Конституционният съд отмени текст за защита на личните данни в журналистиката
© Цветелина Белутова Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционни въведените през февруари т.г. 10 критерия, с които публицистите би трябвало да се преценяват в своите изявления, с цел да не нарушат правото на отбрана на персоналните данни. Срещу тази наредба, въведена с последните огромни промени в Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), имаше сериозна опозиция, заради опасенията, че с нея се основава опция за институционално налагана цензура върху публицисти и медии, доколкото въведените критерии са неразбираеми, спорни и разтегливи. Същевременно, за нарушаването на въпросния текст на член 25з, алинея 2 от ЗЗЛД, установено от Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД), се плануват големи санкции. Препратката е към Общия правилник на Европейски Съюз за отбрана на данните (Регламент 2016/679), съгласно който санкциите в този случай са " в размер до 20 000 000 EUR или, при положение на дружество — до 4 % от общия му годишен международен оборот за миналата финансова година, която от двете суми е по-висока ".
Проблемът, който бе подложен по това дело, бе може би един от конституционните въпроси с най-голяма философска дълбочина за цялото последно десетилетие, съобщи за " Капитал " правният шеф на фондация " Програма достъп до информация юрист Александър Кашъмов. Фондацията първа сложи този проблем в общественото пространство още при публичното разискване на законопоректа през лятото на 2018 година Решението ообаче има и значително практическо значение, изключително в сегашния публичен подтекст и положението на медиите в страната, счита Кашъмов. Според него Конституционен съд вярно е решил, че " съществуването на заплаха от голяма глоба при незадоволително ясни критерии ", основават заплаха от " вцепеняващ резултат " върху работата на публицистите. (Пълният коментар на адв. Кашъмов вижте в карето най-долу)
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Промените в ЗЗЛД бяха подхванати точно за въвеждане на Регламент 2016/679 (GDPR), който планува, че " страните членки съгласуват със закон правото на отбрана на персоналните данни в сходство с сегашния правилник с правото на независимост на изложение и информация, в това число обработването за журналистически цели и за задачите на академичното, художественото или литературното изложение ". Принципният въпрос, подложен пред Конституционен съд е за салдото межд равностойни по значение съществени права като правото на отбрана на персонални данни и правото на независимост на изложение и справедливост на информация, тъй че да не се стигне до същностно накърняване на нито едно от тези съществени права.
Оспореният текст на член 25з, алинея 2 от ЗЗЛД:
Πpи paзĸpивaнe чpeз пpeдaвaнe, paзпpocтpaнявaнe или пo дpyг нaчин, пo ĸoйтo личнитe дaнни, cъбpaни зa цeлитe нa aл. 1 (б.р. за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване), cтaвaт дocтъпни, бaлaнcът мeждy cвoбoдaтa нa изpaзявaнe и пpaвoтo нa инфopмaция и пpaвoтo нa зaщитa нa личнитe дaнни ce пpeдocтaвя въз ocнoвa нa cлeднитe ĸpитepии, дoĸoлĸoтo ca oтнocими:
1. ecтecтвoтo нa личнитe дaнни;
2. влияниeтo, ĸoeтo paзĸpивaнeтo нa личнитe дaнни или тяxнoтo бщecтвeнo oпoвecтявaнe би oĸaзaлo въpxy нeпpиĸocнoвeнocттa нa персоналния живoт нa cyбeĸтa нa дaнни и нeгoвoтo дoбpo имe;
3. oбcтoятeлcтвaтa, пpи ĸoитo личнитe дaнни ca cтaнaли извecтни нa aдминиcтpaтopa;
4. xapaĸтepa и ecтecтвoтo нa изявлeниeтo, чpeз ĸoeтo ce yпpaжнявaт пpaвaтa пo aл.1;
