Мнения Daily - Отрича ли БСП поуките на Европа от двете световни войни
© Юлия Лазарова Това, че се покаяхте за Народния съд - добре. Но махнете и изречението за Ньойския контракт. Още по тематиката
Мнения Daily - Борисов е на прага на екзистенциален избор
И още: Що е то патриот; Страх, безумен боязън
13 фев 2018
Мнения Daily - Луната спи, а някой краде...
И още: Европейските институции да реагират на заканите на вицепремиера Симеонов; Как да се разграничиш от себе с
12 фев 2018 Ляво на ръб
Отрича ли Българска социалистическа партия поуките на Европа от двете международни войни
От коментар на Любен Обретенов за " Клуб Z "
Българска социалистическа партия създаде голям скандал през вчерашния ден, публикувайки декларация, в която се споделяше, че " Народният съд от 1945 година е едно належащо и неизбежно военновременно правораздаване ". По-късно този израз тихомълком бе заличен. В редактирания вид на декларацията обаче към момента може да се прочете следното изречение: " Ние, социалистите, и през днешния ден сме уверени, че решенията, които постанова Ньойският контракт на България, са неприемливи и имат пагубни последствия за Отечеството ни. Но те не са инцидентни и имат своите учредения. "
Това повдига няколко значими въпроса.
1. Какви тъкмо съгласно Българска социалистическа партия са основанията, съгласно които България е толкоз грубо осъдена след Първата международна война? Да напомним - тогава дефинитивно губим изход на Бяло море, както и Южна Добруджа, която съумяваме да си върнем през 1940 година
2. Дали пък социалистите не мислят, че Първата международна война е прогресивно събитие за човечеството, защото тя значително е помогнала на болшевиките да извършат преврата в Русия?
Третият въпрос в действителност е може би най-важният, тъй като касае сегашното, а и бъдещето. Той обаче допуска известно пояснение. Ньойският контракт от 1919 година е част от така наречен Версайска система от мирни контракти. С тези контракти спечелилите в Първата международна война се разправят грубо с победените и ги подлагат на невиждано оскърбление.
Още при подписването представителите на Германия декларират, че това не е кротичък контракт, а помирение за 20 години. Така и става - през 1939 година избухва Втората международна война. Когато се е създавала Версайската система, Хитлер е бил никому незнаен ефрейтор и несъвършен художник. Причините за неговия предстоящ политически триумф в Германия се коренят точно в тази система от мирни контракти, които са по-скоро помирение за 20 години.
В края на Втората международна война същите тези спечелили демонстрират, че са си взели поука. И стартират да работят за обединяването на Европа за премахването на напреженията, довели до двете международни войни. В резултат на това в последна сметка е основан Европейският съюз. И в този смисъл:
3. Отрича ли Българска социалистическа партия поуките на Европа от двете международни войни? Какво избира Българска социалистическа партия - Европейски Съюз, който обезпечава мир в Европа, или раздробяване на Европейски Съюз, което работи за ползите на една велика мощ, намираща се на североизток от нас?
Другарки и приятели, това, че се покаяхте за Народния съд - добре. Но махнете и изречението за Ньойския контракт. В противоположен случай за следващ път потвърждавате, че сте всичко друго, само че не и българска партия, която работи за ползите на България.
----------- Милитаризацията в спокойно време почва не с същински, а с медийни бомби.
Войната е мир
Политиката стартира да се милитаризира
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Николай Дойчинов
Нещо се случи. Няма боен спор, а медийните нрави се брутализираха до степен, която припомня 1950-те. Расизъм, реваншизъм, анархизъм, тайни ужаси, врагове на всички места. Нервите са опънати до прекаленост и едно нахлуване с кухненски нож от невменяем човек над минувачи в Лондон безусловно ражда умозаключения за залеза на западната цивилизация.
Първата причина е внезапното разширение на медийния пазар. Размножаването на осведомителните канали доближи до пароксизъм с цифровия поврат, който трансформира в медия всеки един от нас. Да наддаваш в радикализма е несъмнено метод да се бориш за внимание. Без скандал през днешния ден мъчно си пробиват път нови гласове, камо ли политически планове. Така е било и с авангардното изкуство, в ерата на интернет всеки е авангардист.
