Държавна система, а не пазар на услуги
Д-р Димитър НИКОЛОВ
Общопризнато е, че положението на здравната система е неприятно. От години се приказва за промени, подхващат се разнообразни ограничения, само че ситуацията става все по-лошо. Има явно някаква фундаментална причина, заради която всички опити да се реформира системата приключват с неуспех. Причината е, че системата - такава, каквато е, по принцип е неуправляема.
Система е обособена проведена общественост, която има конструкция, избрани взаимоотношения вътре, подчиненост, вътрешна дисциплинираност, характеристични величини, цели. Нищо такова няма в опазването на здравето. Ние имаме пазар на медицински услуги. Всички медицински звена - амбулатории, медицински центрове, лечебни заведения, лаборатории, аптеки и други, са търговски сдружения, а персоналните лекари са еднолични търговци. Те работят за облага на свободния пазар. Няма и не е допустима друга мотивация за техното държание.
Никой не може да анулира обективните закони на пазара. За да получат оптималната облага, притежателите подвигат цените на пътеките, подвигат цените на медикаментите, унищожават недоходоносните отделения в лечебните заведения и цели лечебни заведения, напущат дребните селища, поддържат ниски заплати на личния състав и прочие, само че това не са ли точно проблемите, които се опитваме да решим с административни ограничения.
Тези проблеми обаче с административни ограничения са нерешими. Никой не може да наложи на притежателите каквото и да е, тъй като те са самостоятелни търговци, а освен това и монополисти. По един или различен метод те реализират своята цел. Показва го нашият горчив опит. Съществуващият модел на опазването на здравето не работи. Единствената рационална смяна е основаването на всеобхватна, способена, дисциплинирана и икономична държавна здравна система.
Държавната здравна система (ДЗС) може да бъде основана на
стройна конструкция
от три типа здравни заведения: общински здравни центрове (ОЗЦ), периферни здравни пунктове (ПЗП) и районни многопрофилни лечебни заведения (РМБ). ОЗЦ е многопрофилна болница с поликлиника, родилно поделение, екип за незабавна помощ и аптека. Такива центрове се основават във всяка община. Те са базовите звена на системата. Медицинската помощ в дребните селища и кварталите на огромните градове се прави от периферни медицински пунктове (ПМП), които съгласно броя на популацията са: областен медицински пункт (РМП) - над 600 души; областен фелдшерски кабинет (РФК) - 200-600 души; медицински пост - под 200 души. Министерство на правосъдието се обслужва от локален жител, подготвен за предоставяне на първа помощ (пулс, температура, кръвно налягане, фрактура).
Всички ПМП ще разполагат със особено оборудвани коли за визити на пациентите в отдалечените селища, както и за превозването им до ОЗЦ при нужда. Във прогресивен ред страната се разделя на седем медицински района. В центровете на тези райони се основават мощни съвременни районни многопрофилни лечебни заведения (РМБ) със съответния брой кревати. На още по-високо национално равнище се провеждат няколко национални профилирани лечебни заведения (НСБ) по другите медицински специалности за най-квалифицирана здравна помощ. Към тях се насочват най-тежките случаи. Структурата на Държавно земеделско стопанство е в действителност действителната Национална здравна карта.
Държавната здравна система се построява като независимо юридическо лице, което работи без облага на правилото нон профит. Отделните структурни звена не се записват като юридически лица. Системата има
единна администрация
която се състои от Централна административна дирекция и административни служби в ОЗЦ, РМБ и НСБ. Всички административни действия се правят от административните звена под управлението на Централната административна дирекция. Основен принцип е медицинският личен състав в системата да не се занимава с каквито и да е административни въпроси и да се концентрира върху директната здравна процедура и повишението на своята подготовка. Ръководителят на Държавно земеделско стопанство е Главен доктор на републиката и се назначава от Народното събрание с безграничен период - до момента в който се оправя. Главният доктор сортира еднолично управителния екип на системата. Създава се Управителен съвет, който се занимава единствено с чисто медицински проблеми, зародили в системата. ОЗЦ, РМБ и НСБ се управляват от шефове. Ръководителите на отделения съставляват Директорски съвет, който разисква и взема решение единствено чисто медицинските проблеми на заведението. Административните въпроси се вземат решение от административните служби.
