Психиатърът д-р Мирослав Георгиев: Страхувам се тази тежка криза да не извади най-лошото у хората
Д-р Мирослав Георгиев е експерт психиатър с над 20-годишен опит, който се простира в диагностиката и лекуването на психози, депресии, неврози, тревожни положения, страхови положения, паническо разстройство, реакции на стрес, поведенчески и прочувствени проблеми, проблеми в общуването... Обърнахме се към него, с цел да го попитаме по какъв начин изключителното състояние, разследване от епидемията с ковид, се отразява на персоналната и групова душeвност.
" Никой не е квалифициран за протичащото се сега, това е най-голямата социална и здравна рецесия, която актуалното общество претърпява. Спокойно можем да кажем, че след COVID-19 хората и техните връзки в никакъв случай към този момент няма да са същите " , безапелационен е доктор Георгиев.
Какви са главните ролеви модели, които излязоха на сцената? Какви видове реакции се появиха в тази спешна обстановка?
Хората реагират основно по два метода. Първият метод е посредством извънредно отказване на това, което се случва, приписвайки го на разнообразни международни конспирации, теории за надзор или преувеличаване от страна на публицистите. Тези хора имат вяра, че обстановката не ги визира или не би ги засегнала въобще. Вторият метод на реакция е посредством прояви на мощен боязън, който сковава цялото им всекидневие, като тук главният миг е да им се помогне да рационализират страха си и да се върнат към обикновено действие.
Изолация е една от основните думи на сегашната обстановка. Тя обаче даде опция на доста хора да останат уединено с персоналните си страхове. От какви форми на личностна промяна сме застрашени?
Обикновенно страховете са причина за изолацията от избрани дразнители или самоизолирането на нашите пациенти от общуването с други хора.
Сегашното състояние, колкото и парадоксално да звучи, може да докара до усъвършенстване на някой пациенти с уплахи,
на тревожните пациенти или на такива със обществени разстройства, точно заради оставането им в къщи и депривация от тези по този начин страшни за тях дразнители.
Разбира се, изолацията въздейства отрицателно на здравите хора, неналичието на обществено другарство се отразява на нашето самочувствие и въодушевление. Можем да сменяем контактите лице в лице с другарство в обществените мрежи или диалози по телефона с нашите близки. Това няма изцяло да размени нуждата ни от обществени другарство, само че мощно ще понижи чувството ни за самотност и физическа изолираност. Ето по какъв начин актуалните телекомуникационни технологии ще оказват помощ за психологичното ни здраве.
Има още...
" Никой не е квалифициран за протичащото се сега, това е най-голямата социална и здравна рецесия, която актуалното общество претърпява. Спокойно можем да кажем, че след COVID-19 хората и техните връзки в никакъв случай към този момент няма да са същите " , безапелационен е доктор Георгиев.
Какви са главните ролеви модели, които излязоха на сцената? Какви видове реакции се появиха в тази спешна обстановка?
Хората реагират основно по два метода. Първият метод е посредством извънредно отказване на това, което се случва, приписвайки го на разнообразни международни конспирации, теории за надзор или преувеличаване от страна на публицистите. Тези хора имат вяра, че обстановката не ги визира или не би ги засегнала въобще. Вторият метод на реакция е посредством прояви на мощен боязън, който сковава цялото им всекидневие, като тук главният миг е да им се помогне да рационализират страха си и да се върнат към обикновено действие.
Изолация е една от основните думи на сегашната обстановка. Тя обаче даде опция на доста хора да останат уединено с персоналните си страхове. От какви форми на личностна промяна сме застрашени?
Обикновенно страховете са причина за изолацията от избрани дразнители или самоизолирането на нашите пациенти от общуването с други хора.
Сегашното състояние, колкото и парадоксално да звучи, може да докара до усъвършенстване на някой пациенти с уплахи,
на тревожните пациенти или на такива със обществени разстройства, точно заради оставането им в къщи и депривация от тези по този начин страшни за тях дразнители.
Разбира се, изолацията въздейства отрицателно на здравите хора, неналичието на обществено другарство се отразява на нашето самочувствие и въодушевление. Можем да сменяем контактите лице в лице с другарство в обществените мрежи или диалози по телефона с нашите близки. Това няма изцяло да размени нуждата ни от обществени другарство, само че мощно ще понижи чувството ни за самотност и физическа изолираност. Ето по какъв начин актуалните телекомуникационни технологии ще оказват помощ за психологичното ни здраве.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