Мнения Daily - Бюджетният излишък крие рискове
© Велко Ангелов Държавните разноски се натрупат в края на годината.
Държавни финанси
Бюджетният остатък крие опасности
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на икономиста Калоян Стайков за седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Парадоксално или не, само че продължаващият растеж на бюджетния остатък може да се трансформира в проблем за ръководещите. Трупането на остатъци в условия на относително висок стопански напредък е чудесна политика, защото могат да обезпечат нужния " буфер " по време на интервал с невисок стопански напредък или криза, каквато е обстановката в интервала 2009-2010 година Те обаче елементарно могат да се трансфорат в проблем, когато държавното управление възнамерява да завърши 2019 година с недостиг от 600 млн. лева, а към средата на годината се чака остатък от 3,2 милиарда лева Проблемът е още по-голям, в случай че това се е трансформирало в непрекъсната процедура през последните три години. Превишението на приходите над разноски за първите пет месеца на годината е над 3 милиарда лева, а упованията са към края на юни да се усили с още близо 200 млн. лева
Причините не са изненадващи и към този момент няколко пъти сме писали за тях (например тук и тук), само че се задълбочават, а дружно с това се задълбочава и казусът. Той се показва в това, че съществуването на бюджетен остатък в средата на годината основава неверното усещане, че остатъкът или ще се резервира, или ще продължи да пораства до края на годината. След това доста бързо стартират да се появяват хрумвания както за спомагателни разноски, като попълването на зърнените ресурси, спомагателни разноски за лечебни заведения и други, по този начин и за понижаване на налози, като диференциране на Данък добавена стойност или смяна в подоходното облагане.
Дори и на експертно равнище сходни оферти да могат относително елементарно да се оборят, политическият спор и напън са нещо напълно друго. Така да вземем за пример през последните години елементарно се отпускат непредвидени средства защо ли не с оправданието, че има остатък.
Фискалният резултат, който се следи сега, доста бързо ще се стопи до края на годината, както това се случи и през 2018 година, защото се следи обичайното закъснение при разноските. Те се отсрочват за втората половина на годината, когато има и локални избори.
Всичко това може относително елементарно да бъде решено, като се вкара обмисляне и отчитане на консолидираната фискална рамка на начислена основа. Това автоматизирано ще понижи политическия напън за спомагателни, непрозрачни и голословни разноски, защото хипотетичният бюджетен остатък ще е доста по-малък.
Следващата значима стъпка е да се усъвършенства бюджетното обмисляне, тъй че да не се възнамерява недостиг, а да се реализира огромен остатък. Следващото е да се усъвършенства бюджетното осъществяване, тъй че да не се струпват разноските в края на годината. Така да вземем за пример през 2018 година месечните разноски за интервала януари-ноември приблизително са към 2,9 милиарда лева, до момента в който през декември те са 6,5 милиарда лева След като се понижи политическия напън, може действително да се пристъпи към спор за успеваемостта и ефикасността на обществените разноски, с цел да се усъвършенства резултата от тях.
----------
Разговорът за финансите на Българска национална телевизия отклони тематиката от независимостта на бъдещия шеф.
Медии
Изборът на Кошлуков е от дълго време умислен сюжет
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов за " Дойче веле "
Изборът на Емил Кошлуков за общоприет шеф на Българска национална телевизия удостовери съмнението ми, че това е от дълго време умислен сюжет, съгласно който Кошлуков е трябвало да се озове на този пост още с предходния конкурс през 2017 година Но неналичието на нужния управленчески стаж му е попречила и на " неговото място " краткотрайно е отишъл Константин Каменаров, а Кошлуков е бил заставен да преседи година-две като програмен шеф на Канал 1. И в този момент към този момент нищо да не е в положение да му попречи да стъпи на върха на Българска национална телевизия.
Фотограф: Юлия Лазарова
Новият конкурс даде и нови доказателства за валидността на този сюжет. Център на представянето на Кошлуков беше следният спорен сюжет: от една страна той разобличаваше управлението на малкия екран, че е направило непозволено високи разноски за програмно наличие, които са я довели до банкрут, само че от друга в качеството си на програмен шеф отхвърли да поеме каквато и да е било отговорност за тях. Защото в тази си роля нищо не е можел да направи и не е правил.