Втората е във възхода на популизма - замяна на рационално дефинирани проблеми с прочувствени дразнения към това от какво се гордеем и кой ни наскърбява, по какъв начин да забраним гей браковете и да разрушим комунистически монумент. Тук поставям и външната политика, която внезапно навлезе в електоралните диспути освен у нас, тъй като в спокойно време интернационалните събития са по-скоро медиен театър.
Културните войни отклоняват вниманието от неуместни за властта тематики, само че са и безвреден терен за буйни групирания и прегрупирания. Все по-трудно е да кажем коя политика е лява, и коя дясна. Знаем обаче, че едните ще наругаят едно, другите - друго и незабавно ще ги разпознаем.
Но вижте, в случай че беше единствено до пошло пъчене, единствено до фалшификациите и небивалиците, с които да се печелят избори – нямаше да си заслужава чак такова внимание. Ожесточаването на нравите е знак за нещо надалеч по-опасно: политиката стартира да се милитаризира. Използвам тази мощна дума - уповавам се към момента метафорично! - с цел да посоча наклонността да се чертаят граници, да се подвигат стени, да се разделяме на другари от врагове.
В спокойно време политиката е изкуството на компромиса. В общо място е се е трансформирало разбирането, че комерсиалният продан обвързва страните една с друга и прави споровете по-малко евентуални (либералният френски икономист от 19 в. Фредерик Бастиа написа: " Където стоките не пресичат границите, ще ги пресекат бойците " ). Новата радикализация на политици и оратори, търсещи бърза изява, стартира с милитаризация на езика, само че не стопира там. И напълно разумно стилът на ръководство стартира да се брутализира. Наместо да се търси единодушие за трайно решение на проблемите, споровете се изострят целеустремено, тъй като точно те са хранителната среда на новите политически артисти.
Новата брутализация несъмнено не наподобява на онази от първата половина на ХХ век: мястото на екзалтираните маси са заели мрежи от също по този начин екзалтирани, единствено че самотни консуматори. Но опасността е към този момент забележима, милитаризмът от метафора се трансформира в действителност в Украйна, Сирия, може би скоро Корея – на всички места се търси радикалният ход, конфликтът, опасността, възбраната. Помните по какъв начин се ръководи обществото на Океания от " 1984 " – перманентна война, аргументите на която към този момент всички са забравили; непрестанно се случват някакви терористични офанзиви, които подозираме, че е провел самият режим – задачата е да се поддържа изключителното състояние. Милитаризацията в спокойно време почва не с същински, а с медийни бомби: тя трансформира мисълта в пропагандна машина, думите - в тояги, медиите - в бухалки.
---------- Нито едно наше държавно управление до момента не е отстъпвало на този напън.
Национална сигурност
Посяга ли Русия към българската оръжейна промишленост
От коментар на някогашния боен министър Бойко Ноев
Фотограф: Анелия Николова
Зачестяват индикациите, че държавното управление договаря с Русия за признание на нейно право на надзор върху българската оръжейна промишленост. Или по-точно, приготвя се междуправителствено " Споразумение сред Република България и Руската федерация за урегулиране на връзките по отношение на производството на въоръжение, военна техника и аварийни елементи за тях, според междуправителствените съглашения сред Народна република България и Съюз на съветските социалистически републики ", известно в резюме като " Споразумение по лицензите ".
Черно на бяло, в член 1 на съветския план за такова Споразумение се упорства за следното, откъс: " Българската страна приключва производството на въоръжения, военна техника и аварийни елементи за нея, по лицензите, които са предадени на Народна Република България от някогашния Съюз на съветските социалистически републики в границите на междуправителствените съглашения по приложения към сегашното Споразумение лист. " По нататък в текста се упорства България да желае документално позволение от Русия за всеки експорт за трети страни на военна продукция, която има каквото и да било отношение към въпросните съглашения отпреди 1989 година
Казано в резюме - Русия още веднъж търси надзор над оръжейната ни промишленост - нещо за което тя упорства с друга активност към този момент повече от 15 години. Нито едно българско държавно управление до момента не е отстъпвало на този напън, като до наскоро въпросът на практика е бил свален от дневния ред на двустранните връзки.
