Репортер от минало време? Няма такава професия!
Д-р Радко Ханджиев,
Bulgarian Press Pool-Budapest
Да си публицист е специалност. Да си добър публицист е предопределение. Да си кореспондент е тръпка. Да си добър кореспондент е заболяване. То е в особена остра форма, когато у репортера напира ненаситният търсачески дух да се завре в най-горещи точки на местни и международни спорове, да разплете комплицирания пъзел на разнообразни отзиви и несъгласия, с цел да показа обективно с публиката информацията, каквато я е видял, чул, претърпял. И откакто в продължение на 50 години е бил в епицентъра на горещи събития в 73 страни и е оживял, да бъде задоволен и признателен на живота си, който му е отредил такава орис!
Всичко това е Йосиф Давидов - журналист-международник във в. " Труд ", гл. редактор на сп. " По света ", сътрудник на Българска телеграфна агенция в Мадрид, гл. редактор на " Глобал прес " - Франкфурт/Мадрид; създател на публицистични книги, документални филми, на хиляди репортажи, изявленията, публикации и есета в български и задгранични периодически издания, последната му книга " Репортер от минало време " (2019) е равносметка на житейския и половинвековния му професионален път.
Йосиф, или както приятелите му го назовават Жози или йоско, споделя историите си в телеграфен жанр, случките му текат като че от телекса на Българска телеграфна агенция. На места минават в изложение, по-късно още веднъж синтетично, репортерски, маркира обстоятелства, които навеждат читателя към размисъл за злокобните последствия от " прехода ", когато " умните мълчат, простаците приказват, а разсипниците богатеят " (по Иво Андрич).
Първият му допир с външния свят е посредством богатата фамилна библиотека и, несъмнено, посредством майката - безконечната и святата, възпитана и израсла във Франкфурт, наказана у нас за антифашистка активност. Следват лудориите в пансиона на софийската Английска гимназия, за които е изключен и с " огромен напън " трансфериран в пловдивската, където в учебната радиостанция са и първите му журналистически опити. Но когато цитира слово на Че Гевара, критикуващо някои приятели, които се поддават на дребнобуржоазната буря, Жози е " помолен " от шефа да напусне радиостанцията.
Като студент по българска лингвистика в Софийския университет стартира да сътрудничи на " Студентска естрада " и сп. " Младеж ". Факултативно учи маджарски език. Заедно с поетесата Живка Балтаджиева - бъдещата вярна спътница в живота му, са командировани в Унгария за 6 месеца за рационализиране на езика и " определяне тесни връзки с младата унгарска креативна интелигенция ".
В края на 60-те години стартира работа във в. " Труд ". Началото на " случката ", както самичък назовава репортерския си път през Съюз на съветските социалистически републики, Китай, Корейската народнодемократична република, Шри Ланка, Малайзия, Венецуела, Бразилия, Кипър, Ливан и така нататък. И несъмнено, съвсем всички африкански страни. Бил е при партизаните в Гвинея-Бисау, Мозамбик, Ангола, интервюирал е десетки водачи като Амилкар Кабрал, Агостино Нето, Джошуа Нкомо, Робърт Мугабе, Жоаким Шисано, Джулиъс Ниерере, Менгисту Хайле Мариам, Мариан Нгуаби, Матьо Кереку... Разговаря нееднократно с Уилфред Бърчет - именития кореспондент, стъпил първи в Хирошима след американската атомна бомба, намира се в Зимбабве с Клеър Стърлинг, която две години по-късно ще изфабрикува българската диря в покушението против папа Йоан Павел II. Интервюира Ясер Арафат в бейрутския му бункер. А какъв брой български публицисти са съумели през 1981 година да влязат в страната на апартейда - ЮАР? И тъй наречените
С непрестанен жар през днешния ден Йоско продължава журналистическото си предопределение, към този момент като редактор на " Нова дума " - вестника на българите в Испания. И потвърждава, че няма такава специалност като кореспондент от минало време!