5. знaчeниeтo нa paзĸpивaнeтo нa персонални дaнни или oбщecтвeнoтo им oпoвecтявaнe зa изяcнявaнeтo нa въпpoc oт oбщecтвeн интepec;
6. oтчитaнe дaли cyбeĸтът нa дaнни e лицe, ĸoeтo зaeмa длъжнocт пo член 6 oт Зaĸoнa зa пpoтивoдeйcтвиe нa ĸopyпциятa и зa oтнeмaнe нa нeзaĸoннo пpидoбитoтo имyщecтвo, или e лицe, ĸoeтo пopaди ecтecтвoтo нa cвoятa дeйнocт или poлятa мy в oбщecтвeния живoт e c пo-зaнижeнa зaщитa нa личнaтa cи нeпpиĸocнoвeнocт, или чиитo дeйcтвия имaт влияниe въpxy oбщecтвoтo;
7. oтчитaнe дaли cyбeĸтът нa дaнни c дeйcтвиятa cи e дoпpинecъл зa paзĸpивaнe нa cвoи персонални дaнни и/или инфopмaция зa персоналния cи и ceмeeн живoт;
8. цeлтa, cъдъpжaниeтo, фopмaтa и пocлeдицитe oт изявлeниeтo, чpeз ĸoeтo ce yпpaжнявaт пpaвaтa пo aл. 1;
9. cъoтвeтcтвиeтo нa изявлeниeтo, чpeз ĸoeтo ce yпpaжнявaт пpaвaтa пo aл. 1, c ocнoвнитe пpaвa нa гpaждaнитe;
10. дpyги oбcтoятeлcтвa, oтнocими ĸъм ĸoнĸpeтния cлyчaй
В началото на февруари президентът Румен Радев наложи несъгласие върху тази наредба от ЗЗЛД, само че то бе преодоляно от болшинството в Народното събрание.
Конституционен съд беше сезиран още през март от група депутати от Българска социалистическа партия с искане за оповестяване на текста за противоконституционен и с претекст, че въвеждането на обтекаеми, неразбираеми " критерии " и ограничавания за използването на персонални данни за журналистически цели всъщност е равнозначно на налагането на цензура. Това трансформира свободата на изложение на мнение и информация в изключение, а правото на отбраната на персоналните данни бива издигнато в сан на принцип, без конституционно съображение, се споделя още в настояването. По създание с решението си, оповестено в петък, болшинството в Конституционен съд се съгласява с тези рецензии към закона. Четирима от 12-те конституционни съдии – Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Красимир Влахов и Павлина Панова, са го подписали с изключително мнение.
Докладчикът по делото в Конституционен съд Мариана Карагьозова-Финкова
Фотограф: Цветелина Белутова Според болшинството, салдото сред правото на отбрана на персоналните данни, от една страна, и правото на информация и на свободно изложение - от друга, би трябвало да се преценя на база на съответните условия при всеки обособен случай, а не с въвеждането на официални критерии, част от които са неразбираеми, неразбираеми, неопределени и припокриващи се по смисъл. Тази неизясненост може да докара до автоцензура, с цел да се избягнат спорове. " Скритите форми на проявяване на цензурата могат на процедура да се окажат действителна опасност за ефикасното практикуване на правото свободно да се показва и популяризира мнение ", напомня Конституционен съд.
В решението се прави обширен обзор на богатата процедура на Европейския съд по правата на индивида и на Съда на Европейски Съюз за салдото сред тези права и на критериите, по които се преценя това. Водещо при балансирането на правото на отбрана на персоналните данни и правото на независимост на изложение и информация е тяхното еднообразно ценене и се изисква преценка на съответните условия при всеки обособен случай на действителен спор сред тези права от съответната пълномощия. Въвеждането на такива критерии като общо предписание в закон крие риск точно за реализирането на салдото.
Неясната наредба води до правна неустановеност и непредвидимост, при които жителите ще са затруднени да преценяват държанието си с тях, като в същото време и основава условия за корист от управляващите.
