ДНК – кодът на живота
Д езоксирибонуклеиновата киселина, по-известна със съкращението ДНК, е един от главните градивни детайли на живите организми. В нея се съдържат генетичните данни на всяка една клетъчна форма на живот.
ДНК постоянно е сравнявана с стратегия или рецепта, защото в нея могат да бъдат открити инструкциите за конструирането на останалите клетъчни съставни елементи, като белтъците и молекулите на РНК (Рибонуклеинова киселина).
How your DNA test could be used in unanticipated ways
— Bloomberg (@business)
Нейната конструкция е по-нестабилна и по-лесно разрушима от тази на ДНК. Основната ѝ функционалност е копирането на генетична информация от ДНК и превеждането ѝ в белтъци).
ДНК е изолирана за пръв път през 1869 година от швейцарския биолог Фридрих Мишнер.
Едва през 1943 година обаче канадско-американски екип, включващ учените Осуалд Ейвъри, Колин Маклауд и Маклин Маккарти, потвърдил, че ДНК придвижва генетична информация (дотогава се считало, че тази функционалност извършват белтъците).
Структурата на ДНК пък е открита през 1953 година от Джеймс Уотсън и Франсис Крик.
Човешкият геном беше изцяло декодиран през 2003 година
Това стана в границите на интернационална изследователска стратегия, почнала през 1990 година Мащабното изследване потвърди, че ние споделяме 99,9 % обща ДНК с останалите хора, т.е. това, което ни прави неповторими, се крие в останалия 0,1 %.
Всеизвестен факт е, че към 96 % от нашата ДНК е идентична с тази на шимпанзетата и маймуните бонобо.
Но това надалеч не е единственият тип, с който си приличаме. Може да ви прозвучи изненадващо, само че на равнище ДНК имаме подобие от 90 % с котките, 85 % с мишките, 80 % с кравите, 60 % с кокошките и към 40 % с… бананите.
ДНК постоянно е наричана „ молекулата на наследствеността “, само че това не е правилно определение.
Парчетата ДНК, както си ги показват множеството хора, в действителност не са единични молекули. Те са двойки молекули, които се преплитат като лиани, образувайки двойна серпантина.
The fact that both proteins and DNA are ordered modular chains does not just reflect the ease with which such molecules can be made. It is also what makes possible the single most important thing anyone needs to know about molecular biology
— The Economist (@TheEconomist)
Размерът на човешкия геном е в действителност впечатляващ.
Ако някак си съумеете да свържете всички ДНК молекули в една непрекъсната нишка, тя ще може да измине дистанцията от Земята до Слънцето (което е почти 150 млн. км.) и назад цели 600 пъти. Ако пък пишете по 60 думи в минута по осем часа дневно, ще са ви нужни към 50 години, с цел да изпишете човешкия геном.
Някои вируси разполагат с неспирална и едноверижна ДНК.
Учените означават, че те мутират относително по-често и се приспособяват по-лесно към промени. Впечатляващ факт е, че резервират способността си за репликация даже при температура от 60 градуса по Целзий в продължение на към половин час. Тези така наречен парвовируси предизвикват болести най-вече при животните. През 1975 година първият човешки патоген от тази група – парвовирус B19, бил открит при проучване на дарена кръв. Днес се знае, че той е публикуван в международен мащаб и визира деца на възраст сред 2 и 15 години. Не е изключително инфектиран и не всяко лице, изложено на вируса, се разболява.
ДНК кодира генетичната информация благодарение на четири градивни детайла, наречени бази: аденин, тимин, гуанин и цитозин.
Важна детайлност е, че всяка от тях може да се свърже сполучливо единствено с една от останалите три бази.
По тази причина репликацията на ДНК се реализира посредством разделянето на двете влакна с елементарни химически реакции и основаването на втора половина на получената единична верига посредством потапянето ѝ в специфична „ чорба “, съдържаща всичките четири бази.
