС тържествено събрание БАН ще отбележи днес 152

Д-р Владимир Сафронов-Дринов

С тържествено заседание Българска академия на науките ще означи през днешния ден 152 години от основаването си. Българското книжовно сдружение (БКД), преименувано през 1911 година със закон в Българска академия на науките, е първата българска държавна институция. Основана е в румънския град Браила през 1869 година - девет години преди Освобождението. Знанието е в темела на нашата държавност! Основателят на БКД и пръв негов ръководител, историкът проф. Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 година в Панагюрище и след няколко дни ще отбележим неговата 183-та годишнина. Негови потомци в този момент има в три страни - България, Русия и Украйна. Днес ви предлагаме текст, написан за ДУМА от неговия правнук доктор Владимир Сафронов-Дринов, който е доктор и живее във Воронеж, Русия. Д-р Дринов приема България като своя втора татковина, интересува се от всичко, което се случва в нея през днешния ден, и пази свято паметта за върховете в историята ѝ, какъвто несъмнено е и основаването на Българска академия на науките по модел на тогавашните европейски академии на науките - след 500 години иго!

Държавите не могат да съществуват, в случай че не взаимодействат една с друга. Този проблем през днешния ден е значим, както в никакъв случай преди. На мен в действителност ми е доста прелестно, че и в България, и в Русия се отнасят с огромно почитание към нашата обща история. Радостно е, че напъните за опазване на историческата истина срещат дейна поддръжка от жителите на двете страни. Мисля, че това е добър залог за сполучливите минали, сегашни и бъдещи взаимоотношения сред нашите страни.

М.С. Дринов е роден на 20 октомври 1838 година в дребния български град Панагюрище в многодетно семейство и като че ли е трябвало да има нормалната орис на майстор, още повече, че неговият татко не е и мислил синът му да има друга кариера. Но нещо друго е определило неговата орис. Още в детството му в него е бил заложен духът на креативното търсене, още тогава той е изпитвал необяснимо увлечение към филантропичните науки. И младият Марин не върви по стъпките на татко си, а избира собствен път. Стремителното съзряване на гения на Дринов от просто българско момче до учен на всички славянски академии на Европа наподобява като знамение и в това време е образец за подражателство. Не съм имал щастието да познавам своя прародител, само че съм му признателен, че е оставил най-скъпото завещание - образеца на своя живот и тези полезности, които не може да унищожи войната, не може да ги разграби протестът, не може да ги отнеме властта: достойнство, геройство и елементарност.

Жителите на Панагюрище изпращат Дринов на образование точно в Русия. Не преустановявам да се учудвам на далновидността им и на това, че в изискванията на най-тежко османско робство те са съумели да намерят немалки средства за образованието му в Русия. Как са съумели да видят в Марин Дринов индивида, който, получил обучение в чужбина, ще се върне в Родината си и ще помогне на страната в делото за построяването на новата, свободната българска страна. Те не са сбъркали в своя избор.

Съдбата е определила жребия на Дринов - да бъде непрекъснато първи, освен това самият Дринов не се е стремял към това. И в действителност - той е бил първият български историк, получил солидно професионално обучение, обучавайки се през 1861-1865 година в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Съдено му е било да стане първият български историк, защитил магистърска (1873), а по-късно и докторска (1876) дисертация. Дринов става първият български академик, определен за член на всички тогавашни славянски академии, пръв ръководител на първото българско научно сдружение и първи министър на културата в освободена България.

Дринов е бил безпределно благополучен, че съветските войски са освободили неговата родна България и с наслада е приел назначението си на длъжността вицегубернатор на София, а по-късно - министър на културата и просвещението. В този интервал България е имала потребност от сходни хора - свои, родни, най-хубавите, та български служители, знаещи съветски език, не е имало още. Дринов е бил заставен да работи денонощно над възобновяване на разрушеното от османците стопанство на страната. Своята работа той е почнал от организирането на избори за първите локални препоръки на България и от създаването на правила за ръководство на селата, окръзите и областите. Той прави доста, с цел да влезе страната в Международния пощенски съюз. Били са въведени медицински и аптечен правилник, проведена е първата национална банка на територията на България, пуснати са в деяние първите типографии, в които се печата цялата съветска класика от ХIХ в. Още преди края на войната Дринов предлага да се издават български вестници в завзетите от съветските войски области. Негова е ролята за откриването в София на обществена библиотека, посочена на Св. Кирил и Методий.