" От неяснотата на обособени критерии поражда проблем за цялостното използване на така наречен " журналистическо изключение ". Освен това, мъчно можем да приказваме за " обработването на персонални данни за журналистически цели " и преценка на естеството на информацията или преценка на последствия и сходство с правата на други жители при така наречен " директни, в действително време " излъчвания. Неясните критерии значат също по този начин, че КЗЛД разполага с непредвидима (дискреционна) власт да ги пояснява не безусловно в интерес на публичния интерес от плуралистична информация за политиките и активността на ръководството. Освен че е публичноправна конструкция, която се образува с присъединяване на изпълнителната власт – държавното управление, КЗЛД разполага с административни насилствени ограничения, което, наред с неразбираемите критерии, води до усилване на властовата асиметрия по отношение на средствата за всеобща информация и публицистиката в последна сметка ".
Алтернативата е в самоконтрола в медийната промишленост
" Уредбата нито е нужна, нито е щадяща в подтекста на култивиране на персонални данни за задачите на журналистическата активност. Тази мярка не е нужна и тъй като е подценена очевидната опция, с насъбран опит и процедура и надалеч по-малко рестриктивна - да се ускори самоконтрола в медийната промишленост, в това число и с приемане на кодекси за държание, изработвани взаимно от медийните организации и КЗЛД, каквато е актуалната наклонност в демократичните страни. Именно в границите на по този начин направени кодекси за държание на публицистите следва да се вземат решение и въпроси какъвто е потребление на персонални данни от персонални форми на връзка при висок публичен интерес и значителност на информацията за обществения спор. Кодексите са израз на публичното договаряне за полезностите в публицистиката като специалност, която има дълг към обществото и носи цялата тежест да го извърши по виновен метод без да основава преднамерена псевдожурналистическа дезинформация и да не служи като инструмент за ерозиране на доверието в медиите. Регламент 2016/679 категорично планува, че този тип документи имат за цел да допринесат за вярното му използване, като се регистрират характерните характерности на другите обработващи данни. " се споделя в решението на Конституционен съд.
Александър Кашъмов, юридически шеф на Програма Достъп до информация:
Решението е от изгода за жителите и демокрацията, а дебатът, който го съпътстваше, бе на висота
Искам да изразя голямо задоволство от това, че една тематика, която беше стартирана от Програма Достъп до информация в границите на публичното разискване на законопроекта през първата половина на 2018 година получи своето дефинитивно позволение. Аз изрично считам, че това е в интерес на жителите и демокрацията.
Свободата на информацията не инцидентно е обозначена още от Общото заседание на Организация на обединените нации през 40-те години като основа, на която се срещат всички останали съществени човешки права. Във времена като сегашните, когато трансформиращите се страни от Източна Европа, в това число и България, се оказаха не задоволително, с цел да отстояват неотдавна признатите демократични правила, отбраната на свободата на словото придобива още по-фундаментално значение. Затова считам, че вярно Конституционен съд е уловил огромната заплаха, която се крие в детайлното разписване на критерии за преценка дали е налице журналистическо изложение, даже когато тези критерии имат своя аналог в практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) и Съда на Европейски Съюз, с която българските институции и правосъдни органи би трябвало да се преценяват. Прави усещане сериозното и щедро цитиране в претекстовете на тази процедура на Европейски съд по правата на човека и Съд на Европейския съюз, което задава една необятна основа на решението, като позоваване на такава процедура е налице и в конкурентното изключително мнение. Смятам, че казусът, който бе подложен по това дело, бе може би един от конституционните въпроси с най-голяма философска дълбочина за цялото последно десетилетие.
От друга страна, практическите последствия са извънредно основни, тъй като по-голямата независимост на медиите, обезпечена с това решение, ще даде опция за необятен публичен разговор, сериозен взор към властта и ръководството, необятно присъединяване на жителите в процеса на взимане на решения и журналистически следствия за корупция и нередности, които и до ден сегашен според мен са по-ефективни от тези на държавните институции в тази област.
Правилно е преценено, че съществуването на заплаха от голяма глоба при незадоволително ясни критерии, което се ползват по отношение на едното право (на отбрана на персоналните данни), само че другото право се приема за даденост, основават заплаха от " смразявящ резултат ".