Parents undergoing IVF are having embryos genetically tested—and picking the ones that are "healthier "
— Bloomberg (@business)
Подредбата на базите в съществуващата верига дефинира с кои от останалите три ще се свържат те, а това води до основаването на тъкмо копие на истинската ДНК.
Настъпването на някаква смяна в ДНК се назовава разновидност.
Подобни промени се случват хиляди пъти в границите на едно денонощие, а аргументите за тях са разнообразни – от излагане на ултравиолетова светлина до неточности в процеса по прекопирване.
Клетките обаче имат толкоз доста механизми за отбрана и възобновяване, че множеството разновидности изчезват бързо.
Някои въпреки всичко остават и могат да причинят тежки заболявания – като рак, да вземем за пример. Други разновидности могат да се окажат потребни и да оказват помощ на даден тип да се приспособи по-лесно към изискванията за живот в заобикалящата го среда.
Почти всички кафези в човешкото тяло имат ДНК.
Изключение вършат алените кръвни телца (еритроцитите). Трябва да се означи, че в началото те имат ДНК, само че я губят в процеса на развиването си, защото унищожават своите ядра.
Организъм, който разполага с два разнообразни ДНК профила, се назовава фантазия.
Подобни случаи са доста редки. Това може да се случи при трансплантация на костен мозък или в случай че при бременност с близнаци единият зародиш загине и част от неговите кафези бъдат всмукани от другия.
‘Genetic fossil’: intact DNA from woman who lived 7,200 years ago discovered in Indonesia
— The Guardian (@guardian)
Не е ясно в каква част от продължаващата към този момент близо 4 милиарда години история на живота ДНК е изпълнявала функционалността на „ страж “ на генетичната информация.
Според някои учени, най-ранните организми са си предавали тази информация благодарение на РНК. Проблемът е, че не съществуват никакви директни свидетелства за античните генетични системи.
Възстановяването на ДНК от множеството фосили е невероятно, защото тя може да оцелее в околната среда към един милион години (съществуват изказвания, че са открити по-стари ДНК, само че те не са публично приети и са обект на разпалени спорове).
Това, за жалост на мнозина, значи, че шансът някой ден да бъде клониран същински динозавър е съвсем нулев.
Вижте още:
ДНК постоянно е сравнявана с стратегия или рецепта, защото в нея могат да бъдат открити инструкциите за конструирането на останалите клетъчни съставни елементи, като белтъците и молекулите на РНК (Рибонуклеинова киселина).
How your DNA test could be used in unanticipated ways
— Bloomberg (@business)
Нейната конструкция е по-нестабилна и по-лесно разрушима от тази на ДНК. Основната ѝ функционалност е копирането на генетична информация от ДНК и превеждането ѝ в белтъци).
ДНК е изолирана за пръв път през 1869 година от швейцарския биолог Фридрих Мишнер.
Едва през 1943 година обаче канадско-американски екип, включващ учените Осуалд Ейвъри, Колин Маклауд и Маклин Маккарти, потвърдил, че ДНК придвижва генетична информация (дотогава се считало, че тази функционалност извършват белтъците).
Структурата на ДНК пък е открита през 1953 година от Джеймс Уотсън и Франсис Крик.
Човешкият геном беше изцяло декодиран през 2003 година
Това стана в границите на интернационална изследователска стратегия, почнала през 1990 година Мащабното изследване потвърди, че ние споделяме 99,9 % обща ДНК с останалите хора, т.е. това, което ни прави неповторими, се крие в останалия 0,1 %.
Всеизвестен факт е, че към 96 % от нашата ДНК е идентична с тази на шимпанзетата и маймуните бонобо.
Но това надалеч не е единственият тип, с който си приличаме. Може да ви прозвучи изненадващо, само че на равнище ДНК имаме подобие от 90 % с котките, 85 % с мишките, 80 % с кравите, 60 % с кокошките и към 40 % с… бананите.
ДНК постоянно е наричана „ молекулата на наследствеността “, само че това не е правилно определение.
Парчетата ДНК, както си ги показват множеството хора, в действителност не са единични молекули. Те са двойки молекули, които се преплитат като лиани, образувайки двойна серпантина.