Освен това Дринов е бил уредникът на първото протестно придвижване на българите против несправедливите решения на Берлинския конгрес за Източна Румелия.

В къс период той прави разбор на финансовото положение на княжеството и основава нужните рекомендации за възстановяване на финансовата система в страната. Само за една седмица Дринов приготвя още един значим документ - за стабилизиране на самостоятелността на българската черква. През 1878-1879 година той създава " Временен правилник на националните учебни заведения ", който включва цяла серия доста значими циркуляри и стратегии, засягащи учебното образование. Дринов вкарва 32-буквената гражданска писменост.

Освобождаването на родината на Дринов основава условия за нов живот на българската страна и прокарва пътя към актуалната европейска държавност. На 9 февруари 1879 година в град Велико Търново е свикано Учредително заседание, на което е призната Конституция, получила името Търновска. Целият голям материал на плана за конституция е бил основан от особена комисия под управлението на Дринов, състояла се от български патриоти, изпълнени с признателност към Русия за Освобождението на България. По предложение на Дринов за столица на България е провъзгласена София.

На едно от съвещанията на Учредителното заседание Дринов чете бележка " За активността на съветското ръководство в България ". Това е равносметка за работата освен на съветската администрация, само че и на самия министър Дринов.

На 29 април 1879 година Великото Народно заседание избира за княз на България немския подпоручик, сина на почитан австрийски военачалник, Хесенския принц Александър Батенберг.

Често ме питат " Защо вашият прародител Марин Дринов е напуснал България в толкоз мъчно за нея време? ".

Това може да се изясни по следния метод. През лятото на 1879 година Марин Дринов подава заявление за оставка. Още през май той написа на Константин Иречек, че желае да се върне в Харков, тъй като " за последните две години се уморих доста, доста мощно и физически, и морално. Моето сърце остава в България, в която ще се върна, незабавно щом дойда на себе си ".

Множество справедливи фактори са попречили по-късно връщането на Дринов в родината. Първо, здравето му не е било положително. Често се е изостряло хроничното инфектиране на белите му дробове, получено още по времето на образованието му в Киевската духовна семинария. Там Дринов боледува от пневмония, която по-късно се усложнява до туберкулоза на белите дробове.

Второ, в страната се основават особени вътрешнополитически условия, довели до анулацията на Търновската конституция. С това са нарушени правилата на обективна изборност за централните органи на властта, за които Дринов непрекъснато упорства.

Трето, през 1881-1883 година Дринов създава план за Държавен съвет на България и получава предложение да го оглави, само че е заставен да се откаже поради идването на власт на консерваторите, които вземат решение по това време ориста на страната. Установяването от тях на еднолично княжеско ръководство, русофобските настроения на ръководещите кръгове на България от това време внезапно опонира на либерално-демократичните възгледи на Дринов.

В избрана степен това е персонална покруса на Дринов. Успешно почналата му държавна активност е прекъсната от него самия. Връщайки се в Харков, той продължава преподавателската и научната си активност, написа над 100 научни труда, помагащи за развиването на византийските проучвания, историята на балканските нации, етнографията, лингвистиката, литературознанието и фолклора. Живеейки в Русия, Дринов остава правилен на своята Родина България, целия си живот, всичките си научни писания той посвещава на развиването на великата българска просвета.

Външно наподобява, че животът на Марин Дринов в Русия протича изцяло наред. Той реализира стабилно в теоретичен проект състояние в катедрата на университета, има личен дом, където живее с жена си и децата, получава прилична заплата - 3000 рубли годишно, има чин на автентичен щатски консултант и регулярно е награждаван с високи ордени.

Много ми е прелестно да осъзнавам, че националните благосклонности на българите постоянно са били и остават на страната на Русия. Благодарение на духовната, езиковата, културната непосредственост на България и Русия, аз и моята брачна половинка в действителност се усещаме в родината на моя предтеча Марин Дринов - Панагюрище, като в своя дом. Високо оценявам това, че измежду видните синове на България името на Марин Дринов не е забравено и паметта за неговите заслуги пред България в делото за построяването на българската страна и за обединяването на всички славянски нации живее в сърцата на доста милиони хора.

Превод от съветски Велиана ХРИСТОВА

Фондацията " Петър Берон " поде самодейност да се издаде на български книгата на Владимир Сафронов-Дринов " Марин Дринов - фамилна летопис ". Средства се набират в сметка в ДСК: 02/0000000020957946, Дора Радкова Иванова Ангелова