Психиатър от Пловдив: Редим се на опашки заради посттравматичен стрес от социализма
Д-р Веселин Герев е многоуважаван експерт по психиатрия, лекува положения на паника, безпокойствие, напрежение, под паника рецесии, меланхолия и бодърствуване. Завършил е медицина във ВМИ - Пловдив, през 1991 година Защитава компетентност по психиатрия през 1997 година Консултант е на ВМА 1999-2001 година От 2002 година е психиатър на свободна процедура. Практиякува в София и Пловдив. Представяме ви негово изявление пред " ".
- Д-р Герев, имате ли наблюдения тревогата у българина да се е нараснала около войната в Украйна?
- Честно казано, не се усилва. Това си го изяснявам с обстоятелството, че множеството хора, които са в дейна възраст сега, не са били очевидци на война. Не приказваме за хората, които идват от Украйна, тъй като те са в тази война от 2014 година. Въпросът е, че поколението у нас, което е изкарало на гърба си Втората международна война, към този момент е в третата възраст и са останали малко хора. Ужасът на войната, гладът, студът и мизерията няма по какъв начин да ги произведем като посттравматичен стрес, тъй като не ни се е случвало. Затова паниката към войната по-скоро е някакъв мит. Въпреки че хората схващат какъв брой тежко и непредсказуемо събитие е това нещо, техните терзания не са ориентирани главно натам.
- Какво тогава е в главите на хората?
- Масово си споделяме: " Да, но на нас може би няма да ни се случи ". Докато страховете и паниките се задействат на правилото на посттравматичния стрес. Човек би трябвало един път да го е претърпял и по-късно да го съпреживява, да има увещание под някаква форма на тези събития. Това ще имат даже и дребните деца, които в този момент идват от Украйна като бежанци. Те знаят, че войната е ужасно нещо и единствено споменаването на думите " война ", " обстрел ", " скривалище " и по този начин нататък ще ги кара да съпреживяват всичкия този стрес и безпокойствие, който имат в този момент. Такива положения са разказани за пръв път при ветераните от Втората международна война, а по-късно и при ветераните от Виетнам. Казва се " посттравматичен боен стрес ".
- За войната е ясно, само че има ли други аспекти от живота ни, които могат да разбият душевния ни мир?
- Наблюденията ми са, че хората имат повече паника и безпокойствие, че цените на всички артикули вървят нагоре. Това не им дава покой. Цената на тока, горивата, газта и от там на отоплението. На всички хранителни артикули и артикули за бита. Всичко върви с напредващ ход нагоре. Това е едно съществено терзание, изключително за огромна част от популацията, което е с лимитирани покупателни качества. Виждате какво става - споделя се, че цената на бензина ще скочи, и незабавно опашки по бензиностанциите. Цената скочи, несъмнено, само че даже и да се запасиш с един звук с разлика от 20-30 стотинки, това не ти взема решение проблемите. Сега имам и други терзания.
- Какви са те?
- Много от таваните и мазетата в жилищните здания са бомби. Не дай Боже да гръмне, тъй като има складирани на всички места бензин и нафта. Сложени са в бидони и туби и може да се случи огромен проблем.
- Защо българинът се реди на опашка, с цел да се презапасява? Сигурност ли търси по този метод, или го прави, тъй като го вижда от другите? Преди две години беше тоалетната хартия, през социализма - бананите, а в този момент са горивата и олиото.
- Навсякъде рестриктивните мерки водят до една сигнална алена лампа, че човек би трябвало да се пререди. Моето потомство, което е живяло и в двете системи почти по равни години, по този начин се запасяваше. Купуваме си за всеки случай, тъй като, когато ни потрябва, може да го няма. Тогава имаше подобен тип планово облекчаване на потребностите на хората и не постоянно имаше тъкмо това, което ти би трябвало. Да не кажем, че в множеството случаи го нямаше. Хората бяха привикнали да се презапасяват.
