Да овладееш Космоса
Д-р Петко Динев е създател на Imperx - -международна компания, която създава профилирани оптични уреди, със седалище във Флорида, Съединени американски щати. Европейският офис на компанията е в София. Imperx е с измежду одобрените галактическите сътрудници на НАСА и нейни камери вземат участие в най-новата и дълготрайна стратегия на НАСА – „ Артемида “.
Работи с над 50 международни компании. Д-р Динев има магистърска степен по приложна физика от Софийския университет и магистърска и докторска степен по електроинженерство от Флорида Атлантик Юнивърсити, Бока Ратон, Флорида. През 1998 година докторската му дисертация на тематика " Ултразвуково обрисуване на мозъка " е отличена с влиятелния конкурс Merrill Lynch Forum Innovation Grants.
Той споделя за пътя от „ правенето на светлина “ в Софийски университет, през работата по „ сякаш на смешка “ по дребна периферна видео карта до основаването на Imperx, която е българската диря в НАСА в задачи до Луната и в изстрелването на ракети-носители клас Делта на Boeing.
Г-н Динев, по какъв начин започва Imperx? Защо конструирате камeри и оптични устройства са вашият мощен коз?
Винаги съм желал да има своя компания, и знаех, че това ще се случи, само че трябваше да се появи “критичния ” миг. Винаги съм се увличал от светлината. Завърших Софийския университет със компетентност „ Оптика и спектроскопия “, и се научихме да „ вършим светлина “. Моето предизвикателство бе да се науча да „ хващам “ светлината, което съм „ направил “. Когато работих за НАСА, се специализирах в региона на изображенията и камерите. 2 години работих и в компания, която произвеждаше оптичните матрици за камерите и се научих на тънкостите в занаята. Разбрах, че това е моето предопределение.
Моята дисертация беше обвързвана с проучване и визуализиране на мозъчната интензивност. Година след отбраната участвах в конкурс за нововъведения, спонсориран от Мерил Линч. Наградите бяха 5, по тази причина нямах упования, само че моята дисертация бе удостоена с премия. Разбрах, че един от главните претекстове е бил препоръчаната от мен концепция за миниатюризация и преносимост на уреда (само за съпоставяне, през 1997 година, ултразвуковите апарати бяха с размер на приблизително огромен хладилник), и по-точно концепцията за основаване на периферна видео карта, която да може да се постави в преносим компютър и видео сигналът да се цифровизира. Така ми стана ясно, че, в случай че някой ден направя компания, това ще бъде първият артикул. Уж на смешка започнах да създавам тази периферна видео карта.
През 1999 година се занимавах с всеобщо произвеждане на цифрови фотоапарати. Отговарях за създаването и внедряване на новите артикули в произвеждане. При едно от пътуванията ми се оказа, че някой в офиса в Хонконг е трансформирал съставни елементи, без да ми кажат, и продуктът не работеше устойчиво. Отне ми дни да го оправя. След като пуснахме линията, на границата чаках над 6 часа. Тогава осъзнах, че се намирам на другия завършек на света, самичък, измежду едно море от хора …Прибрах се във Флорида, подадох си молбата за овакантяване и записах Imperх.
През годините бях натрупал богат опит в региона на камерите и обработването на видео изображения – като се стартира от производството на самите датчици и са приключи с всеобщото произвеждане. Мисля, че комбинацията сред този богат опит и сериозните ми знания по физика (по особено в региона на оптиката) и електроника, ми помогнаха да основа артикул, които бързо се наложи на пазара. Вече 23 година произвеждаме същата гама артикули, като всеки нов артикул е по-съвършен от предходния. Ние бяхме една от първите компании, които преди повече от 15 година сложихме RISC процесор в нашите камери.
Имате огромен опит по планове, свързани с галактически технологии. Как влязохте в тази ниша?