Историята на тези връзки минава през редица преговорни цикли в границите на българо-руската Междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо съдействие и разнообразни работни групи. По главния въпрос - имат ли учредения съветските искания за надзор над нашата военна промишленост позициите на двете страни са били диаметрално противоположни. Може би до момента.
Досега България в никакъв случай не е позволила компромис, даже намек за признание на тези искания.
Първо, тъй като въпросните съглашения са де факто мъртви заради систематичното им нарушение, преди време от Съюз на съветските социалистически републики, а след това и от Руската Федерация до тяхното фактическо, едностранно и цялостно преустановяване от съветска страна през 1996 година, което, с изключение на всичко друго, е довело до вреди за България (по някои оценки над 2 милиарда долара).
Второ, заради липса на каквито и да било правни учредения за признание на патентни права и отбрана на интелектуалната благосъстоятелност по въпросните съглашения.
Трето, тъй като българските производители през годините са вкарвали промени и усъвършенствания на истинските мостри, въз основата на нови технологии и материали. Редица произведения към този момент нямат съвсем нищо общо с първообразите си от руско време.
Четвърто, само че не последно - липса на правни учредения съветската страна да бъде считана за единствен приемник по тези въпроси след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Нито една страна от някогашния Варшавски контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ не е позволила сходни полемики, камо ли да признае сходни права на Русия. Не ги е позволила и Сърбия, най-близкият съдружник на Русия в Европа.
Интересното е дали днешните ръководещи си дават сметка за вероятните последици от отварянето на тази " кутия на Пандора " в българо-руските връзки и за вредите, до които това би довело. По покана на държавното управление в околните дни се чака среща с ръководителите на главните военнопромишлени предприятия за разискване на гореспоменатото " Споразумение по лицензите ". За тези ръководители, за техните хиляди служащи и чиновници денят на истината скоро следва. Предстои да схванат истината и по-широките публични кръгове, които по никакъв начин не са безразлични накъде ръководещите водят България.
Мнения Daily - Борисов е на прага на екзистенциален избор
И още: Що е то патриот; Страх, безумен боязън
13 фев 2018
Мнения Daily - Луната спи, а някой краде...
И още: Европейските институции да реагират на заканите на вицепремиера Симеонов; Как да се разграничиш от себе с
12 фев 2018 Ляво на ръб
Отрича ли Българска социалистическа партия поуките на Европа от двете международни войни
От коментар на Любен Обретенов за " Клуб Z "
Българска социалистическа партия създаде голям скандал през вчерашния ден, публикувайки декларация, в която се споделяше, че " Народният съд от 1945 година е едно належащо и неизбежно военновременно правораздаване ". По-късно този израз тихомълком бе заличен. В редактирания вид на декларацията обаче към момента може да се прочете следното изречение: " Ние, социалистите, и през днешния ден сме уверени, че решенията, които постанова Ньойският контракт на България, са неприемливи и имат пагубни последствия за Отечеството ни. Но те не са инцидентни и имат своите учредения. "
Това повдига няколко значими въпроса.
1. Какви тъкмо съгласно Българска социалистическа партия са основанията, съгласно които България е толкоз грубо осъдена след Първата международна война? Да напомним - тогава дефинитивно губим изход на Бяло море, както и Южна Добруджа, която съумяваме да си върнем през 1940 година
2. Дали пък социалистите не мислят, че Първата международна война е прогресивно събитие за човечеството, защото тя значително е помогнала на болшевиките да извършат преврата в Русия?
Третият въпрос в действителност е може би най-важният, тъй като касае сегашното, а и бъдещето. Той обаче допуска известно пояснение. Ньойският контракт от 1919 година е част от така наречен Версайска система от мирни контракти. С тези контракти спечелилите в Първата международна война се разправят грубо с победените и ги подлагат на невиждано оскърбление.