Искам да изразя удовлетвореността си от целия този спор, тъй като считам, че и съперниците на признатата от Конституционен съд теза бяха на нужната висота, което за жалост рядко се среща в последните години у нас. Достатъчно е да се уточни, че и самата Комисия за отбрана на персонални данни сътвори през 2019 година една положителна процедура в случаите на решение на този баланс. Имаше и спор във водещата парламентарна комисия по вътрешна сигурност и публичен ред, който бе по-стойностен от редица диспути да вземем за пример в правната комисия.
Проблемът, който бе подложен по това дело, бе може би един от конституционните въпроси с най-голяма философска дълбочина за цялото последно десетилетие, съобщи за " Капитал " правният шеф на фондация " Програма достъп до информация юрист Александър Кашъмов. Фондацията първа сложи този проблем в общественото пространство още при публичното разискване на законопоректа през лятото на 2018 година Решението ообаче има и значително практическо значение, изключително в сегашния публичен подтекст и положението на медиите в страната, счита Кашъмов. Според него Конституционен съд вярно е решил, че " съществуването на заплаха от голяма глоба при незадоволително ясни критерии ", основават заплаха от " вцепеняващ резултат " върху работата на публицистите. (Пълният коментар на адв. Кашъмов вижте в карето най-долу)
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Промените в ЗЗЛД бяха подхванати точно за въвеждане на Регламент 2016/679 (GDPR), който планува, че " страните членки съгласуват със закон правото на отбрана на персоналните данни в сходство с сегашния правилник с правото на независимост на изложение и информация, в това число обработването за журналистически цели и за задачите на академичното, художественото или литературното изложение ". Принципният въпрос, подложен пред Конституционен съд е за салдото межд равностойни по значение съществени права като правото на отбрана на персонални данни и правото на независимост на изложение и справедливост на информация, тъй че да не се стигне до същностно накърняване на нито едно от тези съществени права.
Оспореният текст на член 25з, алинея 2 от ЗЗЛД:
Πpи paзĸpивaнe чpeз пpeдaвaнe, paзпpocтpaнявaнe или пo дpyг нaчин, пo ĸoйтo личнитe дaнни, cъбpaни зa цeлитe нa aл. 1 (б.р. за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване), cтaвaт дocтъпни, бaлaнcът мeждy cвoбoдaтa нa изpaзявaнe и пpaвoтo нa инфopмaция и пpaвoтo нa зaщитa нa личнитe дaнни ce пpeдocтaвя въз ocнoвa нa cлeднитe ĸpитepии, дoĸoлĸoтo ca oтнocими:
1. ecтecтвoтo нa личнитe дaнни;
2. влияниeтo, ĸoeтo paзĸpивaнeтo нa личнитe дaнни или тяxнoтo бщecтвeнo oпoвecтявaнe би oĸaзaлo въpxy нeпpиĸocнoвeнocттa нa персоналния живoт нa cyбeĸтa нa дaнни и нeгoвoтo дoбpo имe;
3. oбcтoятeлcтвaтa, пpи ĸoитo личнитe дaнни ca cтaнaли извecтни нa aдминиcтpaтopa;
4. xapaĸтepa и ecтecтвoтo нa изявлeниeтo, чpeз ĸoeтo ce yпpaжнявaт пpaвaтa пo aл.1;
5. знaчeниeтo нa paзĸpивaнeтo нa персонални дaнни или oбщecтвeнoтo им oпoвecтявaнe зa изяcнявaнeтo нa въпpoc oт oбщecтвeн интepec;
6. oтчитaнe дaли cyбeĸтът нa дaнни e лицe, ĸoeтo зaeмa длъжнocт пo член 6 oт Зaĸoнa зa пpoтивoдeйcтвиe нa ĸopyпциятa и зa oтнeмaнe нa нeзaĸoннo пpидoбитoтo имyщecтвo, или e лицe, ĸoeтo пopaди ecтecтвoтo нa cвoятa дeйнocт или poлятa мy в oбщecтвeния живoт e c пo-зaнижeнa зaщитa нa личнaтa cи нeпpиĸocнoвeнocт, или чиитo дeйcтвия имaт влияниe въpxy oбщecтвoтo;
7. oтчитaнe дaли cyбeĸтът нa дaнни c дeйcтвиятa cи e дoпpинecъл зa paзĸpивaнe нa cвoи персонални дaнни и/или инфopмaция зa персоналния cи и ceмeeн живoт;
8. цeлтa, cъдъpжaниeтo, фopмaтa и пocлeдицитe oт изявлeниeтo, чpeз ĸoeтo ce yпpaжнявaт пpaвaтa пo aл. 1;
9. cъoтвeтcтвиeтo нa изявлeниeтo, чpeз ĸoeтo ce yпpaжнявaт пpaвaтa пo aл. 1, c ocнoвнитe пpaвa нa гpaждaнитe;
10. дpyги oбcтoятeлcтвa, oтнocими ĸъм ĸoнĸpeтния cлyчaй
В началото на февруари президентът Румен Радев наложи несъгласие върху тази наредба от ЗЗЛД, само че то бе преодоляно от болшинството в Народното събрание.