Държавно земеделско стопанство би трябвало да има лична осведомителна система. Сърцевината на осведомителната система е електронното здравно досие (ЕМД) на пациента. ЕМД се прави на всеки жител (ЕГН) на страната от момента на неговото раждане и се поддържа до неговата гибел. Вписват се по избран метод всички визити в звената на Държавно земеделско стопанство - дата, доктор, процедури (преглед, скопия, кръвно проучване и пр.), резултати, предписани медикаменти
Осигуряването на нужните фрагменти за естественото действие на системата е основен миг в ръководството й. Основният принцип е личното образование и подготовка на нужните лекари, фелдшери, медицински сестри, медицински секретарки и медицински помощници. Тази активност обгръща основаването на друг тип образователни здравни заведения в състава на Държавно земеделско стопанство (университет, колежи, курсове).
Особено внимание изисква болният въпрос за
възнагражденията на личния състав
При междинна заплата за страната 1000 лева, най-ниската заплата на лекарите би трябвало да бъде 3000 лева или 1500 евро. Максималните заплати за квалифицираните експерти и ръководители на отделения и структурни звена може да бъдат 5 пъти по високи от минималните заплати, т.е. 15 000 лева или 7500 евро. Лекарските заплати ще се движат в диапазона от 3000 лева до 15 000 лева, или междинната заплата в системата, заради преобладаването на по-ниските заплати, ще бъде към 6000 лева или 3000 евро. Това равнище на заплатите се доближава до европейското, каквато е задачата.
При учредяването на НЗОК през 1998 година касата е имала 600 млн. лева при население от 8,23 млн. души. Бюджетът й през 2018 година е бил 3,86 милиарда лева За 2020 година е гласуван бюджет от 4,7 милиарда лева Увеличението е с 1 милиарда лева Такава сума е задоволителна за издръжката на Държавно земеделско стопанство. Ако се одобри, че в Държавно земеделско стопанство от общо 25 000 лекари в страната ще работят 10 000, при междинна заплата от 6000 лева, годишният разход ще бъде 0,72 милиарда лева Нека се одобри още, че останалият личен състав ще бъде 4 пъти повече от лекарския състав, т.е 40 000. Техните заплати ще бъдат примерно половината от най-ниската лекарска заплата - 1500 лева, тогава годишно ще трябват още 720 млн. (0,72 милиарда лева.) Общо за заплати ще са нужни 1,2 милиарда лева Ако за всички останали настоящи разноски ще бъдат нужни два пъти повече средства, т.е. 2,4 милиарда лева, то годишно ще са нужни 3,6 милиарда лева
Има запас от 1,1 милиарда лева
Средствата, които в този момент се дават на НЗОК, би трябвало да се дават на Държавно земеделско стопанство. С тях Държавно земеделско стопанство би трябвало да обезпечи действително висококачествено и гратис лекуване с обезпечена досегаемост до лечебните заведения на всички жители. При подобен метод НЗОК с нейната извънредно тежка и безсмислена администрация става непотребна и следва да се закрие. Частните практики няма и не би трябвало да получават под никаква форма средства от държавния бюджет, т.е. държавна помощ.
По принцип, развиването на частното опазване на здравето се приветства. Проблемът е в това: възможно ли е огромна част от средствата, събрани от жителите, с цел да могат те да употребяват здравни услуги, когато се разболеят, да не се употребяват точно за тази цел, а да се трансформират в облаги на доста стеснен кръг от хора. Както и да се огледа, това е неприемливо. Такова схващане към този момент е необятно публикувано в множеството страни в Европа. Организират си частни здравноосигурителни фондове, частни практики, частни лаборатории, частни лечебни заведения. Всичко се дава на самодейността на притежателите, настоящи като самостоятелни икономически субекти на свободния пазар на медицински услуги. Държавното опазване на здравето е напълно друго нещо - то е отвън пазара.
Разумното решение за опазването на здравето е основаването на всеобхватна, способена, дисциплинирана и икономична държавна здравна система, която да обезпечи в действителност безвъзмездна здравна помощ на всеки жител. Нещата са достигнали до такова състояние, че отлагането на построяването на държавната здравна система е съдбовно. Изпълнението на тази задача е мъчно, само че не е невероятно. Един стегнат екип, отпред с рационален и деятелен началник, може да го направи поетапно за 2-3 години, при изискване, че се преодолее съпротивата на извънредно мощните съперници.
В умозаключение - лирическо отклоняване: Държавната здравна система би трябвало да стане самобитен медал на бога Хипократ - общество на отдадени, отдадени и виновни.