Още при подписването представителите на Германия декларират, че това не е кротичък контракт, а помирение за 20 години. Така и става - през 1939 година избухва Втората международна война. Когато се е създавала Версайската система, Хитлер е бил никому незнаен ефрейтор и несъвършен художник. Причините за неговия предстоящ политически триумф в Германия се коренят точно в тази система от мирни контракти, които са по-скоро помирение за 20 години.
В края на Втората международна война същите тези спечелили демонстрират, че са си взели поука. И стартират да работят за обединяването на Европа за премахването на напреженията, довели до двете международни войни. В резултат на това в последна сметка е основан Европейският съюз. И в този смисъл:
3. Отрича ли Българска социалистическа партия поуките на Европа от двете международни войни? Какво избира Българска социалистическа партия - Европейски Съюз, който обезпечава мир в Европа, или раздробяване на Европейски Съюз, което работи за ползите на една велика мощ, намираща се на североизток от нас?
Другарки и приятели, това, че се покаяхте за Народния съд - добре. Но махнете и изречението за Ньойския контракт. В противоположен случай за следващ път потвърждавате, че сте всичко друго, само че не и българска партия, която работи за ползите на България.
----------- Милитаризацията в спокойно време почва не с същински, а с медийни бомби.
Войната е мир
Политиката стартира да се милитаризира
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Николай Дойчинов
Нещо се случи. Няма боен спор, а медийните нрави се брутализираха до степен, която припомня 1950-те. Расизъм, реваншизъм, анархизъм, тайни ужаси, врагове на всички места. Нервите са опънати до прекаленост и едно нахлуване с кухненски нож от невменяем човек над минувачи в Лондон безусловно ражда умозаключения за залеза на западната цивилизация.
Първата причина е внезапното разширение на медийния пазар. Размножаването на осведомителните канали доближи до пароксизъм с цифровия поврат, който трансформира в медия всеки един от нас. Да наддаваш в радикализма е несъмнено метод да се бориш за внимание. Без скандал през днешния ден мъчно си пробиват път нови гласове, камо ли политически планове. Така е било и с авангардното изкуство, в ерата на интернет всеки е авангардист.
Втората е във възхода на популизма - замяна на рационално дефинирани проблеми с прочувствени дразнения към това от какво се гордеем и кой ни наскърбява, по какъв начин да забраним гей браковете и да разрушим комунистически монумент. Тук поставям и външната политика, която внезапно навлезе в електоралните диспути освен у нас, тъй като в спокойно време интернационалните събития са по-скоро медиен театър.
Културните войни отклоняват вниманието от неуместни за властта тематики, само че са и безвреден терен за буйни групирания и прегрупирания. Все по-трудно е да кажем коя политика е лява, и коя дясна. Знаем обаче, че едните ще наругаят едно, другите - друго и незабавно ще ги разпознаем.
Но вижте, в случай че беше единствено до пошло пъчене, единствено до фалшификациите и небивалиците, с които да се печелят избори – нямаше да си заслужава чак такова внимание. Ожесточаването на нравите е знак за нещо надалеч по-опасно: политиката стартира да се милитаризира. Използвам тази мощна дума - уповавам се към момента метафорично! - с цел да посоча наклонността да се чертаят граници, да се подвигат стени, да се разделяме на другари от врагове.
В спокойно време политиката е изкуството на компромиса. В общо място е се е трансформирало разбирането, че комерсиалният продан обвързва страните една с друга и прави споровете по-малко евентуални (либералният френски икономист от 19 в. Фредерик Бастиа написа: " Където стоките не пресичат границите, ще ги пресекат бойците " ). Новата радикализация на политици и оратори, търсещи бърза изява, стартира с милитаризация на езика, само че не стопира там. И напълно разумно стилът на ръководство стартира да се брутализира. Наместо да се търси единодушие за трайно решение на проблемите, споровете се изострят целеустремено, тъй като точно те са хранителната среда на новите политически артисти.