Както едно животно си складира храна за зимата, по този начин и множеството хора. Спомням си, че за зимата купувахме 100-150 кг картофи, които държаме по тавани и изби. Купувахме си по 50-60 кг ябълки, тъй като ги нямаше през зимата, а единствено през есента. Така си ги консумирахме цяла зима. Това е останало като посттравматичен стрес в съзнанието на човек, живял при соца. И в този момент като се каже, че ще има дефицит, всички тичат да се заредят. Дали ще е тоалетна хартия, дали ще е храна, дали ще са други артикули от първа нужда, няма безусловно никакво значение. Дори единствено слухът, че цената може да скочи двойно или ще има недостиг, кара хората да съпреживяват тези времена, когато имаше големи дефиците и цените скачаха. Ето това е стресът, за който приказвам. И тъй като не сме изживели война, и нека не я изживеем, нямаме толкоз огромни терзания от нея.
- Да обсъдим и бомбардирането. Но не с ракета, а с разнопосочни информации за войната в Украйна. Тази дезинформация на моменти може ли да се отрази отрицателно на душeвността ни?
- Съвременната война по този начин върви - с осведомителни офанзиви, наричани още хибридни. Не виждам нищо хибридно, само че да кажем, че са разнопосочни. Пропагандата съществува още от Третия Райх, когато Гьобелс е завеждал съответното министерство. Фактически това е в основата на така наречен маркетинг. Това е един тип обработка на популацията за това, какъв брой велика войска, какви огромни достижения има, и да могат да бъдат оправдани всичките тези дейности. Това става и от едната, и от другата страна. Някъде е по-меко, някъде е по-твърдо обработването. Истината постоянно е по средата.
Има и тип психическа обработка. За армия, която е претърпяла дребни загуби, се оповестява, че е претърпяла огромни загуби. В такава обстановка хората се активизират повече и да кажем, че стават по-упорити и настъпателни и по-ожесточено се пазят. Така че осведомителната акция, обвързвана с войната, има доста психични аспекти. Но да се върнем на това, че спокойствието у нас е нарушено повече от цените, в сравнение с от войната. Защото има и друга паника - дали ще имаме работа. Защото са оповестени стотици хиляди работни места, само че работа няма. Ако сега си търсиш работа, съвсем е несъмнено, че не можеш да си намериш.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
- Д-р Герев, имате ли наблюдения тревогата у българина да се е нараснала около войната в Украйна?
- Честно казано, не се усилва. Това си го изяснявам с обстоятелството, че множеството хора, които са в дейна възраст сега, не са били очевидци на война. Не приказваме за хората, които идват от Украйна, тъй като те са в тази война от 2014 година. Въпросът е, че поколението у нас, което е изкарало на гърба си Втората международна война, към този момент е в третата възраст и са останали малко хора. Ужасът на войната, гладът, студът и мизерията няма по какъв начин да ги произведем като посттравматичен стрес, тъй като не ни се е случвало. Затова паниката към войната по-скоро е някакъв мит. Въпреки че хората схващат какъв брой тежко и непредсказуемо събитие е това нещо, техните терзания не са ориентирани главно натам.
- Какво тогава е в главите на хората?
- Масово си споделяме: " Да, но на нас може би няма да ни се случи ". Докато страховете и паниките се задействат на правилото на посттравматичния стрес. Човек би трябвало един път да го е претърпял и по-късно да го съпреживява, да има увещание под някаква форма на тези събития. Това ще имат даже и дребните деца, които в този момент идват от Украйна като бежанци. Те знаят, че войната е ужасно нещо и единствено споменаването на думите " война ", " обстрел ", " скривалище " и по този начин нататък ще ги кара да съпреживяват всичкия този стрес и безпокойствие, който имат в този момент. Такива положения са разказани за пръв път при ветераните от Втората международна война, а по-късно и при ветераните от Виетнам. Казва се " посттравматичен боен стрес ".
- За войната е ясно, само че има ли други аспекти от живота ни, които могат да разбият душевния ни мир?
