Д-р ТОТКО НАЙДЕНОВ е роден на 23 март 1948 г.

Д-р ТОТКО НАЙДЕНОВ е роден на 23 март 1948 година в Ямбол. Завършил е хуманна медицина в Пловдивския медицински институт през 1972 година и публицистика в Софийския университет през 1981 година Работил е като доктор в Кардиологично поделение и Бърза помощ в Ямбол, както и като селски доктор в с. Ръжена, Казанлъшко. Бил е редактор във в. " Здравен фронт " и в. " Земеделско знаме ". Един от възстановителите на Българския лекарски съюз; два пъти член на УС. Автор на над 45 документално-публицистични книги най-вече на здравна и лекарска тема. Член на Съюза на българските писатели. 
 
Последно рандеву > Старият Джо бе прозвището на един от най-колоритните облици в Ямбол, където бях ординатор в Първо вътрешно поделение. Неотразим Мачо; митове ходеха след него. Що хубави булки беше прелъстявал... Ала няма безкрайни празници: и неговият час наближаваше по реда си - ракът го бе изсмукал до кости; никого не пропуща Онази - безмилостната и неумолимата, с косата. Вече едвам дишаше, само че съумя да ми прошепне с прекъсвания, че желае за свиждането в неделя да поканя от негово име " няколко прелестни дами " (така се изрази), с цел да се простят, тъй като чувствал, че то ще му бъде последното в живота. Подаде ми листче с надраскани имена (явно - остарели гаджета) и телефонните им номера. Подобна молба не може да бъде отклонена; изпълних я. От отсрещния завършек на жицата чувах изпискване, след това слушалката хлопваше, без никакви обещания. 
В неделята подредих на санитарките да забършат с вода и одеколон немощното, към този момент миришещо на пръст телце на индивида, който се бе запътил към Отвъдното, персонално му сресах оредялата косичка и даже го напръсках с дезодоранта си; няма срамни работи за Лекаря, щом са за Пациента му; нали той е " рес сакра " ( " свещена движимост " ), както го назовава Татко Хипократ. Повдигнахме го на две големи възглавници. И Джо впери угасващ взор към вратата; цялостен облик на Очакването. Така заставам през двата часа на свиждането, а пожълтялата глава-череп се смъкваше и потъваше в тях, без никоя от въпросните прелестни дами да пристигна да я повдигне. 
Всъщност, най-после пристигна една от тях, та я изправи и даже я погали. 
Тази, която бе родила Децата му.> ---------------> Грозното момиче > Мончо го докараха в хирургията в доста тежко положение: разпръснат перитонит вследствие закъсняло диагностициране на перфорирал апендицит. Бях дежурен по болница и влязох да асистирам на доктор Васил Ковачев. Операцията бе осъществена ослепително, само че предстоеше тежко възобновяване. 
На другия ден при нас пристигна някаква неугледна, напряко грозновата госпожица. Плахо попита за Мончо и изиска да й разгадаем да се грижи за него. 
- Не може, имаме си санитарки - отхвърли й доктор Ковачев. 
- Но ние би трябвало да го спасим! - извика момичето с такава непоколебима мощ, че той богатство се позасмя и й позволи. 
Момъкът се възстановяваше доста постепенно и мъчно. То беше неразделно край главата му. Нощем дремеше на един безформен стол и при всеки вопъл скачаше да му мокри устните или да му намества подлогата. Придоби по-измъчен тип и от болния. 
Накрая го изписахме - измършавял, безсилен, само че - жив, жив! Пристъпваше несигурно, залитайки, а тя, дребничкото му врабче, го придържаше с трогателна деликатност и лоялност, а очите й сияеха като Зорницата. 
Минаха години, напуснах Ямбол и отидох да работя като публицист в София. Веднъж се върнах за ден-два да навестя родителите си, когато по тротоара против мен изведнъж изникна същото това момиче. Като ме видя, се сепна и понечи да се върне. 
- Чакай, чакай - стопирах я аз. - Къде бягаш? Какво стана с Мончо, оженихте ли се? 
- Не, докторе - прошепна девойката. - Той отиде при друга. 
- Как по този начин - " при друга "? Но ти в действителност му избави живота! Що за непризнателност? - възмутих се аз. 
- Нищо, докторе - сподели тя. - Нали оживя!
Оттогава даже и в мислите си не назовавам някоя жена грозна.  > >