Новата брутализация несъмнено не наподобява на онази от първата половина на ХХ век: мястото на екзалтираните маси са заели мрежи от също по този начин екзалтирани, единствено че самотни консуматори. Но опасността е към този момент забележима, милитаризмът от метафора се трансформира в действителност в Украйна, Сирия, може би скоро Корея – на всички места се търси радикалният ход, конфликтът, опасността, възбраната. Помните по какъв начин се ръководи обществото на Океания от " 1984 " – перманентна война, аргументите на която към този момент всички са забравили; непрестанно се случват някакви терористични офанзиви, които подозираме, че е провел самият режим – задачата е да се поддържа изключителното състояние. Милитаризацията в спокойно време почва не с същински, а с медийни бомби: тя трансформира мисълта в пропагандна машина, думите - в тояги, медиите - в бухалки.
---------- Нито едно наше държавно управление до момента не е отстъпвало на този напън.
Национална сигурност
Посяга ли Русия към българската оръжейна промишленост
От коментар на някогашния боен министър Бойко Ноев
Фотограф: Анелия Николова
Зачестяват индикациите, че държавното управление договаря с Русия за признание на нейно право на надзор върху българската оръжейна промишленост. Или по-точно, приготвя се междуправителствено " Споразумение сред Република България и Руската федерация за урегулиране на връзките по отношение на производството на въоръжение, военна техника и аварийни елементи за тях, според междуправителствените съглашения сред Народна република България и Съюз на съветските социалистически републики ", известно в резюме като " Споразумение по лицензите ".
Черно на бяло, в член 1 на съветския план за такова Споразумение се упорства за следното, откъс: " Българската страна приключва производството на въоръжения, военна техника и аварийни елементи за нея, по лицензите, които са предадени на Народна Република България от някогашния Съюз на съветските социалистически републики в границите на междуправителствените съглашения по приложения към сегашното Споразумение лист. " По нататък в текста се упорства България да желае документално позволение от Русия за всеки експорт за трети страни на военна продукция, която има каквото и да било отношение към въпросните съглашения отпреди 1989 година
Казано в резюме - Русия още веднъж търси надзор над оръжейната ни промишленост - нещо за което тя упорства с друга активност към този момент повече от 15 години. Нито едно българско държавно управление до момента не е отстъпвало на този напън, като до наскоро въпросът на практика е бил свален от дневния ред на двустранните връзки.
Историята на тези връзки минава през редица преговорни цикли в границите на българо-руската Междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо съдействие и разнообразни работни групи. По главния въпрос - имат ли учредения съветските искания за надзор над нашата военна промишленост позициите на двете страни са били диаметрално противоположни. Може би до момента.
Досега България в никакъв случай не е позволила компромис, даже намек за признание на тези искания.
Първо, тъй като въпросните съглашения са де факто мъртви заради систематичното им нарушение, преди време от Съюз на съветските социалистически републики, а след това и от Руската Федерация до тяхното фактическо, едностранно и цялостно преустановяване от съветска страна през 1996 година, което, с изключение на всичко друго, е довело до вреди за България (по някои оценки над 2 милиарда долара).
Второ, заради липса на каквито и да било правни учредения за признание на патентни права и отбрана на интелектуалната благосъстоятелност по въпросните съглашения.
Трето, тъй като българските производители през годините са вкарвали промени и усъвършенствания на истинските мостри, въз основата на нови технологии и материали. Редица произведения към този момент нямат съвсем нищо общо с първообразите си от руско време.
Четвърто, само че не последно - липса на правни учредения съветската страна да бъде считана за единствен приемник по тези въпроси след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Нито една страна от някогашния Варшавски контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ не е позволила сходни полемики, камо ли да признае сходни права на Русия. Не ги е позволила и Сърбия, най-близкият съдружник на Русия в Европа.
Интересното е дали днешните ръководещи си дават сметка за вероятните последици от отварянето на тази " кутия на Пандора " в българо-руските връзки и за вредите, до които това би довело. По покана на държавното управление в околните дни се чака среща с ръководителите на главните военнопромишлени предприятия за разискване на гореспоменатото " Споразумение по лицензите ". За тези ръководители, за техните хиляди служащи и чиновници денят на истината скоро следва. Предстои да схванат истината и по-широките публични кръгове, които по никакъв начин не са безразлични накъде ръководещите водят България.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