Като студент в Софийския университет моята дипломна работа беше да се проучат опциите за монтирането на камери на новия двуметров телескоп в обсерваторията „ Рожен “. Покрай това се срещнах с хора от Централната лаборатория за галактически проучвания и взех отчасти присъединяване в създаването на камерата за втория български космонавт. След измененията заминахме за Флорида и в университета, в който бяхме признати да учим, имаше лаборатория на НАСА, където работих 5 година по създаването на нови камери.
След като образувах Imperx, естествено беше да предложа моите камери на НАСА. Агенцията имаше пари за тестване, само че нямаше средства да закупи самите камери. Обърнаха се към нас и им предоставихме безплатно няколко камери за тест. Единственото условие беше да ни изпратят резултатите и като ги разгласяват, да пишат, че това са наши камери. Резултатите от тестванията надминаха и нашите, и техните упования. Така нашето име влезе в листата на НАСА. След това пристигнаха от Boeing с предложение да сложат наши камери на техните ракети-носители клас Делта, и след първото изстрелване през 2014 година влязохме в листата на одобрените компании, които оферират артикули, пригодни да работят в галактически условия. След това сложихме и камери на нискоорбитни спътници и изпратихме първите фотоси от 500-километрова орбита. Досега сме изстреляли в орбита несъмнено над 3000 камери. През 2019 година с задачата на Space IL качихме камера на Луната, което затвърди нашите позиции.
Кой е най-успешният Ви план и най-предизвикателният?
Работим с над 50 компании по света и създаваме профилирани артикули за Космоса. Клиентите ни стават доста изобретателни в условията си. Тенденцията е за артикули с по-висока степен на интеграция. С навлизането на изкуствения разсъдък функционалностите на камерата и компютъра ще бъдат интегрирани в едно ново произведение – „ Умна камера “, т.е. камерата да се трансформира от въздържан наблюдаващ в деен участник, кадърен да взема решения. Тя ще може да се свързва и обменя информация с другите камери от мрежата и да взема решения освен въз основа на това, което е „ видяла “, само че и какво другите „ умни камери “ са видели. Но софтуерните провокации са огромни, този артикул би трябвало да има сериозен процесор, да има ниска консумация и да не отделя доста топлота.
Досега нямаме неуспех, освен с задачите на НАСА, само че и с другите ни галактически клиенти. За да може една камера да е утвърдена за Космоса, би трябвало да мине през голям брой тествания с години. Безспорно най-големият ни триумф е, че станахме галактически сътрудници на НАСА (NASA Spinoff 2024), и наша камера бе определена да е част от най-нова и дълготрайна стратегия на НАСА – „ Артемида “. Когато разработвахме тази камера, имаше много провокации, само че превъзмогнахме тези, които бяха от софтуерен темперамент. Като че ли по-големите провокации идваха при избора на подготвящи скрепителни детайли.
Дотогава не си бях представял, че ще е толкоз мъчно да намерим винтове и гайки, които да устоят на посочените сили на извъртане, без да се късат. Трябваше да се свържем с съвсем всички профилирани производители от Европа, Америка и Азия, да поръчаме по няколко броя от всеки тип и да тестваме дали ще покрият заложения от НАСА въртящ миг.
Най-голямото предизвикателство следва. Обсъждаме опциите за основаване на радиационно устойчива камера, пригодена за дълготрайна работа в дълбокия Космос. Подобен план надминава неведнъж най-големите провокации. Това е област, където с изключение на от електроника, би трябвало да разбираш и от радиация, какви провали може да направи, по какъв начин да ги намалиш и по какъв начин да ги коригираш. И всичко това, до момента в който камерата лети някъде.
Какви са другите провокации пред компания като вашата като цяло?
До преди няколко години провокациите бяха най-вече софтуерни. Всеобщата наклонност беше камерите да стават все по-малки по размери и все по-евтини – т.е., имаше наклонност те да се трансфорат в „ първични материали “. Но потребителите схванаха, че качеството и надеждността на камерата са съществено намалени. Но към софтуерните провокации се прибавиха и световни, а и политически. През Коронавирус рецесията най-страшното пристигна, когато настъпи световният дефицит на съставни елементи. Няколко съществени фактора оказаха въздействие върху това – пандемията и съпътстващото понижаване на производството; на второ място беше построяването на 5G мрежите в Европа, Азия и Америка; на трето място - настъпи експоненциалното увеличение на производството на електрическите коли; а и стартира всеобщо пазаруване на електроника. Така времето за доставка на електронни съставни елементи и интегрални схеми стана сред 12 и 16 месеца. Как може да планираш произвеждане при време за доставка над година?!