Конституционен съд беше сезиран още през март от група депутати от Българска социалистическа партия с искане за оповестяване на текста за противоконституционен и с претекст, че въвеждането на обтекаеми, неразбираеми " критерии " и ограничавания за използването на персонални данни за журналистически цели всъщност е равнозначно на налагането на цензура. Това трансформира свободата на изложение на мнение и информация в изключение, а правото на отбраната на персоналните данни бива издигнато в сан на принцип, без конституционно съображение, се споделя още в настояването. По създание с решението си, оповестено в петък, болшинството в Конституционен съд се съгласява с тези рецензии към закона. Четирима от 12-те конституционни съдии – Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Красимир Влахов и Павлина Панова, са го подписали с изключително мнение.
Докладчикът по делото в Конституционен съд Мариана Карагьозова-Финкова
Фотограф: Цветелина Белутова Според болшинството, салдото сред правото на отбрана на персоналните данни, от една страна, и правото на информация и на свободно изложение - от друга, би трябвало да се преценя на база на съответните условия при всеки обособен случай, а не с въвеждането на официални критерии, част от които са неразбираеми, неразбираеми, неопределени и припокриващи се по смисъл. Тази неизясненост може да докара до автоцензура, с цел да се избягнат спорове. " Скритите форми на проявяване на цензурата могат на процедура да се окажат действителна опасност за ефикасното практикуване на правото свободно да се показва и популяризира мнение ", напомня Конституционен съд.
В решението се прави обширен обзор на богатата процедура на Европейския съд по правата на индивида и на Съда на Европейски Съюз за салдото сред тези права и на критериите, по които се преценя това. Водещо при балансирането на правото на отбрана на персоналните данни и правото на независимост на изложение и информация е тяхното еднообразно ценене и се изисква преценка на съответните условия при всеки обособен случай на действителен спор сред тези права от съответната пълномощия. Въвеждането на такива критерии като общо предписание в закон крие риск точно за реализирането на салдото.
Неясната наредба води до правна неустановеност и непредвидимост, при които жителите ще са затруднени да преценяват държанието си с тях, като в същото време и основава условия за корист от управляващите.
" От неяснотата на обособени критерии поражда проблем за цялостното използване на така наречен " журналистическо изключение ". Освен това, мъчно можем да приказваме за " обработването на персонални данни за журналистически цели " и преценка на естеството на информацията или преценка на последствия и сходство с правата на други жители при така наречен " директни, в действително време " излъчвания. Неясните критерии значат също по този начин, че КЗЛД разполага с непредвидима (дискреционна) власт да ги пояснява не безусловно в интерес на публичния интерес от плуралистична информация за политиките и активността на ръководството. Освен че е публичноправна конструкция, която се образува с присъединяване на изпълнителната власт – държавното управление, КЗЛД разполага с административни насилствени ограничения, което, наред с неразбираемите критерии, води до усилване на властовата асиметрия по отношение на средствата за всеобща информация и публицистиката в последна сметка ".
