Как да опазим търговската си тайна?
© Цветелина Белутова Новият Закон за отбрана на комерсиалната загадка дава доста благоприятни условия на бизнеса да опази конфиденциалната си информация, само че това изисква да се подхващат дейни меркиОбнародването през април на Закона за отбрана на комерсиалната загадка извади на фокус тематиката за отбрана на конфиденциалната информация и сложи въпроса какви благоприятни условия дава той на компаниите.
Законът дефинира комерсиалната загадка като всяка комерсиална информация, ноу-хау и софтуерна информация, която дава отговор по едно и също време на следните условия:представлява загадка по подобен метод, че като цяло или в точната си настройка и цялост от детайли не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които всекидневно употребяват подобен тип информация;има комерсиална стойност, заради тайния си характер;по отношение на нея са подхванати ограничения за запазването й в загадка, от лицето, което има надзор върху информацията.Правната отбрана на комерсиалната загадка, с изключение на по реда на отбрана против нелоялна конкуренция, както до момента, към този момент се реализира и посредством иск пред съда, с който може да се желае отсъждане на обезщетение, както и налагането на необятен набор от ограничения: прекратяване или възбрана за потреблението или разкриването на комерсиалната тайна; възбрана за произвеждане, предложение, стартиране на пазара или потребление на стоките – предмет на нарушаване, както и всевъзможни други дейности с тях; заличаване на документи, движимости, материали, субстанции или електронни документи, или предаването им на ищеца; възбрана за предлагането или даването на избран тип услуги и редица други. Законът планува също по този начин опция още преди предявяването на желае, както и във всяко състояние на делото да се желае от съда налагането на краткотрайни обезпечителни ограничения, които се състоят в същите дейности по прекъсване на потреблението на тайната, възбрана за потребление на стоките и услугите и други Съдът може да реши вместо налагането на тези ограничения да дефинира внасянето на парична гаранция от ответника. За създателя
Христо Копаранов е съучастник и началник на практиката по конкурентно и потребителско право в Адвокатско сдружение " Попов, Арнаудов и сътрудници ", което взе интензивно присъединяване в публичното разискване на плана на Закон за отбрана на комерсиалната загадка. Има над 15 години професионален опит в Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за контролиране на известията, като юрист и съдия.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Защитата зависи от подхванатите ограничения за запазване на тайната
Бизнесът от дълго време е осъзнал смисъла на информацията като актив и още повече значимостта на опазването й в загадка, когато тя дава конкурентно преимущество точно тъй като не е известна на различен. Такава информация, скъпа поради това, че е загадка, може да е някакво индустриално ноу-хау, може да са описи с клиенти, бизнес-стратегии, маркетингови тактики, ценови листи и въобще доста необятен кръг данни.
Въпреки ясното схващане за значимостта на опазването в загадка на сензитивната информация, практиката по опитите да се отбрани нарушена комерсиална загадка пред Комисията за защита на конкуренцията демонстрира, че в доста случаи предприятията, чиято загадка е била открадната, в действителност не са подхванали задоволително ограничения за нейното запазване. В този смисъл не е задоволително съзнанието, че е значимо съхраняването на информацията, само че също по този начин и предприемането на съответни ограничения за опазване на тайната.
Предприемането на такива съответни ограничения има най-малкото двояко значение.
Дефиницията на понятието " комерсиална загадка " включва в себе си условието " във връзка с нея да са подхванати ограничения за запазването й в загадка, от лицето, което има надзор върху информацията ". Това на практика значи, че в случай че такива ограничения не са подхванати информацията въобще няма да бъде считана за комерсиална загадка по смисъла на закона, без значение дали е известна на лица, разнообразни от притежателя й и без значение какъв брой значимо е за него да не я узнава различен и какво конкурентно преимущество му дава. По отношение на такава информация, за чието запазване не е направено задоволително, няма да може да се употребяват опциите на закона, т.е. няма да може: да се желае обезщетение от нарушителя,да му се наложи възбрана да употребява откраднатата информация,да се изиска от съда да му забрани да продава избрани артикули или да предлага избрани услуги, основани с помощта на откраднатата информация.На второ място, законът категорично показва, че това какви ограничения ще наложи съдът, било то като обезпечителни, било със правосъдното решение, зависи в това число и от това какви ограничения са подхванати за попречване приключването на информацията. Тоест колкото по-слабо се е погрижило едно дружество да опази тайната си, толкоз по-слаба отбрана ще може да получи и след това от съда.