Другото предизвикателство е от геополитическите фактори, които дефинират бизнес настроенията и оказват въздействие върху вземането на дълготрайни решения. Продължават два военни спора, които оказват въздействие и върху петте континента. Загатва се за активизиране на военните дейности в Далечния Изток. Световните стопански индикатори за капиталовложения в нови машини и съоръжение демонстрират спад в множеството страни. Като разследване имаме отсрочване на съществуващи поръчки с месеци, а и с повече от година.
Какъв е пътят до галактическите стратегии за българските компании?
НАСА и Европейската галактическа организация има доста стратегии, където български компании могат да вземат участие независимо или посредством взаимна работа с други компании. Космическите технологии занапред ще се развиват. Ще има място за неповторими български артикули в региона на телекомуникацията, навигацията, уреди (дори и битови), пригодени за работа в Космоса и на други планети, храна и облекло, уместно за такава среда, проучвания в региона на медицината и други. Вече има няколко български компании, които сполучливо работят в тази област и имат самопризнание.
У нас постоянно е имало почва за сполучлив бизнес в региона на Космоса. Не бих споделил, че имаме съперници в България, само че даже и да имахме, аз бих работил с тях. Овладяването на Космоса е сложна задача, с цел да се бориш самичък. Независимо, какъв брой е огромна една компания, не може да покрие всички аспекти на една галактическа стратегия. Решението е фирмите да си партнират. Работим с няколко български компании, резултатите са доста обнадеждаващи.
В България има обособени организации и групи, които със лично финансиране разпространяват Космоса и предизвикват повече компании да се ориентират в тази посока, само че държавна политика в тази тенденция, мисля, че няма. Създаването на такива артикули е скъпо начинание, само че те са с доста огромна добавена стойност. Това би трябвало да е държавна политика.
Текстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Работи с над 50 международни компании. Д-р Динев има магистърска степен по приложна физика от Софийския университет и магистърска и докторска степен по електроинженерство от Флорида Атлантик Юнивърсити, Бока Ратон, Флорида. През 1998 година докторската му дисертация на тематика " Ултразвуково обрисуване на мозъка " е отличена с влиятелния конкурс Merrill Lynch Forum Innovation Grants.
Той споделя за пътя от „ правенето на светлина “ в Софийски университет, през работата по „ сякаш на смешка “ по дребна периферна видео карта до основаването на Imperx, която е българската диря в НАСА в задачи до Луната и в изстрелването на ракети-носители клас Делта на Boeing.
Г-н Динев, по какъв начин започва Imperx? Защо конструирате камeри и оптични устройства са вашият мощен коз?
Винаги съм желал да има своя компания, и знаех, че това ще се случи, само че трябваше да се появи “критичния ” миг. Винаги съм се увличал от светлината. Завърших Софийския университет със компетентност „ Оптика и спектроскопия “, и се научихме да „ вършим светлина “. Моето предизвикателство бе да се науча да „ хващам “ светлината, което съм „ направил “. Когато работих за НАСА, се специализирах в региона на изображенията и камерите. 2 години работих и в компания, която произвеждаше оптичните матрици за камерите и се научих на тънкостите в занаята. Разбрах, че това е моето предопределение.
Моята дисертация беше обвързвана с проучване и визуализиране на мозъчната интензивност. Година след отбраната участвах в конкурс за нововъведения, спонсориран от Мерил Линч. Наградите бяха 5, по тази причина нямах упования, само че моята дисертация бе удостоена с премия. Разбрах, че един от главните претекстове е бил препоръчаната от мен концепция за миниатюризация и преносимост на уреда (само за съпоставяне, през 1997 година, ултразвуковите апарати бяха с размер на приблизително огромен хладилник), и по-точно концепцията за основаване на периферна видео карта, която да може да се постави в преносим компютър и видео сигналът да се цифровизира. Така ми стана ясно, че, в случай че някой ден направя компания, това ще бъде първият артикул. Уж на смешка започнах да създавам тази периферна видео карта.
