Fintech компании ще имат достъп до банковите сметки в България
© Shannon Stapleton Още по тематиката
Малко над 10% от българските банки ще търсят партньорство с fintech компании
Около 40% от тях изпитват угриженост за въздействието на новата платежна инструкция, демонстрира изследване на норвежката компания Auka
12 фев 2018
(Техно)лични финанси
Начините, по които се харчи и икономисва, се трансформират, а въпреки и постепенно - и тук
28 дек 2017 Българският парламент одобри на второ четене промени в Закона за платежните услуги и платежните системи. С тях българското законодателство хармонизира обновената Директива за платежните услуги на Европейския съюз – PSD2. Народното събрание закъсня с въвеждането на текстовете, като крайният период за всички страни от Европейски Съюз беше 13 януари, само че защото закъснението не е огромно, не се чакат наказания от страна на Европейската комисия.
Основните промени в директивата са ориентирани към определяне на удобни условия за развиване на нови технологии във финансовия бранш. Те би трябвало да разрешат платежните услуги да станат по-евтини, по-бързи и да имат опция за повече аналитичност, която да оказва помощ на клиентите по-добре да ръководят парите си.
Тепърва следва да бъдат открити техническите стандарти по директивата, като крайният период за тяхното въвеждане е септември 2019 година
Създаването на един нов пазар
До момента само банките имат достъп до информацията от банковите сметки на своите клиенти и могат да разполагат с нея. Според наредбите на PSD2 обаче клиентите ще имат право да " търгуват " с тази информация, като да вземем за пример я споделят с трети компании, които в подмяна ще им оферират по-евтини платежни услуги или отстъпки при извършване на покупки.
С новите правила се вкарват два нови вида субекти, които могат да правят платежни услуги. Едните са компании, които ще имат достъп до информация от банковите сметки. Те ще могат да проучват навиците на икономисване и харчене на своите клиенти и да им предлагат по какъв начин да усъвършенстват бюджетите си. Другият вид са компании, които ще могат да предизвикват заплащания. Например в случай че сега консуматор желае да направи на ниска цена междуграничен превод с Transferwise, то би трябвало първо да трансферира пари към тях, които по-късно се превеждат в чужбина. С новите правила Transferwise ще има право да създаде артикул, който непосредствено се свързва с банковата сметка на клиента и подрежда заплащане вместо него. Тези компании могат да бъдат от fintech бранша или други банкови институции.
Контрол
Достъпът до банковите сметки ще става само при категорично позволение от страна на клиентите. Освен това Българска народна банка ще лицензира платежните институции, които желаят да правят сходни услуги, и ще поддържа обществени регистри за доставчиците на услуги по даване на информация за сметка. В закона са записани и редица финансови условия за сходни сдружения.
Според наблюдаващи на сектора сходни услуги и технологии по-скоро ще навлизат в България извън, защото локалният пазар е прекомерно дребен и прекомерно обичаен, с цел да се оправдаят вложения в сходни разработки. По данни на Евростат през 2017 година едвам 5% от българите са употребили интернет банкиране.
Към момента измежду българските банки Сосиете Женерал Експресбанк предлага артикул, които се възползва от наредбите на обновената платежна инструкция. Това е BankHub, който е разполагаем за употребяващите smart пакет за онлайн банкиране на банката. Продуктът разрешава в една сметка да се агрегира информация от разнообразни финансови институции. Той обаче не разрешава разпореждане на разплащания, а е единствено с осведомителна цел.
Малко над 10% от българските банки ще търсят партньорство с fintech компании
Около 40% от тях изпитват угриженост за въздействието на новата платежна инструкция, демонстрира изследване на норвежката компания Auka
12 фев 2018
(Техно)лични финанси
Начините, по които се харчи и икономисва, се трансформират, а въпреки и постепенно - и тук
28 дек 2017 Българският парламент одобри на второ четене промени в Закона за платежните услуги и платежните системи. С тях българското законодателство хармонизира обновената Директива за платежните услуги на Европейския съюз – PSD2. Народното събрание закъсня с въвеждането на текстовете, като крайният период за всички страни от Европейски Съюз беше 13 януари, само че защото закъснението не е огромно, не се чакат наказания от страна на Европейската комисия.
Основните промени в директивата са ориентирани към определяне на удобни условия за развиване на нови технологии във финансовия бранш. Те би трябвало да разрешат платежните услуги да станат по-евтини, по-бързи и да имат опция за повече аналитичност, която да оказва помощ на клиентите по-добре да ръководят парите си.
Тепърва следва да бъдат открити техническите стандарти по директивата, като крайният период за тяхното въвеждане е септември 2019 година
Създаването на един нов пазар
До момента само банките имат достъп до информацията от банковите сметки на своите клиенти и могат да разполагат с нея. Според наредбите на PSD2 обаче клиентите ще имат право да " търгуват " с тази информация, като да вземем за пример я споделят с трети компании, които в подмяна ще им оферират по-евтини платежни услуги или отстъпки при извършване на покупки.
С новите правила се вкарват два нови вида субекти, които могат да правят платежни услуги. Едните са компании, които ще имат достъп до информация от банковите сметки. Те ще могат да проучват навиците на икономисване и харчене на своите клиенти и да им предлагат по какъв начин да усъвършенстват бюджетите си. Другият вид са компании, които ще могат да предизвикват заплащания. Например в случай че сега консуматор желае да направи на ниска цена междуграничен превод с Transferwise, то би трябвало първо да трансферира пари към тях, които по-късно се превеждат в чужбина. С новите правила Transferwise ще има право да създаде артикул, който непосредствено се свързва с банковата сметка на клиента и подрежда заплащане вместо него. Тези компании могат да бъдат от fintech бранша или други банкови институции.
Контрол
Достъпът до банковите сметки ще става само при категорично позволение от страна на клиентите. Освен това Българска народна банка ще лицензира платежните институции, които желаят да правят сходни услуги, и ще поддържа обществени регистри за доставчиците на услуги по даване на информация за сметка. В закона са записани и редица финансови условия за сходни сдружения.
Според наблюдаващи на сектора сходни услуги и технологии по-скоро ще навлизат в България извън, защото локалният пазар е прекомерно дребен и прекомерно обичаен, с цел да се оправдаят вложения в сходни разработки. По данни на Евростат през 2017 година едвам 5% от българите са употребили интернет банкиране.
Към момента измежду българските банки Сосиете Женерал Експресбанк предлага артикул, които се възползва от наредбите на обновената платежна инструкция. Това е BankHub, който е разполагаем за употребяващите smart пакет за онлайн банкиране на банката. Продуктът разрешава в една сметка да се агрегира информация от разнообразни финансови институции. Той обаче не разрешава разпореждане на разплащания, а е единствено с осведомителна цел.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