Общопризнато е, че положението на здравната система е неприятно. От години се приказва за промени, подхващат се разнообразни ограничения, само че ситуацията става все по-лошо. Има явно някаква фундаментална причина, заради която всички опити да се реформира системата приключват с неуспех. Причината е, че системата - такава, каквато е, по принцип е неуправляема.
Система е обособена проведена общественост, която има конструкция, избрани взаимоотношения вътре, подчиненост, вътрешна дисциплинираност, характеристични величини, цели. Нищо такова няма в опазването на здравето. Ние имаме пазар на медицински услуги. Всички медицински звена - амбулатории, медицински центрове, лечебни заведения, лаборатории, аптеки и други, са търговски сдружения, а персоналните лекари са еднолични търговци. Те работят за облага на свободния пазар. Няма и не е допустима друга мотивация за техното държание.
Никой не може да анулира обективните закони на пазара. За да получат оптималната облага, притежателите подвигат цените на пътеките, подвигат цените на медикаментите, унищожават недоходоносните отделения в лечебните заведения и цели лечебни заведения, напущат дребните селища, поддържат ниски заплати на личния състав и прочие, само че това не са ли точно проблемите, които се опитваме да решим с административни ограничения.
Тези проблеми обаче с административни ограничения са нерешими. Никой не може да наложи на притежателите каквото и да е, тъй като те са самостоятелни търговци, а освен това и монополисти. По един или различен метод те реализират своята цел. Показва го нашият горчив опит. Съществуващият модел на опазването на здравето не работи. Единствената рационална смяна е основаването на всеобхватна, способена, дисциплинирана и икономична държавна здравна система.
Държавната здравна система (ДЗС) може да бъде основана на
стройна конструкция
от три типа здравни заведения: общински здравни центрове (ОЗЦ), периферни здравни пунктове (ПЗП) и районни многопрофилни лечебни заведения (РМБ). ОЗЦ е многопрофилна болница с поликлиника, родилно поделение, екип за незабавна помощ и аптека. Такива центрове се основават във всяка община. Те са базовите звена на системата. Медицинската помощ в дребните селища и кварталите на огромните градове се прави от периферни медицински пунктове (ПМП), които съгласно броя на популацията са: областен медицински пункт (РМП) - над 600 души; областен фелдшерски кабинет (РФК) - 200-600 души; медицински пост - под 200 души. Министерство на правосъдието се обслужва от локален жител, подготвен за предоставяне на първа помощ (пулс, температура, кръвно налягане, фрактура).
Всички ПМП ще разполагат със особено оборудвани коли за визити на пациентите в отдалечените селища, както и за превозването им до ОЗЦ при нужда. Във прогресивен ред страната се разделя на седем медицински района. В центровете на тези райони се основават мощни съвременни районни многопрофилни лечебни заведения (РМБ) със съответния брой кревати. На още по-високо национално равнище се провеждат няколко национални профилирани лечебни заведения (НСБ) по другите медицински специалности за най-квалифицирана здравна помощ. Към тях се насочват най-тежките случаи. Структурата на Държавно земеделско стопанство е в действителност действителната Национална здравна карта.
Държавната здравна система се построява като независимо юридическо лице, което работи без облага на правилото нон профит. Отделните структурни звена не се записват като юридически лица. Системата има
единна администрация
която се състои от Централна административна дирекция и административни служби в ОЗЦ, РМБ и НСБ. Всички административни действия се правят от административните звена под управлението на Централната административна дирекция. Основен принцип е медицинският личен състав в системата да не се занимава с каквито и да е административни въпроси и да се концентрира върху директната здравна процедура и повишението на своята подготовка. Ръководителят на Държавно земеделско стопанство е Главен доктор на републиката и се назначава от Народното събрание с безграничен период - до момента в който се оправя. Главният доктор сортира еднолично управителния екип на системата. Създава се Управителен съвет, който се занимава единствено с чисто медицински проблеми, зародили в системата. ОЗЦ, РМБ и НСБ се управляват от шефове. Ръководителите на отделения съставляват Директорски съвет, който разисква и взема решение единствено чисто медицинските проблеми на заведението. Административните въпроси се вземат решение от административните служби.