През 1999 година се занимавах с всеобщо произвеждане на цифрови фотоапарати. Отговарях за създаването и внедряване на новите артикули в произвеждане. При едно от пътуванията ми се оказа, че някой в офиса в Хонконг е трансформирал съставни елементи, без да ми кажат, и продуктът не работеше устойчиво. Отне ми дни да го оправя. След като пуснахме линията, на границата чаках над 6 часа. Тогава осъзнах, че се намирам на другия завършек на света, самичък, измежду едно море от хора …Прибрах се във Флорида, подадох си молбата за овакантяване и записах Imperх.
През годините бях натрупал богат опит в региона на камерите и обработването на видео изображения – като се стартира от производството на самите датчици и са приключи с всеобщото произвеждане. Мисля, че комбинацията сред този богат опит и сериозните ми знания по физика (по особено в региона на оптиката) и електроника, ми помогнаха да основа артикул, които бързо се наложи на пазара. Вече 23 година произвеждаме същата гама артикули, като всеки нов артикул е по-съвършен от предходния. Ние бяхме една от първите компании, които преди повече от 15 година сложихме RISC процесор в нашите камери.
Имате огромен опит по планове, свързани с галактически технологии. Как влязохте в тази ниша?
Като студент в Софийския университет моята дипломна работа беше да се проучат опциите за монтирането на камери на новия двуметров телескоп в обсерваторията „ Рожен “. Покрай това се срещнах с хора от Централната лаборатория за галактически проучвания и взех отчасти присъединяване в създаването на камерата за втория български космонавт. След измененията заминахме за Флорида и в университета, в който бяхме признати да учим, имаше лаборатория на НАСА, където работих 5 година по създаването на нови камери.
След като образувах Imperx, естествено беше да предложа моите камери на НАСА. Агенцията имаше пари за тестване, само че нямаше средства да закупи самите камери. Обърнаха се към нас и им предоставихме безплатно няколко камери за тест. Единственото условие беше да ни изпратят резултатите и като ги разгласяват, да пишат, че това са наши камери. Резултатите от тестванията надминаха и нашите, и техните упования. Така нашето име влезе в листата на НАСА. След това пристигнаха от Boeing с предложение да сложат наши камери на техните ракети-носители клас Делта, и след първото изстрелване през 2014 година влязохме в листата на одобрените компании, които оферират артикули, пригодни да работят в галактически условия. След това сложихме и камери на нискоорбитни спътници и изпратихме първите фотоси от 500-километрова орбита. Досега сме изстреляли в орбита несъмнено над 3000 камери. През 2019 година с задачата на Space IL качихме камера на Луната, което затвърди нашите позиции.
Кой е най-успешният Ви план и най-предизвикателният?
Работим с над 50 компании по света и създаваме профилирани артикули за Космоса. Клиентите ни стават доста изобретателни в условията си. Тенденцията е за артикули с по-висока степен на интеграция. С навлизането на изкуствения разсъдък функционалностите на камерата и компютъра ще бъдат интегрирани в едно ново произведение – „ Умна камера “, т.е. камерата да се трансформира от въздържан наблюдаващ в деен участник, кадърен да взема решения. Тя ще може да се свързва и обменя информация с другите камери от мрежата и да взема решения освен въз основа на това, което е „ видяла “, само че и какво другите „ умни камери “ са видели. Но софтуерните провокации са огромни, този артикул би трябвало да има сериозен процесор, да има ниска консумация и да не отделя доста топлота.