Защита на процедура
Разбира се, ограниченията за отбрана на тайната имат и действително практическо значение за самото запазване на информацията.
На първо място, с цел да се отбрани оптимално добре една информация е целесъобразно деликатно да се проучва съответната информация, с която работи сдружението като цяло или съответен негов план. В рамките на този разбор е целесъобразно да се реши коя информация си коства да се пази като загадка, каква е нейната комерсиална стойност, т.е. какви ще бъдат загубите, в случай че информацията изтече. Оттам нататък сдружението би трябвало добре да реши какви ограничения подхваща и дали те са задоволителни за ефикасна отбрана. Разбира се, съответни ограничения могат да се подхващат и без този повсеместен разбор, само че това усилва рисковете тези ограничения да не са цялостни, а откъслечни.
За отбрана на тайната могат да се подхващат както правни, по този начин и механически и на практика дейности. В групата на правните дейности най-типични са така наречен Non-disclosure agreements или NDA, т.е. това са съглашения (или изобщо клаузи) за неразкриване на дадена информация. Също по този начин значими са и споразуменията за ограничение потреблението на тайната. И за двете групи съглашения законът категорично планува, че даже една информация да е добита правомерно, в случай че тя бъде разкрита или употребена в нарушаване на категорично поето обвързване, то отговорност може да се търси. Каква би била съответната отговорност, обаче, ще зависи и от това какви други ограничения са подхванати. Простото подписване на някакъв NDA може да се окаже незадоволително. За да се получи действително отбрана е значимо съответната информация да бъде избрана като комерсиална загадка. В практиката не се признава посочването на " всяка информация на сдружението " като действително обозначаване на съответна информация.
На последващо място, в тези съглашения е целесъобразно да се договарят и неустойки. Законът планува при нарушаване на тайната да се дължи обезщетение за всички претърпени вреди и пропуснати изгоди, само че особено при високотехнологично ноу-хау да вземем за пример е доста мъчно да се потвърди какъв е точният размер на вредите. Включването в споразуменията на наказателна клауза, която, несъмнено, не следва да е несъразмерна, би икономисало нуждата от доказване на съответен размер. Допълнително, посочването на наказателна клауза би работило и превантивно.
Препоръчително е такива съглашения да се подписват преди съответното лице да получи сензитивната информация. Това лице може да е друго – може да е служащ или чиновник, може да е външен снабдител на услуга (например разработчик на бизнес програмен продукт за ръководство на процесите в дружеството), клиент и други
Когато се приказва за NDA следва да се прави разлика със съглашения за неконкуриране. Последните, с изключение на при избрани условия и за избран интервал, са неразрешени. Но въпреки да не можем да забраним на наш чиновник вечно да не се конкурира с нас, изцяло възможно е да му забраним, и то вечно, да употребява в активността си информация, която е наша комерсиална загадка.
Вътрешна система от правила
Подписването на избрани съглашения обаче не е единствената " правна " мярка, която може да бъде подхваната. Друга опция (която е целесъобразно да се прави дружно с подписването на съглашения или декларации) е създаване на вътрешна система от правила, отнасяща се за цялото приемане, разпространяване, потребление на информацията. Този метод е използван както за служащи и чиновници, по този начин и когато съответното дружество образува някаква бизнес мрежа. В последния случай обаче, би трябвало да се внимава да не се стигне до неразрешено анти-конкурентно съглашение. В тази " вътрешно-фирмена " уредба би могло да се уреди каква информация се смята за загадка, кои лица имат достъп до нея, на какви носители се съхранява, посредством какви носители се популяризира, коя информация за какви цели може да се употребява и така нататък Доколкото е използвано, поради естеството на съответните правила, е добре в тях да са посочени и последствия при неизпълнението им.