Bulgarian Press Pool-Budapest
Да си публицист е специалност. Да си добър публицист е предопределение. Да си кореспондент е тръпка. Да си добър кореспондент е заболяване. То е в особена остра форма, когато у репортера напира ненаситният търсачески дух да се завре в най-горещи точки на местни и международни спорове, да разплете комплицирания пъзел на разнообразни отзиви и несъгласия, с цел да показа обективно с публиката информацията, каквато я е видял, чул, претърпял. И откакто в продължение на 50 години е бил в епицентъра на горещи събития в 73 страни и е оживял, да бъде задоволен и признателен на живота си, който му е отредил такава орис!
Всичко това е Йосиф Давидов - журналист-международник във в. " Труд ", гл. редактор на сп. " По света ", сътрудник на Българска телеграфна агенция в Мадрид, гл. редактор на " Глобал прес " - Франкфурт/Мадрид; създател на публицистични книги, документални филми, на хиляди репортажи, изявленията, публикации и есета в български и задгранични периодически издания, последната му книга " Репортер от минало време " (2019) е равносметка на житейския и половинвековния му професионален път.
Йосиф, или както приятелите му го назовават Жози или йоско, споделя историите си в телеграфен жанр, случките му текат като че от телекса на Българска телеграфна агенция. На места минават в изложение, по-късно още веднъж синтетично, репортерски, маркира обстоятелства, които навеждат читателя към размисъл за злокобните последствия от " прехода ", когато " умните мълчат, простаците приказват, а разсипниците богатеят " (по Иво Андрич).
Първият му допир с външния свят е посредством богатата фамилна библиотека и, несъмнено, посредством майката - безконечната и святата, възпитана и израсла във Франкфурт, наказана у нас за антифашистка активност. Следват лудориите в пансиона на софийската Английска гимназия, за които е изключен и с " огромен напън " трансфериран в пловдивската, където в учебната радиостанция са и първите му журналистически опити. Но когато цитира слово на Че Гевара, критикуващо някои приятели, които се поддават на дребнобуржоазната буря, Жози е " помолен " от шефа да напусне радиостанцията.
Като студент по българска лингвистика в Софийския университет стартира да сътрудничи на " Студентска естрада " и сп. " Младеж ". Факултативно учи маджарски език. Заедно с поетесата Живка Балтаджиева - бъдещата вярна спътница в живота му, са командировани в Унгария за 6 месеца за рационализиране на езика и " определяне тесни връзки с младата унгарска креативна интелигенция ".
В края на 60-те години стартира работа във в. " Труд ". Началото на " случката ", както самичък назовава репортерския си път през Съюз на съветските социалистически републики, Китай, Корейската народнодемократична република, Шри Ланка, Малайзия, Венецуела, Бразилия, Кипър, Ливан и така нататък. И несъмнено, съвсем всички африкански страни. Бил е при партизаните в Гвинея-Бисау, Мозамбик, Ангола, интервюирал е десетки водачи като Амилкар Кабрал, Агостино Нето, Джошуа Нкомо, Робърт Мугабе, Жоаким Шисано, Джулиъс Ниерере, Менгисту Хайле Мариам, Мариан Нгуаби, Матьо Кереку... Разговаря нееднократно с Уилфред Бърчет - именития кореспондент, стъпил първи в Хирошима след американската атомна бомба, намира се в Зимбабве с Клеър Стърлинг, която две години по-късно ще изфабрикува българската диря в покушението против папа Йоан Павел II. Интервюира Ясер Арафат в бейрутския му бункер. А какъв брой български публицисти са съумели през 1981 година да влязат в страната на апартейда - ЮАР? И тъй наречените
С непрестанен жар през днешния ден Йоско продължава журналистическото си предопределение, към този момент като редактор на " Нова дума " - вестника на българите в Испания. И потвърждава, че няма такава специалност като кореспондент от минало време!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