Държавно земеделско стопанство би трябвало да има лична осведомителна система. Сърцевината на осведомителната система е електронното здравно досие (ЕМД) на пациента. ЕМД се прави на всеки жител (ЕГН) на страната от момента на неговото раждане и се поддържа до неговата гибел. Вписват се по избран метод всички визити в звената на Държавно земеделско стопанство - дата, доктор, процедури (преглед, скопия, кръвно проучване и пр.), резултати, предписани медикаменти
Осигуряването на нужните фрагменти за естественото действие на системата е основен миг в ръководството й. Основният принцип е личното образование и подготовка на нужните лекари, фелдшери, медицински сестри, медицински секретарки и медицински помощници. Тази активност обгръща основаването на друг тип образователни здравни заведения в състава на Държавно земеделско стопанство (университет, колежи, курсове).
Особено внимание изисква болният въпрос за
възнагражденията на личния състав
При междинна заплата за страната 1000 лева, най-ниската заплата на лекарите би трябвало да бъде 3000 лева или 1500 евро. Максималните заплати за квалифицираните експерти и ръководители на отделения и структурни звена може да бъдат 5 пъти по високи от минималните заплати, т.е. 15 000 лева или 7500 евро. Лекарските заплати ще се движат в диапазона от 3000 лева до 15 000 лева, или междинната заплата в системата, заради преобладаването на по-ниските заплати, ще бъде към 6000 лева или 3000 евро. Това равнище на заплатите се доближава до европейското, каквато е задачата.
При учредяването на НЗОК през 1998 година касата е имала 600 млн. лева при население от 8,23 млн. души. Бюджетът й през 2018 година е бил 3,86 милиарда лева За 2020 година е гласуван бюджет от 4,7 милиарда лева Увеличението е с 1 милиарда лева Такава сума е задоволителна за издръжката на Държавно земеделско стопанство. Ако се одобри, че в Държавно земеделско стопанство от общо 25 000 лекари в страната ще работят 10 000, при междинна заплата от 6000 лева, годишният разход ще бъде 0,72 милиарда лева Нека се одобри още, че останалият личен състав ще бъде 4 пъти повече от лекарския състав, т.е 40 000. Техните заплати ще бъдат примерно половината от най-ниската лекарска заплата - 1500 лева, тогава годишно ще трябват още 720 млн. (0,72 милиарда лева.) Общо за заплати ще са нужни 1,2 милиарда лева Ако за всички останали настоящи разноски ще бъдат нужни два пъти повече средства, т.е. 2,4 милиарда лева, то годишно ще са нужни 3,6 милиарда лева
Има запас от 1,1 милиарда лева
Средствата, които в този момент се дават на НЗОК, би трябвало да се дават на Държавно земеделско стопанство. С тях Държавно земеделско стопанство би трябвало да обезпечи действително висококачествено и гратис лекуване с обезпечена досегаемост до лечебните заведения на всички жители. При подобен метод НЗОК с нейната извънредно тежка и безсмислена администрация става непотребна и следва да се закрие. Частните практики няма и не би трябвало да получават под никаква форма средства от държавния бюджет, т.е. държавна помощ.
По принцип, развиването на частното опазване на здравето се приветства. Проблемът е в това: възможно ли е огромна част от средствата, събрани от жителите, с цел да могат те да употребяват здравни услуги, когато се разболеят, да не се употребяват точно за тази цел, а да се трансформират в облаги на доста стеснен кръг от хора. Както и да се огледа, това е неприемливо. Такова схващане към този момент е необятно публикувано в множеството страни в Европа. Организират си частни здравноосигурителни фондове, частни практики, частни лаборатории, частни лечебни заведения. Всичко се дава на самодейността на притежателите, настоящи като самостоятелни икономически субекти на свободния пазар на медицински услуги. Държавното опазване на здравето е напълно друго нещо - то е отвън пазара.
Разумното решение за опазването на здравето е основаването на всеобхватна, способена, дисциплинирана и икономична държавна здравна система, която да обезпечи в действителност безвъзмездна здравна помощ на всеки жител. Нещата са достигнали до такова състояние, че отлагането на построяването на държавната здравна система е съдбовно. Изпълнението на тази задача е мъчно, само че не е невероятно. Един стегнат екип, отпред с рационален и деятелен началник, може да го направи поетапно за 2-3 години, при изискване, че се преодолее съпротивата на извънредно мощните съперници.
В умозаключение - лирическо отклоняване: Държавната здравна система би трябвало да стане самобитен медал на бога Хипократ - общество на отдадени, отдадени и виновни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