Важно е да се има поради, че колкото и положителни контракти и вътрешни правила да са признати, в случай че не са подхванати и на практика ограничения за отбрана на информацията, това най-малкото ще се отрази на опцията да се получи отбрана от съда. Практическите и техническите ограничения, които могат да се вземат, са доста и разнообразни и зависят в това число от особеностите на самата организация и нейния бизнес, както и от информацията, с която се борави. Най-типични такива ограничения са маркирането на информацията като конфиденциална – това може да се прави както във връзка с информация на книжен притежател, по този начин и за електронно съхранявана информация. Друга типична мярка е да се подсигурява, че действително информацията ще се получава на правилото " need to know " и че действително едно лице ще получава достъп точно до тази информация, която то следва да знае. При електронното запазване на информация това може да се реализира посредством предпазване на обособени папки или с криптиране на документите, като съответната директория или документ се отваря единствено от лица с избрана идентификация (например парола). Когато информацията се съхранява посредством бизнес програмен продукт, лимитираният достъп елементарно може да се провежда като всеки чиновник има лично потребителско име и ключова дума и влизайки в системата може да достъпва единствено авансово избрана информация. Като стана дума за пароли, една от значителните рекомендации е за мощни пароли, които да са разнообразни за разнообразни устройства и приложения. Препоръчително е и техническото ограничение на опцията избрани документи да бъдат принтирани или записвани.
Разбира се, ограниченията могат да са разнообразни като не е наложително да са подхванати всички вкупом. Важното е това, което на практика се прави с информацията, както и с нейните носители, да не води да разкриването й на трети лица, за които тя не е планувана, а в същото време да са подхванати действителни ограничения, които да попречат на неоторизирания достъп до нея.
Законът дефинира комерсиалната загадка като всяка комерсиална информация, ноу-хау и софтуерна информация, която дава отговор по едно и също време на следните условия:представлява загадка по подобен метод, че като цяло или в точната си настройка и цялост от детайли не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които всекидневно употребяват подобен тип информация;има комерсиална стойност, заради тайния си характер;по отношение на нея са подхванати ограничения за запазването й в загадка, от лицето, което има надзор върху информацията.Правната отбрана на комерсиалната загадка, с изключение на по реда на отбрана против нелоялна конкуренция, както до момента, към този момент се реализира и посредством иск пред съда, с който може да се желае отсъждане на обезщетение, както и налагането на необятен набор от ограничения: прекратяване или възбрана за потреблението или разкриването на комерсиалната тайна; възбрана за произвеждане, предложение, стартиране на пазара или потребление на стоките – предмет на нарушаване, както и всевъзможни други дейности с тях; заличаване на документи, движимости, материали, субстанции или електронни документи, или предаването им на ищеца; възбрана за предлагането или даването на избран тип услуги и редица други. Законът планува също по този начин опция още преди предявяването на желае, както и във всяко състояние на делото да се желае от съда налагането на краткотрайни обезпечителни ограничения, които се състоят в същите дейности по прекъсване на потреблението на тайната, възбрана за потребление на стоките и услугите и други Съдът може да реши вместо налагането на тези ограничения да дефинира внасянето на парична гаранция от ответника. За създателя
Христо Копаранов е съучастник и началник на практиката по конкурентно и потребителско право в Адвокатско сдружение " Попов, Арнаудов и сътрудници ", което взе интензивно присъединяване в публичното разискване на плана на Закон за отбрана на комерсиалната загадка. Има над 15 години професионален опит в Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за контролиране на известията, като юрист и съдия.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Защитата зависи от подхванатите ограничения за запазване на тайната
Бизнесът от дълго време е осъзнал смисъла на информацията като актив и още повече значимостта на опазването й в загадка, когато тя дава конкурентно преимущество точно тъй като не е известна на различен. Такава информация, скъпа поради това, че е загадка, може да е някакво индустриално ноу-хау, може да са описи с клиенти, бизнес-стратегии, маркетингови тактики, ценови листи и въобще доста необятен кръг данни.