Алтернативата е в самоконтрола в медийната промишленост
" Уредбата нито е нужна, нито е щадяща в подтекста на култивиране на персонални данни за задачите на журналистическата активност. Тази мярка не е нужна и тъй като е подценена очевидната опция, с насъбран опит и процедура и надалеч по-малко рестриктивна - да се ускори самоконтрола в медийната промишленост, в това число и с приемане на кодекси за държание, изработвани взаимно от медийните организации и КЗЛД, каквато е актуалната наклонност в демократичните страни. Именно в границите на по този начин направени кодекси за държание на публицистите следва да се вземат решение и въпроси какъвто е потребление на персонални данни от персонални форми на връзка при висок публичен интерес и значителност на информацията за обществения спор. Кодексите са израз на публичното договаряне за полезностите в публицистиката като специалност, която има дълг към обществото и носи цялата тежест да го извърши по виновен метод без да основава преднамерена псевдожурналистическа дезинформация и да не служи като инструмент за ерозиране на доверието в медиите. Регламент 2016/679 категорично планува, че този тип документи имат за цел да допринесат за вярното му използване, като се регистрират характерните характерности на другите обработващи данни. " се споделя в решението на Конституционен съд.
Александър Кашъмов, юридически шеф на Програма Достъп до информация:
Решението е от изгода за жителите и демокрацията, а дебатът, който го съпътстваше, бе на висота
Искам да изразя голямо задоволство от това, че една тематика, която беше стартирана от Програма Достъп до информация в границите на публичното разискване на законопроекта през първата половина на 2018 година получи своето дефинитивно позволение. Аз изрично считам, че това е в интерес на жителите и демокрацията.
Свободата на информацията не инцидентно е обозначена още от Общото заседание на Организация на обединените нации през 40-те години като основа, на която се срещат всички останали съществени човешки права. Във времена като сегашните, когато трансформиращите се страни от Източна Европа, в това число и България, се оказаха не задоволително, с цел да отстояват неотдавна признатите демократични правила, отбраната на свободата на словото придобива още по-фундаментално значение. Затова считам, че вярно Конституционен съд е уловил огромната заплаха, която се крие в детайлното разписване на критерии за преценка дали е налице журналистическо изложение, даже когато тези критерии имат своя аналог в практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) и Съда на Европейски Съюз, с която българските институции и правосъдни органи би трябвало да се преценяват. Прави усещане сериозното и щедро цитиране в претекстовете на тази процедура на Европейски съд по правата на човека и Съд на Европейския съюз, което задава една необятна основа на решението, като позоваване на такава процедура е налице и в конкурентното изключително мнение. Смятам, че казусът, който бе подложен по това дело, бе може би един от конституционните въпроси с най-голяма философска дълбочина за цялото последно десетилетие.
От друга страна, практическите последствия са извънредно основни, тъй като по-голямата независимост на медиите, обезпечена с това решение, ще даде опция за необятен публичен разговор, сериозен взор към властта и ръководството, необятно присъединяване на жителите в процеса на взимане на решения и журналистически следствия за корупция и нередности, които и до ден сегашен според мен са по-ефективни от тези на държавните институции в тази област.
Правилно е преценено, че съществуването на заплаха от голяма глоба при незадоволително ясни критерии, което се ползват по отношение на едното право (на отбрана на персоналните данни), само че другото право се приема за даденост, основават заплаха от " смразявящ резултат ".
Искам да изразя удовлетвореността си от целия този спор, тъй като считам, че и съперниците на признатата от Конституционен съд теза бяха на нужната висота, което за жалост рядко се среща в последните години у нас. Достатъчно е да се уточни, че и самата Комисия за отбрана на персонални данни сътвори през 2019 година една положителна процедура в случаите на решение на този баланс. Имаше и спор във водещата парламентарна комисия по вътрешна сигурност и публичен ред, който бе по-стойностен от редица диспути да вземем за пример в правната комисия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