Три пъти по-висок е рискът от депресия и тревожност при тийнейджърите, ползващи активно социални мрежи
Д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и учител по психоанализа и психосоматика, съучредител на Асоциацията на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури, съобщи, че аутизмът, експанзията, зависимостта, включително цифровата, психосоматичните болести, имат общ корен - отсъствието и прочувствената самотност в свят, който усещаш като непознат.
„ Усещаш преди да можеш да го осмислиш. Защото индивидът, който би трябвало да бъде твоят остров на непосредственост, чиито глас и аромат познаваш още преди да можеш да познаваш, отсъства. Емоционално или и физически “, сподели доктор Донкина.
Тя добави, че невронауките от дълго време са посочили, че положителната грижа, която получаваме в ранното детство, основава тези биохимични механизми, които разрешават на нервната ни система да се успокоява сама. Затова би трябвало да мислим за поддръжката на деца и родители в ранното детство - още преди да се появи детето, още в построяването на връзките ни със себе си и с другия.
Според клиничния психолог Стефания Габровска цифровата среда към този момент е неизменима част от действителността на всяко дете, заради което фокусът на обществото би трябвало да бъде ориентиран към акомодация и предварителна защита, а не към безспорни и неефективни забрани. Основният риск на устройствата се крие в това, което те изместват от всекидневието: пълноценния сън, физическото придвижване, игрите, четенето, живото другарство и прочувствената саморегулация.
Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “, показа тематиката за здравните и стопански вреди от обществените мрежи и несъразмерното екранно време при деца и възрастни.
Според последните проучвания младежите, ползващи обществени мрежи, имат три пъти по-висок риск от меланхолия и тревога спрямо неползващите, а при над 5 часа на ден вероятността за развиване на меланхолия нараства 2,8 пъти. „ Психичните разстройства, подхранвани от несъразмерното екранно време, коства на световната стопанска система над $1 трлн. $ годишно, като единствено в Европейския съюз предстоящите загуби възлизат на 76 милиарда евро годишно до 2050 година “, сподели Шарков. Той добави, че в университета постоянно сме очевидци на следствията от така наречен пуканков мозък (popcorn brain) - или подобен, който е привикнал на непрекъсната цифрова стимулация, където мислите прескачат една върху друга, тъкмо като пукащи се пуканки, а фокусът и вниманието липсват.
„ Мозъчното здраве на децата изисква среда, в която дисплеят не е най-интересното налично нещо. Поради това не е задоволително просто да кажем на децата „ остави телефона “ – обществото и фамилията би трябвало да им предложат по-привлекателна и пълноценна опция “, сподели и чл.-кор. проф. Николай Габровски.
С оглед на интернационалния опит и потребностите на локалната общественост, специалистите формулираха пет основни рекомендации за България: Въвеждане на възрастови ограничавания за екранно време - 0–2 години (нулева експозиция); 2–5 години (до 1 час качествено наличие на ден); над 5 години и юноши (до 2 часа развлекателно екранно време на ден); Ограничаване на телефоните в учебно заведение - извеждане на устройствата отвън образователния развой, изключително в началния и прогимназиалния етап; Защита на съня - цялостно неявяване на екрани най-малко 1 час преди лягане; Образование за цифрова грамотност - изграждане на учебни стратегии с фокус върху психологичното здраве, логаритмите и кибертормоза; Инвестиция в действителни други възможности - обезпечаване на налична среда за спорт, извънкласни клубове, четене и игри.
„ Усещаш преди да можеш да го осмислиш. Защото индивидът, който би трябвало да бъде твоят остров на непосредственост, чиито глас и аромат познаваш още преди да можеш да познаваш, отсъства. Емоционално или и физически “, сподели доктор Донкина.
Тя добави, че невронауките от дълго време са посочили, че положителната грижа, която получаваме в ранното детство, основава тези биохимични механизми, които разрешават на нервната ни система да се успокоява сама. Затова би трябвало да мислим за поддръжката на деца и родители в ранното детство - още преди да се появи детето, още в построяването на връзките ни със себе си и с другия.
Според клиничния психолог Стефания Габровска цифровата среда към този момент е неизменима част от действителността на всяко дете, заради което фокусът на обществото би трябвало да бъде ориентиран към акомодация и предварителна защита, а не към безспорни и неефективни забрани. Основният риск на устройствата се крие в това, което те изместват от всекидневието: пълноценния сън, физическото придвижване, игрите, четенето, живото другарство и прочувствената саморегулация.
Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “, показа тематиката за здравните и стопански вреди от обществените мрежи и несъразмерното екранно време при деца и възрастни.
Според последните проучвания младежите, ползващи обществени мрежи, имат три пъти по-висок риск от меланхолия и тревога спрямо неползващите, а при над 5 часа на ден вероятността за развиване на меланхолия нараства 2,8 пъти. „ Психичните разстройства, подхранвани от несъразмерното екранно време, коства на световната стопанска система над $1 трлн. $ годишно, като единствено в Европейския съюз предстоящите загуби възлизат на 76 милиарда евро годишно до 2050 година “, сподели Шарков. Той добави, че в университета постоянно сме очевидци на следствията от така наречен пуканков мозък (popcorn brain) - или подобен, който е привикнал на непрекъсната цифрова стимулация, където мислите прескачат една върху друга, тъкмо като пукащи се пуканки, а фокусът и вниманието липсват.
„ Мозъчното здраве на децата изисква среда, в която дисплеят не е най-интересното налично нещо. Поради това не е задоволително просто да кажем на децата „ остави телефона “ – обществото и фамилията би трябвало да им предложат по-привлекателна и пълноценна опция “, сподели и чл.-кор. проф. Николай Габровски.
С оглед на интернационалния опит и потребностите на локалната общественост, специалистите формулираха пет основни рекомендации за България: Въвеждане на възрастови ограничавания за екранно време - 0–2 години (нулева експозиция); 2–5 години (до 1 час качествено наличие на ден); над 5 години и юноши (до 2 часа развлекателно екранно време на ден); Ограничаване на телефоните в учебно заведение - извеждане на устройствата отвън образователния развой, изключително в началния и прогимназиалния етап; Защита на съня - цялостно неявяване на екрани най-малко 1 час преди лягане; Образование за цифрова грамотност - изграждане на учебни стратегии с фокус върху психологичното здраве, логаритмите и кибертормоза; Инвестиция в действителни други възможности - обезпечаване на налична среда за спорт, извънкласни клубове, четене и игри.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