- Наблюденията ми са, че хората имат повече паника и безпокойствие, че цените на всички артикули вървят нагоре. Това не им дава покой. Цената на тока, горивата, газта и от там на отоплението. На всички хранителни артикули и артикули за бита. Всичко върви с напредващ ход нагоре. Това е едно съществено терзание, изключително за огромна част от популацията, което е с лимитирани покупателни качества. Виждате какво става - споделя се, че цената на бензина ще скочи, и незабавно опашки по бензиностанциите. Цената скочи, несъмнено, само че даже и да се запасиш с един звук с разлика от 20-30 стотинки, това не ти взема решение проблемите. Сега имам и други терзания.
- Какви са те?
- Много от таваните и мазетата в жилищните здания са бомби. Не дай Боже да гръмне, тъй като има складирани на всички места бензин и нафта. Сложени са в бидони и туби и може да се случи огромен проблем.
- Защо българинът се реди на опашка, с цел да се презапасява? Сигурност ли търси по този метод, или го прави, тъй като го вижда от другите? Преди две години беше тоалетната хартия, през социализма - бананите, а в този момент са горивата и олиото.
- Навсякъде рестриктивните мерки водят до една сигнална алена лампа, че човек би трябвало да се пререди. Моето потомство, което е живяло и в двете системи почти по равни години, по този начин се запасяваше. Купуваме си за всеки случай, тъй като, когато ни потрябва, може да го няма. Тогава имаше подобен тип планово облекчаване на потребностите на хората и не постоянно имаше тъкмо това, което ти би трябвало. Да не кажем, че в множеството случаи го нямаше. Хората бяха привикнали да се презапасяват.
Както едно животно си складира храна за зимата, по този начин и множеството хора. Спомням си, че за зимата купувахме 100-150 кг картофи, които държаме по тавани и изби. Купувахме си по 50-60 кг ябълки, тъй като ги нямаше през зимата, а единствено през есента. Така си ги консумирахме цяла зима. Това е останало като посттравматичен стрес в съзнанието на човек, живял при соца. И в този момент като се каже, че ще има дефицит, всички тичат да се заредят. Дали ще е тоалетна хартия, дали ще е храна, дали ще са други артикули от първа нужда, няма безусловно никакво значение. Дори единствено слухът, че цената може да скочи двойно или ще има недостиг, кара хората да съпреживяват тези времена, когато имаше големи дефиците и цените скачаха. Ето това е стресът, за който приказвам. И тъй като не сме изживели война, и нека не я изживеем, нямаме толкоз огромни терзания от нея.
- Да обсъдим и бомбардирането. Но не с ракета, а с разнопосочни информации за войната в Украйна. Тази дезинформация на моменти може ли да се отрази отрицателно на душeвността ни?
- Съвременната война по този начин върви - с осведомителни офанзиви, наричани още хибридни. Не виждам нищо хибридно, само че да кажем, че са разнопосочни. Пропагандата съществува още от Третия Райх, когато Гьобелс е завеждал съответното министерство. Фактически това е в основата на така наречен маркетинг. Това е един тип обработка на популацията за това, какъв брой велика войска, какви огромни достижения има, и да могат да бъдат оправдани всичките тези дейности. Това става и от едната, и от другата страна. Някъде е по-меко, някъде е по-твърдо обработването. Истината постоянно е по средата.
Има и тип психическа обработка. За армия, която е претърпяла дребни загуби, се оповестява, че е претърпяла огромни загуби. В такава обстановка хората се активизират повече и да кажем, че стават по-упорити и настъпателни и по-ожесточено се пазят. Така че осведомителната акция, обвързвана с войната, има доста психични аспекти. Но да се върнем на това, че спокойствието у нас е нарушено повече от цените, в сравнение с от войната. Защото има и друга паника - дали ще имаме работа. Защото са оповестени стотици хиляди работни места, само че работа няма. Ако сега си търсиш работа, съвсем е несъмнено, че не можеш да си намериш.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