Въпреки ясното схващане за значимостта на опазването в загадка на сензитивната информация, практиката по опитите да се отбрани нарушена комерсиална загадка пред Комисията за защита на конкуренцията демонстрира, че в доста случаи предприятията, чиято загадка е била открадната, в действителност не са подхванали задоволително ограничения за нейното запазване. В този смисъл не е задоволително съзнанието, че е значимо съхраняването на информацията, само че също по този начин и предприемането на съответни ограничения за опазване на тайната.
Предприемането на такива съответни ограничения има най-малкото двояко значение.
Дефиницията на понятието " комерсиална загадка " включва в себе си условието " във връзка с нея да са подхванати ограничения за запазването й в загадка, от лицето, което има надзор върху информацията ". Това на практика значи, че в случай че такива ограничения не са подхванати информацията въобще няма да бъде считана за комерсиална загадка по смисъла на закона, без значение дали е известна на лица, разнообразни от притежателя й и без значение какъв брой значимо е за него да не я узнава различен и какво конкурентно преимущество му дава. По отношение на такава информация, за чието запазване не е направено задоволително, няма да може да се употребяват опциите на закона, т.е. няма да може: да се желае обезщетение от нарушителя,да му се наложи възбрана да употребява откраднатата информация,да се изиска от съда да му забрани да продава избрани артикули или да предлага избрани услуги, основани с помощта на откраднатата информация.На второ място, законът категорично показва, че това какви ограничения ще наложи съдът, било то като обезпечителни, било със правосъдното решение, зависи в това число и от това какви ограничения са подхванати за попречване приключването на информацията. Тоест колкото по-слабо се е погрижило едно дружество да опази тайната си, толкоз по-слаба отбрана ще може да получи и след това от съда.
Защита на процедура
Разбира се, ограниченията за отбрана на тайната имат и действително практическо значение за самото запазване на информацията.
На първо място, с цел да се отбрани оптимално добре една информация е целесъобразно деликатно да се проучва съответната информация, с която работи сдружението като цяло или съответен негов план. В рамките на този разбор е целесъобразно да се реши коя информация си коства да се пази като загадка, каква е нейната комерсиална стойност, т.е. какви ще бъдат загубите, в случай че информацията изтече. Оттам нататък сдружението би трябвало добре да реши какви ограничения подхваща и дали те са задоволителни за ефикасна отбрана. Разбира се, съответни ограничения могат да се подхващат и без този повсеместен разбор, само че това усилва рисковете тези ограничения да не са цялостни, а откъслечни.
За отбрана на тайната могат да се подхващат както правни, по този начин и механически и на практика дейности. В групата на правните дейности най-типични са така наречен Non-disclosure agreements или NDA, т.е. това са съглашения (или изобщо клаузи) за неразкриване на дадена информация. Също по този начин значими са и споразуменията за ограничение потреблението на тайната. И за двете групи съглашения законът категорично планува, че даже една информация да е добита правомерно, в случай че тя бъде разкрита или употребена в нарушаване на категорично поето обвързване, то отговорност може да се търси. Каква би била съответната отговорност, обаче, ще зависи и от това какви други ограничения са подхванати. Простото подписване на някакъв NDA може да се окаже незадоволително. За да се получи действително отбрана е значимо съответната информация да бъде избрана като комерсиална загадка. В практиката не се признава посочването на " всяка информация на сдружението " като действително обозначаване на съответна информация.
