Д-р Ървин Ялом определено знае как да съчетае в романите

Д-р Ървин Ялом несъмнено знае по какъв начин да съчетае в романите си научни обстоятелства, художествена небивалица и самостоятелен метод към всяка история. Толстой и Достоевски образуват психическите, философските и социологическите му възгледи. Благодарение на съветските класици открива дълбините и страховете в човешката душа.

Ървин Ялом е прочут като либерален интелектуалец и иконоборец. Удостоен е с Международната премия „ Зигмунд Фройд “ и с премията „ Оскар Пфистер “ за важен принос в психотерапията.

Истинската причина за страха от старостта, за тъгата от гибелта на непосредствен или от загубата на другар беше опасението, че няма кой да следи живота ти, ужасът да съществуваш без очевидци.

Познавам доста хора, които не се харесват, само че се пробват да се оправят със обстановката, като първо накарат другите да придобият високо мнение за тях. След това се покачва и личната им самокритика. Но това е илюзорно решение, това е покоряване на властта на другите.

Понякога учителите би трябвало да бъдат безмилостни. На хората би трябвало да им се насочат безмилостни послания, тъй като животът е безсърдечен и гибелта е безмилостна. Но може би това важи единствено за избран вид преподавател – пророка.

До истината се стига посредством обезверение и песимизъм, а не посредством детинското предпочитание едно нещо да бъде такова, какво то го желаеме!

Неверието обаче единствено по себе си е стресиращо! Само мощният може да го понесе. Знаете ли какъв е действителният проблем на един мъдрец? Истинският проблем е: какъв брой истина мога да понеса?

Не истината е свята, а търсенето на личната истина! Може ли да има по-свещен акт от себепознанието? А по какъв начин ще откриеш кой си какъв си без истината? Истинският избор, цялостният избор може да разцъфне единствено под лъчите на истината. Как другояче?

Съществува кардинално разделяне на човешките пътища – тези, които желаят душевно успокоение и благополучие, би трябвало да имат вяра, да се извърнат към религията, до момента в който тези, които желаят да преследват истината, би трябвало да изоставят спокойствието на разсъдъка и да посветят живота си на проучването.

Когато изоставим рационалното и стартираме да употребяваме по-низши начини за влияние върху индивида, в последна сметка получаваме един по-низш и по-повърхностен човек. Свещениците ни манипулират с извисяваща музика, карат ни да изглеждаме оскъдни в големите кораби и под внушителните куполи на църквите им, предизвикват склонността ни към послушание, оферират ни очакване в свръхестественото, предотвратяване от гибелта и даже величие. Но погледнете цената, която плащаме – религиозно иго, респект към слабостта, застой, ненавист към тялото, към насладата и към света, в който живеем. Не, не можем да употребяваме тези успокоителни антихуманни способи! Трябва да намерим по-добри способи да подсилим качествата на разсъдъка ни.

Враговете на истината не са лъжите, а убежденията.

Съществува пропаст, голяма пропаст сред това да си дадеш сметка за нещо посредством мозъка си и да го усетиш с страстите си.

Запитайте се за какво всички велики философи са мрачни. Задайте си въпроса: „ Кои са уверените в себе си, спокойните и постоянно жизнерадостните? “ Ще ви кажа отговора: единствено които са със замъглено зрение – простите хора и децата!

Освободете въображението си за един умствен опит! Представете си по какъв начин някакъв дявол ви споделя, че този живот, който живеете в този момент и който сте живели в предишното, ще би трябвало да го изживеете още един път, както и още безчет пъти. И в него няма да се случи нищо ново, а всяко страдалчество и всяка наслада, и всичко неизразимо малко или огромно в живота ви ще се повтори, всичко в същия ред и поредност.

Представете си по какъв начин безконечният песъчлив часовник на живота се обръща още веднъж и още веднъж, и още веднъж. И всякога с него се обръщаме и вие, и аз – елементарните песъчинки, каквито в действителност сме.

Помислете си за безкрайността. Погледнете зад себе си – представете си, че гледате безпределно надалеч в предишното. Времето се разтегля обратно във вечността. И в случай че времето се простира безкрайното обратно, не би трябвало ли всичко, което може да се случи, към този момент да се е случило? Не би трябвало ли всичко, което става в този момент, да е ставало по същия метод и преди? Каквото минава отсам, не би трябвало ли да е прекосявало и преди?  А времето, което се разтегля безпределно обратно, не би трябвало ли също по този начин да се разтегля и безпределно напред? Не би трябвало ли тогава и ние в този миг, във всеки един миг, да се повтаряме постоянно?

Помислете за времето, което постоянно го е имало, което се простира обратно завинаги. В такава времева безконечност не би трябвало ли комбинациите от събития, съставляващи света, да са се повтаряли безчет пъти?

Вечната повторяемост значи, че всякога, когато избирате едно деяние, вие го избирате за цялата безкрайност. Това се отнася и до всяко деяние, което не сте подхванали, до всяка мъртвородена мисъл, както и до всяка отхвърлена опция. И неизживеният живот ще остане да напира вътре във вас, ще остане непреживян през цялата безкрайност. И подценяваният глас на вашето схващане ще вика нечут во веки веков.

Животът в никакъв случай не би трябвало да се трансформира или претрупва с вярата за някакъв различен живот в бъдеще. Това, което е безсмъртно, е този живот, този миг. Няма живот след гибелта, няма цел, към която този живот да ни придвижва, няма апокалиптичен арбитражен съд, нито присъда. Този миг съществува вечно и вие, самичък, сте единствената си аудитория.

Аз обичам това, което ни кара да бъдем по-големи от това, което сме!

Всеки човек има личната си гибел. И всеки би трябвало да я реализира по своему. Може би – единствено може би – съществува право, посредством което можем да отнемем човешки живот. Но не съществува право, посредством което можем да отнемем нечия гибел.

Да умираш е мъчно. Винаги съм чувствал, че последната премия за умиращия е, че няма да умира в никакъв случай към този момент.

Умът е фен на тъмните пътечки и подземията.

Проблемът не е в това, че сексът съществува, а в това, че поради него изчезва нещо друго. Нещо по-ценно, извънредно по-ценно! Похотта, възбудата, сладострастието – това са робии! Хората от простолюдието живеят живота си като свиня, които се хранят от коритото на похотта.

Не би трябвало да се основават деца, до момента в който човек не се е построил и не е подготвен да основава създатели. Погрешно е да правиш деца от нужда, неправилно е да ползваш едно дете, с цел да заглушиш самотата си, неправилно е да намираш смисъл в живота посредством възпроизвеждането на свое копие. Също по този начин неправилно е да се стремиш към величие, като изстрелваш ембриони в бъдещето – като че ли спермата ти носи твоето схващане!

Снимки: cls.unc.edu, YouTube