Досега нямаме неуспех, освен с задачите на НАСА, само че и с другите ни галактически клиенти. За да може една камера да е утвърдена за Космоса, би трябвало да мине през голям брой тествания с години. Безспорно най-големият ни триумф е, че станахме галактически сътрудници на НАСА (NASA Spinoff 2024), и наша камера бе определена да е част от най-нова и дълготрайна стратегия на НАСА – „ Артемида “. Когато разработвахме тази камера, имаше много провокации, само че превъзмогнахме тези, които бяха от софтуерен темперамент. Като че ли по-големите провокации идваха при избора на подготвящи скрепителни детайли.
Дотогава не си бях представял, че ще е толкоз мъчно да намерим винтове и гайки, които да устоят на посочените сили на извъртане, без да се късат. Трябваше да се свържем с съвсем всички профилирани производители от Европа, Америка и Азия, да поръчаме по няколко броя от всеки тип и да тестваме дали ще покрият заложения от НАСА въртящ миг.
Най-голямото предизвикателство следва. Обсъждаме опциите за основаване на радиационно устойчива камера, пригодена за дълготрайна работа в дълбокия Космос. Подобен план надминава неведнъж най-големите провокации. Това е област, където с изключение на от електроника, би трябвало да разбираш и от радиация, какви провали може да направи, по какъв начин да ги намалиш и по какъв начин да ги коригираш. И всичко това, до момента в който камерата лети някъде.
Какви са другите провокации пред компания като вашата като цяло?
До преди няколко години провокациите бяха най-вече софтуерни. Всеобщата наклонност беше камерите да стават все по-малки по размери и все по-евтини – т.е., имаше наклонност те да се трансфорат в „ първични материали “. Но потребителите схванаха, че качеството и надеждността на камерата са съществено намалени. Но към софтуерните провокации се прибавиха и световни, а и политически. През Коронавирус рецесията най-страшното пристигна, когато настъпи световният дефицит на съставни елементи. Няколко съществени фактора оказаха въздействие върху това – пандемията и съпътстващото понижаване на производството; на второ място беше построяването на 5G мрежите в Европа, Азия и Америка; на трето място - настъпи експоненциалното увеличение на производството на електрическите коли; а и стартира всеобщо пазаруване на електроника. Така времето за доставка на електронни съставни елементи и интегрални схеми стана сред 12 и 16 месеца. Как може да планираш произвеждане при време за доставка над година?!
Другото предизвикателство е от геополитическите фактори, които дефинират бизнес настроенията и оказват въздействие върху вземането на дълготрайни решения. Продължават два военни спора, които оказват въздействие и върху петте континента. Загатва се за активизиране на военните дейности в Далечния Изток. Световните стопански индикатори за капиталовложения в нови машини и съоръжение демонстрират спад в множеството страни. Като разследване имаме отсрочване на съществуващи поръчки с месеци, а и с повече от година.
Какъв е пътят до галактическите стратегии за българските компании?
НАСА и Европейската галактическа организация има доста стратегии, където български компании могат да вземат участие независимо или посредством взаимна работа с други компании. Космическите технологии занапред ще се развиват. Ще има място за неповторими български артикули в региона на телекомуникацията, навигацията, уреди (дори и битови), пригодени за работа в Космоса и на други планети, храна и облекло, уместно за такава среда, проучвания в региона на медицината и други. Вече има няколко български компании, които сполучливо работят в тази област и имат самопризнание.
У нас постоянно е имало почва за сполучлив бизнес в региона на Космоса. Не бих споделил, че имаме съперници в България, само че даже и да имахме, аз бих работил с тях. Овладяването на Космоса е сложна задача, с цел да се бориш самичък. Независимо, какъв брой е огромна една компания, не може да покрие всички аспекти на една галактическа стратегия. Решението е фирмите да си партнират. Работим с няколко български компании, резултатите са доста обнадеждаващи.
В България има обособени организации и групи, които със лично финансиране разпространяват Космоса и предизвикват повече компании да се ориентират в тази посока, само че държавна политика в тази тенденция, мисля, че няма. Създаването на такива артикули е скъпо начинание, само че те са с доста огромна добавена стойност. Това би трябвало да е държавна политика.
Текстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