На последващо място, в тези съглашения е целесъобразно да се договарят и неустойки. Законът планува при нарушаване на тайната да се дължи обезщетение за всички претърпени вреди и пропуснати изгоди, само че особено при високотехнологично ноу-хау да вземем за пример е доста мъчно да се потвърди какъв е точният размер на вредите. Включването в споразуменията на наказателна клауза, която, несъмнено, не следва да е несъразмерна, би икономисало нуждата от доказване на съответен размер. Допълнително, посочването на наказателна клауза би работило и превантивно.
Препоръчително е такива съглашения да се подписват преди съответното лице да получи сензитивната информация. Това лице може да е друго – може да е служащ или чиновник, може да е външен снабдител на услуга (например разработчик на бизнес програмен продукт за ръководство на процесите в дружеството), клиент и други
Когато се приказва за NDA следва да се прави разлика със съглашения за неконкуриране. Последните, с изключение на при избрани условия и за избран интервал, са неразрешени. Но въпреки да не можем да забраним на наш чиновник вечно да не се конкурира с нас, изцяло възможно е да му забраним, и то вечно, да употребява в активността си информация, която е наша комерсиална загадка.
Вътрешна система от правила
Подписването на избрани съглашения обаче не е единствената " правна " мярка, която може да бъде подхваната. Друга опция (която е целесъобразно да се прави дружно с подписването на съглашения или декларации) е създаване на вътрешна система от правила, отнасяща се за цялото приемане, разпространяване, потребление на информацията. Този метод е използван както за служащи и чиновници, по този начин и когато съответното дружество образува някаква бизнес мрежа. В последния случай обаче, би трябвало да се внимава да не се стигне до неразрешено анти-конкурентно съглашение. В тази " вътрешно-фирмена " уредба би могло да се уреди каква информация се смята за загадка, кои лица имат достъп до нея, на какви носители се съхранява, посредством какви носители се популяризира, коя информация за какви цели може да се употребява и така нататък Доколкото е използвано, поради естеството на съответните правила, е добре в тях да са посочени и последствия при неизпълнението им.
Важно е да се има поради, че колкото и положителни контракти и вътрешни правила да са признати, в случай че не са подхванати и на практика ограничения за отбрана на информацията, това най-малкото ще се отрази на опцията да се получи отбрана от съда. Практическите и техническите ограничения, които могат да се вземат, са доста и разнообразни и зависят в това число от особеностите на самата организация и нейния бизнес, както и от информацията, с която се борави. Най-типични такива ограничения са маркирането на информацията като конфиденциална – това може да се прави както във връзка с информация на книжен притежател, по този начин и за електронно съхранявана информация. Друга типична мярка е да се подсигурява, че действително информацията ще се получава на правилото " need to know " и че действително едно лице ще получава достъп точно до тази информация, която то следва да знае. При електронното запазване на информация това може да се реализира посредством предпазване на обособени папки или с криптиране на документите, като съответната директория или документ се отваря единствено от лица с избрана идентификация (например парола). Когато информацията се съхранява посредством бизнес програмен продукт, лимитираният достъп елементарно може да се провежда като всеки чиновник има лично потребителско име и ключова дума и влизайки в системата може да достъпва единствено авансово избрана информация. Като стана дума за пароли, една от значителните рекомендации е за мощни пароли, които да са разнообразни за разнообразни устройства и приложения. Препоръчително е и техническото ограничение на опцията избрани документи да бъдат принтирани или записвани.
Разбира се, ограниченията могат да са разнообразни като не е наложително да са подхванати всички вкупом. Важното е това, което на практика се прави с информацията, както и с нейните носители, да не води да разкриването й на трети лица, за които тя не е планувана, а в същото време да са подхванати действителни ограничения, които да попречат на неоторизирания достъп до нея.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