Тогава за какво покорно я е изпълнявал до последно? И то макар откровения спор на ползи – едно и също лице да е програмен шеф на Канал 1 и водещ на предаване в Канал 1. Отговорът е явен – трябвало му е да натрупа стаж на управителен пост. И в същото време е желал да се наложи като лице на Българска национална телевизия, която се е готвел скоро да оглави.
Следващият въпрос, който поражда е: за какво тогава за автопромоцията си пред Съвет за електронни медии изобщо е възприел такава рискована тактика на обвинявания към управлението, на което самичък принадлежи? Та да му се постанова да се оплита в неубедителни оправдания, както означиха и членове на Съвет за електронни медии. И тук отговорът не е сложен: който пръв каже на всеослушание, че финансовото състояние на медията е неприятно, от единствено себе си стартира да наподобява на страната на положителните. Колкото повече успееш да уплашиш работещите на " Сан Стефано ", толкоз е по-голям шансът да видят в теб избавител. А Кошлуков имаше незабавна потребност от консолидация с тях, тъй като с първото си влизане в Българска национална телевизия като програмен шеф провокира отрицателната им реакция и съвсем го докара до митинги.
Защо Кошлуков самичък се вкара в диалога за пари? Защото това е атрактивен метод да не се стигне до главният въпрос при избор на общоприет шеф – до каква степен има репутацията на политически и корпоративно самостоятелна социална фигура, която може да подсигурява независимостта на публичната телевизия. Къде, къде по-лесно му е на Кошлуков да показва угриженост за нейното финансово положение, в сравнение с да дава отговор на този въпрос, задаван му под разнообразни форми от медии и цивилен организации в навечерието на състезанието.
----------------
Руският президент се изживява като идеолог, с цел да брани статуквото.
Пропаганда
Защо Путин упреква Запада в " честен крах "
От коментар на политолога Димитър Бечев за " Свободна Европа "
Сигурно към този момент сте разбрали, че демократичната концепция е отживялост. Не за друго, а тъй като ви го сподели самият Путин. Според него либерализмът се крепи на ужасяващите постулати, че от децата се чака да избират " пет или шест джендър функции " или че мигрантите могат " да убиват, грабят и изнасилват безнаказано, тъй като техните права като мигранти би трябвало да бъдат предпазени. " Ако сте си мислели, че либералите имат вяра в правила като върховенството на правото, персоналната независимост, равенството и човешкото достолепие, лъгали сте се. Според Кремъл изборът е подложен по различен метод: или Содом и Гомор, или консерватизмът по кремълска рецепта.
Фотограф: Yara Nardi
Тезите бяха развити в изявление на Путин за английския ежедневник " Файненшъл Таймс ", само че те нямат с какво да ни изненадат. Твърденията за моралния крах на Запада и за избавителната задача на Русия циркулират от години. По-паметливите може би ще си спомнят по какъв начин Волен Сидеров поведе акцията на " Атака " точно от Москва напролет на 2014 година и че това стана под мотото " Не щем гей бракове, кръвосмешения и Европейски съюз ".
Тезата, че съветската задача е в това да противостои на подривното въздействие на Запада, набра мощ още когато Путин се завърна в президентството за третия си мандат през 2012 година В началото този разказ беше предопределен най-вече за вътрешна приложимост. Както демонстрира неотдавна излязлото проучване на политолозите Самуел Грийн и Греъм Робъртсън " Путин против народа ", задачата беше да се разцепи протестното придвижване в Русия, което обхващаше необятен набор групи и деятели – националисти, либерали, левичари. А около рецесията в Украйна Кремъл и подопечните му медийни и политически сътрудници започнаха да излъчват сходни послания и към западните общества - като част от тактиката за намаляване на съперника от вътрешната страна.
Вероятно Путин се усеща уютно в ролята на идеолог, чиито разсъждения въодушевяват милиони почитатели от Ванкувър до Калкута и от Владивосток до Дар ес Салам. Под думите му могат да се подпишат не един и двама западни консерватори. Истината обаче е, че Кремъл не се управлява от някаква стройна и добре обрисувана идеология.
Управляващият хайлайф, бил той с цивилен профил или с пагони, има една-едничка цел – да остане на власт и да резервира благосъстоянията и привилегиите си. Путин е поръчител, че нещата ще не престават по обичайному. Ако се окаже, че либерализмът (каквото и да значи това понятие) спомага за тази цел, то над Кремъл още на следващия ден може да се развеят флагове с цветовете на дъгата. Да си напомним какво обясняваше през 2016 година Дмитрий Песков, всемогъщият прессекретар на президентската администрация: " Путин е по-голям либерал от по този начин наречените либерали. "
Държавни финанси
Бюджетният остатък крие опасности
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на икономиста Калоян Стайков за седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Парадоксално или не, само че продължаващият растеж на бюджетния остатък може да се трансформира в проблем за ръководещите. Трупането на остатъци в условия на относително висок стопански напредък е чудесна политика, защото могат да обезпечат нужния " буфер " по време на интервал с невисок стопански напредък или криза, каквато е обстановката в интервала 2009-2010 година Те обаче елементарно могат да се трансфорат в проблем, когато държавното управление възнамерява да завърши 2019 година с недостиг от 600 млн. лева, а към средата на годината се чака остатък от 3,2 милиарда лева Проблемът е още по-голям, в случай че това се е трансформирало в непрекъсната процедура през последните три години. Превишението на приходите над разноски за първите пет месеца на годината е над 3 милиарда лева, а упованията са към края на юни да се усили с още близо 200 млн. лева
Причините не са изненадващи и към този момент няколко пъти сме писали за тях (например тук и тук), само че се задълбочават, а дружно с това се задълбочава и казусът. Той се показва в това, че съществуването на бюджетен остатък в средата на годината основава неверното усещане, че остатъкът или ще се резервира, или ще продължи да пораства до края на годината. След това доста бързо стартират да се появяват хрумвания както за спомагателни разноски, като попълването на зърнените ресурси, спомагателни разноски за лечебни заведения и други, по този начин и за понижаване на налози, като диференциране на Данък добавена стойност или смяна в подоходното облагане.
Дори и на експертно равнище сходни оферти да могат относително елементарно да се оборят, политическият спор и напън са нещо напълно друго. Така да вземем за пример през последните години елементарно се отпускат непредвидени средства защо ли не с оправданието, че има остатък.
Фискалният резултат, който се следи сега, доста бързо ще се стопи до края на годината, както това се случи и през 2018 година, защото се следи обичайното закъснение при разноските. Те се отсрочват за втората половина на годината, когато има и локални избори.
Всичко това може относително елементарно да бъде решено, като се вкара обмисляне и отчитане на консолидираната фискална рамка на начислена основа. Това автоматизирано ще понижи политическия напън за спомагателни, непрозрачни и голословни разноски, защото хипотетичният бюджетен остатък ще е доста по-малък.
Следващата значима стъпка е да се усъвършенства бюджетното обмисляне, тъй че да не се възнамерява недостиг, а да се реализира огромен остатък. Следващото е да се усъвършенства бюджетното осъществяване, тъй че да не се струпват разноските в края на годината. Така да вземем за пример през 2018 година месечните разноски за интервала януари-ноември приблизително са към 2,9 милиарда лева, до момента в който през декември те са 6,5 милиарда лева След като се понижи политическия напън, може действително да се пристъпи към спор за успеваемостта и ефикасността на обществените разноски, с цел да се усъвършенства резултата от тях.
----------
Разговорът за финансите на Българска национална телевизия отклони тематиката от независимостта на бъдещия шеф.
Медии
Изборът на Кошлуков е от дълго време умислен сюжет
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов за " Дойче веле "
Изборът на Емил Кошлуков за общоприет шеф на Българска национална телевизия удостовери съмнението ми, че това е от дълго време умислен сюжет, съгласно който Кошлуков е трябвало да се озове на този пост още с предходния конкурс през 2017 година Но неналичието на нужния управленчески стаж му е попречила и на " неговото място " краткотрайно е отишъл Константин Каменаров, а Кошлуков е бил заставен да преседи година-две като програмен шеф на Канал 1. И в този момент към този момент нищо да не е в положение да му попречи да стъпи на върха на Българска национална телевизия.
Фотограф: Юлия Лазарова
Новият конкурс даде и нови доказателства за валидността на този сюжет. Център на представянето на Кошлуков беше следният спорен сюжет: от една страна той разобличаваше управлението на малкия екран, че е направило непозволено високи разноски за програмно наличие, които са я довели до банкрут, само че от друга в качеството си на програмен шеф отхвърли да поеме каквато и да е било отговорност за тях. Защото в тази си роля нищо не е можел да направи и не е правил.
Тогава за какво покорно я е изпълнявал до последно? И то макар откровения спор на ползи – едно и също лице да е програмен шеф на Канал 1 и водещ на предаване в Канал 1. Отговорът е явен – трябвало му е да натрупа стаж на управителен пост. И в същото време е желал да се наложи като лице на Българска национална телевизия, която се е готвел скоро да оглави.
