COVID-19 вече е третата по значимост причина за смъртността у ...

COVID-19 вече е третата по значимост причина за смъртността у

Продължителността на живота е намаляла с 3 месеца заради COVID-19

COVID-19 към този момент е третата по значителност причина за смъртността у нас след сърдечно-съдовите и раковите болести. Заради пандемията предстоящата дълготрайност на живота е намаляла с 3 месеца и евентуално ще продължи да се утежнява. Най-потърпевши са жителите в област Видин, където пандемията е съкратила продължителността на живота с към година и два месеца.

Данните бяха обявени по време на представянето на обичайното проучването на Института за пазарна стопанска система за развиването районите в страната. За 2020 година фокусът на проучването е опазването на здравето в другите области. Показателят, който проучва ИПИ, демонстрира предстоящата дълготрайност на живота при раждане, като Национален статистически институт го мери на тригодишни срокове. В случая се съпоставят годините 2018-2020 по отношение на 2017-2019. Реалната дълготрайност на живота - какъв брой приблизително живеят българите, беше покосена още по-значително от пандемията - съгласно разбора на първата година на пандемията, осъществен от Центъра за публично здраве, тя е намаляла с година и половина.

" Здравеопазването се трансформира в главен проблем за стопанската система на страната ", уточни Зорница Славова от ИПИ. На базата на няколко индикатора - брой лекари, лечебни заведения, болнични кревати и минали заболели за лечения и смъртност, специалистите от института са класирали достъпа и качеството на опазването на здравето в обособените области. Според това изследване столицата, Плевен и Кюстендил попадат в групата на областите с много положително опазване на здравето, до момента в който на другия полюс са Хасково, Велико Търново, Сливен и Силистра.

През първата пандемична 2020 година междинният брой на болничните кревати в страната се е нараснал до 55 на 10 000 души население. За съпоставяне преди десетина години този индикатор е бил 40 на 10 000 души.

Най-голям брой болнични кревати по отношение на популацията има Плевен - 99 на 10 000 души и Пловдив - 81, до момента в който най-зле е ситуацията в Перник, Добрич и Шумен, само че това може да се изясни с близостта им до по-големите градове като София и Варна, където са съсредоточени и максимален брой многопрофилни и профилирани лечебни заведения.

На фона на увеличаващите болнични кревати се регистрира голям спад на броя на лекарите през последното десетилетие - общопрактикуващи и експерти. Средно за страната на 10 000 души население се падат 5.8 общопрактикуващи лекари. Отново Плевен държи състезание с 9 лекари на 10 000 души население, до момента в който Кърджали е на последно място с трима лекари на 10 000 поданици. Доброто показване на Плевен се дължи на медицинския университет в него и съпътстващите го лечебни заведения.

Неравномерно разпределени са лекарите-специалисти - те са съсредоточени в градовете с медицински университети и развити профилирани клиники. Най-многобройни са кардиолозите - 1800 към 2020 година, а минимум инфекционистите - 200.

Плевен, София, Монтана водят по брой минали заболели за лекуване поданици на съответната област през 2020 година - малко над 200 души на 1000 души население. Заболеваемостта от COVID-19 обаче е най-висока в тези области, в които гъстотата на популацията е най-висока. Затова на челни позиции наред със столицата (41 души на 1000) излизат Габрово, Кюстендил и Благоевград - сред 34 и 38  на 1000 души през предходната година, при междинни за страната  29 болни на  1000. Смъртността от COVID-19 през предходната година е била най-висока в Благоевград - 10% от общата смъртност, следван от Пловдив, Смолян, Силистра, София и Русе с над 8%.

 

Източник: segabg.com