The fact that both proteins and DNA are ordered modular chains does not just reflect the ease with which such molecules can be made. It is also what makes possible the single most important thing anyone needs to know about molecular biology
— The Economist (@TheEconomist)
Размерът на човешкия геном е в действителност впечатляващ.
Ако някак си съумеете да свържете всички ДНК молекули в една непрекъсната нишка, тя ще може да измине дистанцията от Земята до Слънцето (което е почти 150 млн. км.) и назад цели 600 пъти. Ако пък пишете по 60 думи в минута по осем часа дневно, ще са ви нужни към 50 години, с цел да изпишете човешкия геном.
Някои вируси разполагат с неспирална и едноверижна ДНК.
Учените означават, че те мутират относително по-често и се приспособяват по-лесно към промени. Впечатляващ факт е, че резервират способността си за репликация даже при температура от 60 градуса по Целзий в продължение на към половин час. Тези така наречен парвовируси предизвикват болести най-вече при животните. През 1975 година първият човешки патоген от тази група – парвовирус B19, бил открит при проучване на дарена кръв. Днес се знае, че той е публикуван в международен мащаб и визира деца на възраст сред 2 и 15 години. Не е изключително инфектиран и не всяко лице, изложено на вируса, се разболява.
ДНК кодира генетичната информация благодарение на четири градивни детайла, наречени бази: аденин, тимин, гуанин и цитозин.
Важна детайлност е, че всяка от тях може да се свърже сполучливо единствено с една от останалите три бази.
По тази причина репликацията на ДНК се реализира посредством разделянето на двете влакна с елементарни химически реакции и основаването на втора половина на получената единична верига посредством потапянето ѝ в специфична „ чорба “, съдържаща всичките четири бази.
Parents undergoing IVF are having embryos genetically tested—and picking the ones that are "healthier "
— Bloomberg (@business)
Подредбата на базите в съществуващата верига дефинира с кои от останалите три ще се свържат те, а това води до основаването на тъкмо копие на истинската ДНК.
Настъпването на някаква смяна в ДНК се назовава разновидност.
Подобни промени се случват хиляди пъти в границите на едно денонощие, а аргументите за тях са разнообразни – от излагане на ултравиолетова светлина до неточности в процеса по прекопирване.
Клетките обаче имат толкоз доста механизми за отбрана и възобновяване, че множеството разновидности изчезват бързо.
Някои въпреки всичко остават и могат да причинят тежки заболявания – като рак, да вземем за пример. Други разновидности могат да се окажат потребни и да оказват помощ на даден тип да се приспособи по-лесно към изискванията за живот в заобикалящата го среда.
Почти всички кафези в човешкото тяло имат ДНК.
Изключение вършат алените кръвни телца (еритроцитите). Трябва да се означи, че в началото те имат ДНК, само че я губят в процеса на развиването си, защото унищожават своите ядра.
Организъм, който разполага с два разнообразни ДНК профила, се назовава фантазия.
Подобни случаи са доста редки. Това може да се случи при трансплантация на костен мозък или в случай че при бременност с близнаци единият зародиш загине и част от неговите кафези бъдат всмукани от другия.
‘Genetic fossil’: intact DNA from woman who lived 7,200 years ago discovered in Indonesia
— The Guardian (@guardian)
Не е ясно в каква част от продължаващата към този момент близо 4 милиарда години история на живота ДНК е изпълнявала функционалността на „ страж “ на генетичната информация.
Според някои учени, най-ранните организми са си предавали тази информация благодарение на РНК. Проблемът е, че не съществуват никакви директни свидетелства за античните генетични системи.
Възстановяването на ДНК от множеството фосили е невероятно, защото тя може да оцелее в околната среда към един милион години (съществуват изказвания, че са открити по-стари ДНК, само че те не са публично приети и са обект на разпалени спорове).
Това, за жалост на мнозина, значи, че шансът някой ден да бъде клониран същински динозавър е съвсем нулев.
Вижте още:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