Следващият въпрос, който поражда е: за какво тогава за автопромоцията си пред Съвет за електронни медии изобщо е възприел такава рискована тактика на обвинявания към управлението, на което самичък принадлежи? Та да му се постанова да се оплита в неубедителни оправдания, както означиха и членове на Съвет за електронни медии. И тук отговорът не е сложен: който пръв каже на всеослушание, че финансовото състояние на медията е неприятно, от единствено себе си стартира да наподобява на страната на положителните. Колкото повече успееш да уплашиш работещите на " Сан Стефано ", толкоз е по-голям шансът да видят в теб избавител. А Кошлуков имаше незабавна потребност от консолидация с тях, тъй като с първото си влизане в Българска национална телевизия като програмен шеф провокира отрицателната им реакция и съвсем го докара до митинги.
Защо Кошлуков самичък се вкара в диалога за пари? Защото това е атрактивен метод да не се стигне до главният въпрос при избор на общоприет шеф – до каква степен има репутацията на политически и корпоративно самостоятелна социална фигура, която може да подсигурява независимостта на публичната телевизия. Къде, къде по-лесно му е на Кошлуков да показва угриженост за нейното финансово положение, в сравнение с да дава отговор на този въпрос, задаван му под разнообразни форми от медии и цивилен организации в навечерието на състезанието.
----------------
Руският президент се изживява като идеолог, с цел да брани статуквото.
Пропаганда
Защо Путин упреква Запада в " честен крах "
От коментар на политолога Димитър Бечев за " Свободна Европа "
Сигурно към този момент сте разбрали, че демократичната концепция е отживялост. Не за друго, а тъй като ви го сподели самият Путин. Според него либерализмът се крепи на ужасяващите постулати, че от децата се чака да избират " пет или шест джендър функции " или че мигрантите могат " да убиват, грабят и изнасилват безнаказано, тъй като техните права като мигранти би трябвало да бъдат предпазени. " Ако сте си мислели, че либералите имат вяра в правила като върховенството на правото, персоналната независимост, равенството и човешкото достолепие, лъгали сте се. Според Кремъл изборът е подложен по различен метод: или Содом и Гомор, или консерватизмът по кремълска рецепта.
Фотограф: Yara Nardi
Тезите бяха развити в изявление на Путин за английския ежедневник " Файненшъл Таймс ", само че те нямат с какво да ни изненадат. Твърденията за моралния крах на Запада и за избавителната задача на Русия циркулират от години. По-паметливите може би ще си спомнят по какъв начин Волен Сидеров поведе акцията на " Атака " точно от Москва напролет на 2014 година и че това стана под мотото " Не щем гей бракове, кръвосмешения и Европейски съюз ".
Тезата, че съветската задача е в това да противостои на подривното въздействие на Запада, набра мощ още когато Путин се завърна в президентството за третия си мандат през 2012 година В началото този разказ беше предопределен най-вече за вътрешна приложимост. Както демонстрира неотдавна излязлото проучване на политолозите Самуел Грийн и Греъм Робъртсън " Путин против народа ", задачата беше да се разцепи протестното придвижване в Русия, което обхващаше необятен набор групи и деятели – националисти, либерали, левичари. А около рецесията в Украйна Кремъл и подопечните му медийни и политически сътрудници започнаха да излъчват сходни послания и към западните общества - като част от тактиката за намаляване на съперника от вътрешната страна.
Вероятно Путин се усеща уютно в ролята на идеолог, чиито разсъждения въодушевяват милиони почитатели от Ванкувър до Калкута и от Владивосток до Дар ес Салам. Под думите му могат да се подпишат не един и двама западни консерватори. Истината обаче е, че Кремъл не се управлява от някаква стройна и добре обрисувана идеология.
Управляващият хайлайф, бил той с цивилен профил или с пагони, има една-едничка цел – да остане на власт и да резервира благосъстоянията и привилегиите си. Путин е поръчител, че нещата ще не престават по обичайному. Ако се окаже, че либерализмът (каквото и да значи това понятие) спомага за тази цел, то над Кремъл още на следващия ден може да се развеят флагове с цветовете на дъгата. Да си напомним какво обясняваше през 2016 година Дмитрий Песков, всемогъщият прессекретар на президентската администрация: " Путин е по-голям либерал от по този начин наречените либерали. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